Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 331 от 26.07.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 432/2024
Вид
Решение № 331
Подписан
26.07.2024
В сила
26.07.2024
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.146 ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500432 по описа за 2024 година Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд,VІІ-ми гр.с.№386 от 02.04.

2024г., постановено по гр.д.№6955/2023г.по описа на същия съд на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на К. М. С., ЕГН ********** сумата от 5000лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем от 06.02.2023г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2023г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Със същото решение на ПРС на основание чл.86 от ЗЗД С. Т. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на К. М. С., ЕГН ********** сумата 382,20лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5000лв.,за периода 06.05.2023г. - 13.12.2023г.

С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Т. К.,ЕГН ********** е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на К. М. С.,ЕГН ********** сумата 1400лв., представляваща направени деловодни разноски.

1

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от С. Т. К.-ответник пред ПРС,която чрез своя пълномощник адвокат Ю. С. от ПАК го обжалва пред Окръжен съд Плевен като неправилно,незаконосъобразно , необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Твърди се,че ПРС е допуснал съществени процесуални нарушения ,че с отговора на исковата молба ответницата в първоинстанционното производство е заявила възражения,че с ищеца са имали дългогодишни интимни отношения,че същият съвсем съзнателно и с дарствени намерения нееднократно й е дарявал различни суми пари,помагал й е финансово, дарявал е без повод и други движими вещи.

Ответницата е направила възражение, че между нея и ищецът не е сключван договор за заем и тя не е изразявала съгласие за сключване на такъв договор ,респ. парите да са й давани пред свидетели ,предвид факта, че ищецът е криел от всички за съществуващите между тях интимни отношения, тъй като към този момент е бил в брак.Във връзка с тези възражения от страна на последната са представени писмени доказателства - разпечатка на чатове и снимков материал,като се твърди,че като не е приел тези писмени доказателства съдът е допуснал процесуални нарушения.Възраженията на ответницата са останали недоказани и поради факта,че в съдебното заседание на 25.03.2024г.,първоинстанционният съд не е допуснал никакви въпроси към свидетелите за отношенията между страните в производството.Твърди се,че при постановяване на съдебния акт,ПРС не е обсъдил поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото, не е изложил мотиви относно всички наведени възражения на ответницата, като са останали необсъдени и свидетелските показания на останалите разпитани свидетели и събраните писмени доказателства.Съдът формално е възпроизвел част от показанията на разпитаните по делото две свидетелки, без да ги съпостави помежду им и във връзка с останалите събрани по делото доказателства.В жалбата са обсъдени показанията на свидетелите П. А. и Д.И.,като според въззивницата същите не е следвало да бъдат кредитирани,тъй като са вътрешно противоречиви и неточни, като тези показания преценени поотделно и в тяхната съвкупност са нелогични, непоследователни и не кореспондиращи помежду си и от същите не се установява по безспорен и категоричен начин сключен договор за паричен заем,предаване на сумата и уговорката за връщане. Твърди се,че решението на ПРС е необосновано,тъй като съдът не е обсъдил показанията на свидетелката Г. К. ,майка на ответницата. Изложени са доводи,че неправилно ПРС е приел,че свидетелските показания кореспондират с представения договор за продажба на идеална част от общински недвижим имот и парите са били дадени за закупуване на недвижимия имот.От съдържанието на приетия, като доказателство договор за продажба на идеална част от общински недвижим имот,може да се направи единствено извод само относно факта,че ответницата е закупила общински недвижим имот ,но свидетелските показания не доказват по един безспорен начин, че страните са постигнали съгласие паричните средства за заплащане на продажната цена на имота да бъде предоставена от ищеца на ответницата като заем.Относно представеното извлечение от банковата сметка на ищеца , съгласно което е установено,че на 2

03.02.2023г.на три транша са изтеглени суми в размер на 1 000 лв. и два пъти по 2 000 лв.,въззивницата счита,че не е доказано,че сумите са теглени от ищеца с цел да бъдат предоставени на ответницата под формата на паричен заем, а още повече двамата да са имали каквото и да било намерение да сключват договор за паричен заем,касаещ покупка на имот.Посочено е, че свидетелките не познават въззивницата,а от представения чат е видно,че съпругата на ищеца в първоинстанционното производство е разбрала за връзката им на 25.04.2023 г.,като свидетелките са нейни приятелки и към този моменти ищецът е криел,че въззивницата му е любовница.Изложени са доводи,че доказателствата по делото не установяват наличието на облигационни правоотношения между ищеца и ответницата, произтичащи от неформален договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД.Твърди се,че първоинстанционният съдебен акт е постановен при непълно и всестранно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, като по този начин съдът е стигнал до неправилни фактически констатации и правни изводи и е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно, незаконосъобразно , необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание на 10.07.2024г.пред ПОС въззивницата чрез своя пълномощник адвокат Ю. С. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.Претендират се направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна-адвокат Д. Ц..

