Решение № 740 от 06.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201925 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. И.

А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Омуртаг, ул.“Стара планина“№1 срещу:

Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 5540440 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той е незаконосъобразен и издаден при нарушения на материалния закон. Оспорва се авторството на деянието. Твърди се , че ЕФ е съставен след изтичането на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

В съдебно заседание, въззивницата редовно призована, не се явява и не се представлява.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К № 5540440 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 16.01.2022 г. в 11:30 часа, в населено място- гр.Варна, на бул.“Княз Борис I“ в посока на движение към центъра на града, до автобусна спирка акациите е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Ауди А6” с рег.№ Т 9558 АК, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 524/07, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 83 км./ч., като превишението е 33 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На 18.01.2022г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ППВарна, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство била установена възз., като на същата била наложена глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ЕФ бил изпратен за връчен на въззивницата, като в информационната система на МВР било отразено, че е връчен на 17.04.24г..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Възражението, че ЕФ не бил връчен по надлежния ред има отношение единствено към допустимостта на жалбата, а тя е приета за разглеждане от настоящата инстанция като допустима.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр.105/2018г./ и създаването на новите разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои 2 видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП , е цитираният текст от общия закон.

Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл.

34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на АНП.

Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.

Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.

3

Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189ж от ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за бързина на това специално производство.

С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делотосправка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е издаден на 18.01.2022г. те. Само два дни след установяване на нарушението.

Последният бил връчен на възз. на 17.04.24г., видно от отбелязването в същата система и тя на 30.04.24г. е подала жалба срещу него. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от 4

НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивницата да бъде санкционирана се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивницата е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 16.01.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 18.01.2022г., видно от отбелязването в системата АЕС АНД и връчен на дата 17.04.2024г., като давността е била прекъсвана с издаване на ЕФ. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, съответно на 16.07.2026г. , който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивницата не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.