Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 69 от 05.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 53/2024
Вид
Определение № 69
Подписан
05.02.2024
В сила
05.02.2024
Състав
Красимир Георгиев Ненчев, Ани Харизанова, Албена Георгиева Палова

Цитирани разпоредби

  • чл. 276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 404 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 406 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. П., 05.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500053 по описа за 2024 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 2 74 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение разпореждане на районния съд .

І. Развитие на съдебното производство.

С Разпореждане № 260207/ 09. 11. 2023г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 635/2010г. по описа на същия съд, е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на лицето ,посочено в изпълнителния лист.

Против разпореждането на районния съд е постъпила частна жалба от ищците в първоинстанционното производство И. Б. Р. , от с. В. , обл. П. ,ЕГН **********, и П. П. Р. от с. В.

, обл. П., ЕГН ********** , подадена чрез пълномощника на страните .

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт . Искането е да се отмени разпореждането на съда за издаване на изпълнителен лист и спора да се разреши от въззивната инстанция ,като се отхвърли искането на молителя за издаване на изпълнителен лист и се обезсили издадения изпълнителен лист.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор се оспорва частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното разпореждане .

Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

ІІ. Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищци в първоинстанционното производство ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 407 ал.1 от ГПК.

Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 407 ал. 1 от ГПК ).

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

1

Две са възраженията в частната жалба относно законосъобразността на разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителен лист.

На първо място се твърди ,че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като изпълнителния лист не е следвало да се издава само в полза на молителя Д. С. Р. , но в полза и на другите наследници на П. Г. Р., съобразно техните наследствени права .

Това възражение е абсолютно неоснователно .

Изпълнителният лист се издава на основанията , посочени в чл. 404 от ГПК. В конкретния казус основанието за издаване на изпълнителния лист е влязло в сила съдебно решение. Съдебното решение определя предмета на вземането и страните по изпълнителния лист – кредитора и длъжника . В конкретния казус с влязло в сила съдебно решение на РС П. , ищците И. Р. и П. Р. са осъдени да заплатят в полза на ответницата по иска П. Р. сторените от нея съдебно – деловодни разноски за трите инстанции. Д. С. Р. е пряк наследник на наследодателката П. Г. Р. и в това му качество е поискал издаването на изпълнителен лист против ищците . В случая наследственото правоотношение на страните въобще не следва да се обсъжда , тъй като не е предмет на производството по издаване на изпълнителен лист. Абсурдно е да се иска издаването на изпълнителен лист в полза на лица, които са длъжници по изпълнителния лист и да се намесват наследствени правоотношения и права на страните .

На второ място , в частната жалба се твърди ,че вземането на кредитора е погасено по давност . Страната се позовава на разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД относно давността за съдебно установено вземане .

Това възражение също е неоснователно .

Производството по издаването на изпълнителен лист е строго формално производство . В това производство първоинстанционния съд е длъжен да провери две неща - дали акта,въз основа на който се иска издаването на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника( чл. 406 ал. 1 от ГПК). Наличието на тези формални предпоставки предполагат издаването на изпълнителния лист.

Възражения , които касаят основателността на вземането на кредитора , включително и погасяване на вземането по давност не могат да се разглеждат в производството по издаването на изпълнителен лист. Това е така , тъй като тези възражения касаят разрешаването на материалния спор по същество, което излиза извън предмета на производството по издаването на изпълнителен лист. Посочените възражения следва да бъдат разгледани и разрешени в общото исково производство или евентуално в производството по чл. 439 от ГПК, но не и в изпълнителното производство .

Ще следва обжалваното разпореждане , като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено .

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК ще следва да се осъдят жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба Д. С. Р. , сумата 400 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство , по представения договор за правна защита и съдействие.

Предвид на гореизложеното и на основание

Пазарджишкия окръжен съд чл. 407 от ГПК във вр.

2 чл.

278 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260207/ 09. 11. 2023г . на районен съд П. , постановено по гр. д. № 635/2010г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА И. Б. Р. , от с. В. , обл. П. ,ЕГН **********, и П. П. Р. от с. В. , обл. П., ЕГН ********** , да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба Д. С. Р. от с. В. , обл. П. , ЕГН **********, сумата 400лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство.

На основание ТР № 5/ 12. 07. 2018г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3