Въззиваемият К. М. С. чрез своя пълномощник адвокат Д. Ц. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е допустима,но неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Правилно Районният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем ,който е неформално възмездно двустранно и реално съглашение.Страните нямат писмен договор, но договорът за заем е неформален и същият в конкретния казус е сключен в устна форма. Същият е за сумата от 5000лв. и правилно са допуснати гласни доказателства. Чрез разпита на свидетелите Д.И. и П. А.

,които са очевидци и техните показания са безпристрастни и непротиворечиви са установени елементите на договора за заем.Доказано е времето на сключването- 06.02. 2023г., около обяд, както и мястото на сключване - пред офиса на фирмата, в която са работили К. С. и С. К.. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба ,че не е изяснено мястото на сключване на договора за заем и предаване на сумата от 5000лв.Свидетелките са посочили, че е в уличката на „Авис Медика",в тунелчето, до офиса на фирмата, в която работят ищеца и ответницата,като става ясно ,че се касае за ДКЦ"Авис 3

Медика" в гр.********, а не за МБАЛ"Авис Медика", находящо се в гр.Плевен, парк К., местност „**********".Свидетелките са дали показания за размера на предадената сума от К. на С., категорични са били за размера на паричния заем, който е даден в тяхно присъствие- 5000лв., като са посочили, че К. е извадил парите от джоба си, били са банкноти по 50лв.,преброени са от С. и същата ги е взела. Свидетелките лично са чули уговорката между ищеца и ответницата, че парите се дават в заем и трябва да ги върне до Гергьовден06.05.2023г.,срокът на паричният заем е 3 месеца,а ответницата се е съгласила да върне парите в този уговорен срок. В отговора се твърди,че е ищецът К. С. е доказал,че е изтеглил от личната си банкова сметка процесната сума на 03.02.2023г./петък/ и на 06.02.2023г./ понеделник/ е предал сумата на ответницата в присъствието на св.Д.И. и св. П. А.,като неоснователни са възраженията в жалбата, че Районният съд не е обсъдил извлечението от банковата сметка.Това писмено доказателство е прието от ПРС, не е оспорено от ответната страна и е коментирано в решението на стр.2 от същото.

Установено е от показанията на св.Я. Я., че процесната сума е дадена в заем на ответницата, с цел закупуване на недвижим имот/ дворно място/ от Община-Плевен,като е видно , че в кратък срок след получаване на паричния заем С. К. е закупила имот,представен е като доказателство договор за продажба на общински недвижим имот между Община Плевен и ответницата.Установено е, че К. С. е потърсил съдействие за връщане на заемната сума от 5000лв. и от мъжа,с когото живее майката на С.-свидетелят Р.

А.,който е потвърдил, че ищецът го е молил за съдействие, че той е провел разговор с майката на С. св. Г. К., но не се е стигнало до връщане на парите.

Майката на ответницата, разпитана като свидетел е заявила,че парите са дадени поради интимна връзка между К. и С.,че К. е подпомагал финансово С.,тъй като са имали чувства.В отговора се твърди,че К. и С. никога не са живеели заедно на съпружески начала,че по време на даването на паричния заем К. е бил в брак с Я. Я. ,а ответницата също е била в граждански брак. В отговора е посочено,че въпросът дали страните са имали интимна връзка е ирелевантен за настоящия правен спор,като правилно съдът не е допуснал да се изясняват ирелевантни по казуса факти- като наличие на интимна връзка между ищеца и ответницата ,че сумата е дадена с дарствено намерение.

Всички свидетели,в.т. и доведените от ищеца и доведените от ответницата са потвърдили ,че сума от 5000лв. е дадена от К. и получена от С. през февруари 2023г.,че тази сума не е върната, въпреки опитите на ищеца да си получи обратно парите.Съдът е приел всички представени писмени доказателства,без приложения чат,като правилно не е приет представения чат и снимков материал.В заключение въззиваемият моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В съдебното заседание на 10.07.2024г.въззиваемият К. С. чрез своя пълномощник адвокат Д. Ц. от ПАК оспорва подадената въззивна жалба и моли съда да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на 4

ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски за настоящата инстанция,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени и в депозираните писмени бележки от адвокат Д. Ц. от ПАК.

Окръжният съд като прецени оплакванията посочени във въззивната жалба,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното от ПОС определение №944/17.06.2024г.по реда на чл.267 ал.1 ГПК,съдът остави без уважение направените с въззивната жалба доказателствени искания да бъдат приети като писмени доказателства представените с писмения отговор на ответницата разпечатки на чатове и снимков материал,както и за повторен разпит на свидетелите разпитани пред ПРС.Окръжният съд прие,че тези разпечатки от чатове нямат характера на годно доказателствено средство,в който смисъл са и изводите на ПРС ,като първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения по смисъла на чл.266 ал.3 ГПК.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата 5 000лв.,претендирана като дадена в заем и невърната сума ,както и по чл.86 ЗЗД за сумата 382,20лв.,лихва за забава върху главницата от 5000лв.за периода 06.05.2023г.до 08.12.2023г.