Определение № 1840 от 11.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1840 гр. София, 11.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Галина Иванова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20248002902129 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Армеец“ АД със седалище в гр. София - чрез адв. Р. Т., срещу решение № 402 от 20.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 580/2023 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260137 от 23.03.2023 г. по т. д. № 3086/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на „Свиком“ АД на основание чл. 208 КЗ (отм.) сумата 408 595.96 лв. - дължимо застрахователно обезщетение по щета № 26014080100023/10.11.2024 г. за частично унищожено при възникнал на 08.11.2014 г. пожар имущество, застраховано с полица № 0801С02132, ведно със законната лихва от 08.11.2017 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 95 396.71 лв. - обезщетение за забава за периода от 22.07.2015 г. до 07.11.2017 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 25 299.70 лв. - разноски по делото.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е уважил иска за заплащане на застрахователно обезщетение, без да вземе предвид обвързаността на застрахователния договор, сключен в полза на трето лице „Обединен Българска Банка“ АД („ОББ“ АД), и договора за инвестиционен кредит между третото лице и ищеца. Излага твърдения, че предмет на застрахователния договор и съответно „застраховано имущество“ са само недвижимите имоти, посочени в нотариален акт № 2, том II, рег. № 8419, дело № 743/2008 г., с който ищецът е учредил ипотека в полза на „ОББ“ АД за обезпечаване на вземането на банката, сред които не е изгорялото при пожара хале № 121. Навежда оплакване, че въззивният съд неправилно е приложил 1 разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ като е приел, че липсата на индивидуализация на сградите в нарушение на чл. 184, ал. 3, т. 2 КЗ (отм.) не води до недействителност на застрахователния договор. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за неоснователност на противопоставените срещу иска по чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) правоизключващи възражения и развива подробни доводи за наличие на предвидени в общите условия към застрахователния договор основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение за произлезлите от пожара вреди. Акцентира върху обстоятелството, че неизпълнението от страна на ищеца на задълженията за пожарна безопасност по отношение на застрахованото имущество, в частност - липсата на изградена предпазна стена тип „брандмауер“, е обусловило настъпването на застрахователното събитие и е от съществено значение за определяне на обема на застрахователна отговорност.

Позовава се и на допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата и при произнасяне по оплакванията и доводите във въззивната жалба.

В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС (задължителна и казуална) : „1.

Съществува ли застрахователен договор за имуществена застраховка, сключен в полза на трето лице, по отношение на имуществото, за което страните не са изразили воля за сключването му и третото лице не е включило това имущество в правата, които предоставя или му се следват (противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 07.03.2019 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГТК на ВКС - т.2а); 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка и всички доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи (противоречие с практиката в решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о.); 3. Има ли право застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение по застраховка имуществена отговорност или съответно това обезщетение да бъде намалено, когато застрахованият не е изпълнил свое задължение, установено със застрахователния договор, съответно с Общите условия, и това е в причинна връзка с възникването на застрахователното събитие и/или последиците от него; Следва ли да са налице конкретни критерии за определяне на значимостта на неизпълнението с оглед интересите на застрахователя и длъжен ли е съдът да събере доказателства при определяне на значимостта (противоречие с практиката в решение № 17/02.06.2020 г. по т. д. № 656/2019 г. на ВКС, I т. о., решение № 224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 144/21.01.2021 г. по т. д. № 2365/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 140/01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 2

49/27.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, I т. о., и решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, I т. о.).

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Свиком” АД със седалище в гр. Пазарджик - чрез адв. Р. А., в който е изразено становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са уважени предявените от „Свиком“ ЕООД против ЗАД „Армеец“ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 208 КЗ (отм.) и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумите 408 595.96 лв. и 95 396.71 лв., Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 ГПК е достигнал до извод, че застрахователното дружество - ответник дължи на ищеца „Свиком“ ЕООД присъдените с решението суми, представляващи съответно застрахователно обезщетение по валидно сключен договор за застраховка „Индустриален пожар“, оформен със застрахователна полица № 0801С02132, и обезщетение за забавено плащане за периода 22.07.2015 г. - 07.11.2017 г.

Пред въззивната инстанция не е съществувал спор относно сключването на договор за имуществена застраховка във формата на застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 142680801C002132 със срок на действие 04.06.2014 г. - 03.06.2015 г., с който ЗАД „Армеец“ АД се е съгласило да застрахова собствено на „Свиком“ ЕООД недвижимо имущество производствени сгради в свинекомплекс, находящ се в с. Априлци, обл.

