Разпореждане № 1724 от 10.09.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1724 гр. Перник, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500667 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 313 от 27.04.2026 г., постановено по гр.д. № 7761/2025 г., Районен съд - Перник е признал за установено, че И. А. В., ЕГН **********, ***, ап. 18 дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК: ***, стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води, от която:

- главница 162.20 евро/317.11 лв. за периода 05.01.2022 г. - 09.09.2024 г. до водоснабден имот, находящ се посочения адрес

- сумата 34.12 евро/66.71 лв. законната лихва за забава върху главницата, за периода 20.10.2023 г. - 12.08.2025 г.

- лихва за забава върху главницата считано от датата на заявлението 25.08.2025 г. по заповедно производство до окончателното плащане на вземането.

На основание чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И.

А. В., чрез адв. И. А., с която се атакува решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати задълженията за водоснабдения имот за периода 29.09.2022 г. до 09.09.2026 г. Сочи, че същото е неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е изискал заповедното производство от Районен съд – Дупница и по този начин не се е запознал с възражението на И. В. по чл. 414 от ГПК, както и с представените от него доказателства. Допълва, че от същите става ясно, че от 29.09.2022 г. ответникът не е собственик на процесния имот и няма качеството на 1 потребител, поради което не следва да отговаря за задълженията в периода след 29.09.2022 г. На следващо място се сочи, че в хода на производството пред районния съд ищецът не е представил доказателства, нито че ответникът е собственик на процесния имот, нито че притежава вещно право на ползване върху имота. Счита, че от приетия по делото доказателствен материал не може да се достигне до извод за съществуващо в полза на ответника право на собственост върху процесния имот и не се доказва качеството му на потребител. В продължение с въззивната жалба се правят твърдения, че въпреки разпределението на доказателствената тежест, решаващият съд е уважил иска без ищецът да е доказал качеството на ответника като ползвател или собственик на процесния имот и излага съображения в тази насока. Сочи, че никъде в акта на съда не е посочено за кой водоснабден имот се дължат суми за доставена, отведена и пречистена питейна вода, като допълва, че в решението на районния съд е посочен адрес, различен от този посочен в исковата молба. В заключение отбелязва, че считано от 29.09.2022 г. въззивникът не е бил собственик или ползвател на имота и не е имал качеството на потребител, което от своя страна води до извод, че между страните не е налице валидно облигационно отношение. Въз основа на изложените съображения се твърди, че искът е неоснователен, поради което решението, в атакуваната му част, следва да бъде отменено като неправилно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Д.У., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. За доказано по несъмнен и категоричен начин се сочи съществуването на валидно облигационно отношение между страните. Счита, че районният съд е достигнал да правилен и законосъобразен извод, че именно ответникът е лицето което отговаря за задълженията по процесните фактури, тъй като същото било титуляр на потребителската партида през процесния период. За безспорно установено се сочи, че заявление да закриване на партидата е депозирано на 12.09.2025 г., като до този момент договорното правоотношение между страните не е било прекратено по никой от предвидените в Общите условия способи. Твърди, че вещноправното отношение, свързано със собствеността на имота и индивидуалното облигационно отношение следва ясно да се разграничават. Допълва, че прехвърлянето на правото на собственост само по себе си не води автоматично до прекратяване на вече възникнал договор за доставка на ВиК услуги, нито до автоматична смяна на титуляра на потребителската партида и развива подробни съображения в тази насока.

За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба възражение, че съдът не е изследвал кой е бил собственик на имота. Излага доводи, че подобно изследване би било относимо единствено ако се касае за вещноправен спор, какъвто настоящият обаче не е. Моли се съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

С определение № 2346 от 07.07.2026 г., постановено по гр.д. № 7761/2025 г., Районен съд - Перник е оставил без уважение молба по чл.248 от ГПК от И. А. В., чрез адв. И. А., за изменение на решение № 313/27.04.2026 г. в частта за разноските.

В срок е постъпила частна жалба от И. В., чрез адв. И. А., с която се правят твърдения, че районният съд неправилно е приел, че липсват предпоставки за 2 намаляване на адвокатското възнаграждение без да бъде извършена конкретна преценка на всички релевантни критерии, заложени в разпоредбата на чл.78, ал.5.

Сочи, че съгласно практиката на ВКС преценката за наличието на прекомерност е комплексна и следва да се вземат предвид вида на спора, материалния интерес, обема на свършената работа, фактическата и правна сложност и др. Допълва, че ако претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство е съобразено с минималните размери по Наредбата, то размерът на възнаграждението за заповедното производство е явно прекомерен. По изложените съображения се твърди, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и следва да бъдат намалени. Моли се за отмяна на атакуваното определение и уважаване на направеното възражение за прекомерност на присъдените в полза на ищеца разноски.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ООД - гр. Перник, чрез адв. Т. Н., с който частната жалба се оспорва като необоснована и неоснователна, като се излагат редица аргументи въз основа на които същата следва да се остави без уважение. Сочи, че в конкретния случай предявените искове са уважени изцяло, поради което ищцовата страна има право на възстановяване на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното и исковото производство. Счита, че районният съд е извършил цялостна и комплексна оценка относно сложността на делото и размера на присъденото обезщетение, като счита, че в конкретния случай договореното и заплатено възнаграждение изцяло съответства на положения професионален труд, спецификата на спора и постигнатия резултат. В заключение твърди, че обстоятелството, че размерът на присъденото възнаграждение надхвърля цената на предявения иск, не представлява основание за неговото намаляване. Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от Районен съд – Перник определение да бъде потвърдено.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С жалбите и отговорите към тях не е поискано събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.

267 ГПК.

Доколкото в жалбите и отговорите към тях не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за 3 спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 30.09.2026 г. от 10,55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя - и препис от отговорите на въззиваемия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4