Пазарджик, за покрит застрахователен риск по клауза А „Пожар и последиците от гасенето му, мълния, експлозия и имплозия, удар от летателни апарати или падащи от тях части и предмети“. Застрахователният договор е сключен в полза на трето лице - „ОББ“ АД, като обезпечение по договор за инвестиционен кредит между банката и „Свиком“ АД на стойност 1 182 107 евро. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит е учредена ипотека върху собствените на кредитополучателя „Свиком“ ЕООД поземлен имот № 000013 с площ 66 874 кв. м. в землището на с. Априлци, ведно с изградените в имота 24 бр. сгради, и поземлен имот № 0000415 с площ 19 259 кв. м. в землището на с. Сбор, ведно с изградените в този имот 10 сгради. В периода на действие на застрахователния договор - на 08.11.2014 г., на територията на свинекомплекса в с. Априлци е настъпило застрахователно събитие - пожар, за което ищецът е уведомил своевременно застрахователя и по повод на което е 3 образувано досъдебно производство № 1558/2014 г. по описа на РУП Пазарджик на МВР за престъпление по чл. 331, ал. 1 НК. В предвидения за това срок ищецът е отправил искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, заведено по щета № 26014080100023.

Ответникът е отказал да изплати поисканото обезщетение, мотивирайки се с предвидени в общите условия към застрахователния договор основания за отказ.

Въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника за нищожност на застрахователния договор поради липса на постигнато съгласие за застраховане на частично унищоженото при пожара хале № 121. Възражението е разгледано на плоскостта на специалните правила на чл. 293, ал. 3 ТЗ, към които препраща разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ.

След като е констатирал, че в качеството на застраховател ответникът е получил дължимата от ищеца застрахователна премия по застрахователната полица, въззивният съд е направил извод, че получаването на плащането е проява на неоспорване на порока във формата на застрахователния договор (от гледна точка на неговите реквизити) и по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ ответникът не може да се позовава на нищожност на обективираната в застрахователната полица сделка, която има характер на абсолютна търговска сделка. Като допълнителен аргумент за неоснователност на възражението е изтъкнато обстоятелството, че ответникът е поставил въпроса за липсата на индивидуализация на застрахованото имущество (сгради) едва след настъпване на застрахователното събитие, без преди това да е оспорвал действителността на изявленията на застрахования.

За неоснователно въззивният съд е счел и възражението на ответника срещу активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Без да игнорира безспорния между страните факт, че застрахователният договор е сключен в полза на трето лице - „ОББ“ АД, въззивният съд се е произнесъл, че ищецът е легитимиран да претендира и да получи уговореното в договора застрахователно обезщетение с оглед волеизявлението на третото ползващо се лице, обективирано в представено по делото удостоверение от 08.10.2008 г., че няма претенции за заплащане на обезщетение по процесната застрахователна полица (по причина на пълно погасяване на задълженията по обезпечения със застраховката инвестиционен кредит). Изявлението е квалифицирано от въззивния съд като отказ на бенефициера от правото да иска изпълнение по застрахователния договор и е направен извод, че като последица от отказа правото за получаване на застрахователно обезщетение е възникнало за ищеца, който е сключил договора за застраховка.

По повод възражението на ответника, че изгорялото вследствие на пожара хале № 121 не е част от застрахованото с договора имущество на „Свиком“ ЕООД и не попада в обхвата на застрахователния договор, въззивният съд е препратил по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в които са изложени подробни съображения 4 за включване на спорния обект в кръга на застрахованото имущество. В подкрепа на извода, че към датата на настъпване на застрахователното събитие „пожар“ хале № 121 е било обект на застрахователно покритие по силата на сключения между страните договор за застраховка, въззивният съд е изложил следните съображения : В предложението за застраховане на имущество и в застрахователната полица сградите, обект на застраховане, са индивидуализирани чрез тяхното местоположение „4445 с. Априлци, Свинекомплекс“ и чрез посочване на тяхната категория - „производствени сгради“. Предвид така извършената индивидуализация, за застраховано имущество по застрахователната полица следва да се считат всички производствени сгради на територията на свинекомплекса. Засегнатото от пожара хале № 121 се намира на територията на свинекомплекса и е една от множеството производствени сгради в него, поради което попада в обхвата на застрахователния договор. Ако страните са искали да изключат конкретната сграда от действието на имуществената застраховка, постигнатото съгласие е следвало да намери отражение в застрахователната полица, а в нея липсва подобна формулировка. По силата на чл. 92 ЗС сградата е собственост на застрахования, който я е отдавал под наем, ползвана е за угояване на животни и е била годен за застраховане обект, въпреки установения по делото факт, че е изградена без строителни книжа.