Решение № 1958 от 02.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1958 гр. В., 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110116154 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Н. В. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н. Н. Я., ЕГН **********, и двете с адрес: гр.

В., ж. к. „Ч.”, бл. 59, вх. Е, ет. 3, ап. 44, срещу В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к.

П., бл. 11, вх. Б, ет. 9, ап. 53, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на първоначално определената по силата на решение № 4683/12.12.2016 г., постановено по гр. д. № 9141/2016 г. по описа на ВРС, издръжка, като същата бъде увеличена от 180 лв. на 400 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

С исковата молба е предявен и иск от Н. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к.

„Ч.”, бл. 59, вх. Е, ет. 3, ап. 44, срещу В. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. П., бл.

11, вх. Б, ет. 9, ап. 53, с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето Н. В. Г. извън пределите на РБ до страни членки на ЕС, РТ, РСя, РСМ, ОКВ и СИ, придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, без ограничения в броя на пътуванията, до навършване на 18годишна възраст на детето или за срок, определен от съда, както и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата при подаване на необходимите документи за подновяване на паспорта на детето, валиден до 2024 г.

В исковата си молба Н. Н. Я., лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Н. В. Г., излага, че двамата с ответника са родители на детето Н.. С решение от 12.12.2016 г., постановено по гр. д. № 9141/2016 г. по описа на ВРС, бащата е 1 осъден да заплаща месечна издръжка в полза на малолетната в размер на 180 лв. Посочва, че от решението за определяне на издръжката са изтекли повече от 6 г., през което време са изменени в голяма степен потребностите на детето, както и икономическите условия в страната. Към момента малолетната вече е ученичка в пети клас и са увеличени разходите за отглеждането й. Поддържа, че освен обичайните разходи за детето са необходими и допълнителни средства, тъй като посещава уроци по математика 4 пъти в месеца, уроци по БЕЛ – 2 пъти в месеца, уроци по спортна гимнастика, извършва допълнително и разходи за козметик. Излага, че понастоящем детето е преосвидетелствано от ТЕЛК и му е определена 50 % степен на увреждане с диагноза хидроцефалия, вентрикуло-лумбоперитонеална анастемоза; левостранна бъбречна агенезия и бронхиална астма /при първоначално определената издръжка през 2016 г. на момичето е била определена 98% степен на увреждане/. Всичко това води и до по-малък размер на получаваните социални помощи.

Твърди, че през последните години контактите между баща и дъщеря са сведени до минимум, като последният по никакъв начин не участва в разходите за детето. Поддържа, че ответникът е в трудоспособна възраст и би могъл да отделя повече средства за дъщеря си, доколкото работи и реализира високи доходи. Излага, че към 2016 г. при определяне на издръжката е взето предвид алиментното му задължение към първото му дете от предходен брак Божидар, пълнолетен към настоящия момент. Посочва, че желае да води дъщеря си на почивки и екскурзии извън страната заедно с новия си съпруг, но ответникът категорично отказва да даде такова разрешение. Счита, че е в интерес на момичето да пътува в чужбина, където да участва в учебни програми, съответно да обогатява културата си. Твърди, че детето има паспорт, издаден през 2019 г., но същият се намира в ответника, който отказва да й го предаде. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

Ответникът В. Ц. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за частична основателност на предявения иск за изменение на издръжката. Поддържа, че обективните нужди на детето не са се увеличили драстично от момента на постановяване на първоначалната издръжка и не налагат такова драстично увеличение с 220 лв. месечно. Заявява, че е в състояние да поеме увеличение със 70 лв., тоест да заплаща месечна издръжка в размер най-много 250 лв. По отношение на претенцията с правно основание чл. 127а СК поддържа, че същата е изцяло неоснователна, като за ищцата липсва правен интерес да води този иск, поради което моли производството по делото в тази му част да бъде прекратено. Твърди, че никога не е отказвал да подпише необходимата за пътуване извън страната декларация, но ищцата отказва да комуникира с него под каквато и да е форма вече около 2 години. При последния им разговор на тази тема през 2019 г. той й е заявил, че когато се наложи, ще подпише декларация за пътуване на момичето в чужбина. Оттогава ищцата не го е търсила и не е искала съгласието му под никаква форма. Посочва, че валидността на паспорта на Н. изтича на 12.08.2024 г., поради което счита искането за даване на заместващо съгласие за подновяването му за преждевременно предявен. Излага, че видно и от представените от майката медицински 2 документи, състоянието на детето се е подобрило. Счита, че майката желае да компенсира разликата в получаваните социални помощи чрез увеличение на издръжката от бащата.

Поддържа, че по-голямата част от необходимите за детето лекарска и медикаменти се поемат от Здравната каса, тоест майката не плаща за тях. В този смисъл заболяването на детето само по себе си не е основание за заплащане на драстично по-висока издръжка за него. Излага, че не е виждал дъщеря си повече от две години, за което активно съдейства именно майката. Заявява готовност да предаде паспорта на детето във всеки един момент.

Същият е останал в него, тъй като последно детето е пътувало с баща си на почивка в Г през 2019 г., когато всъщност е изваден паспортът. По изложените съображения моли предявеният иск с правно основание чл. 150 СК да бъде уважен до размера от 250 лв., а за разликата до претендираните 400 лв. същият да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията по чл. 127а СК моли производството по делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 17.05.2023 г. открито съдебно заседание майката Н. Н. Я. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Г. Н., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът се явява лично и се представлява от процесуалния си представител – адв.

З. С., която поддържа становище за неоснователност на предявения иск за увеличение на издръжката за разликата над 250 лв. /признатият от ответника размер/ до претендираните 400 лв. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК поддържа становище за неговата недопустимост и моли производството в тази му част да бъде прекратено.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 150 СК.

За успешното провеждане на така предявения иск следва да бъде установено, че лицето, претендиращо издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, конкретните посочени в исковата молба нужди, както и възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че Н. Н. Я. и В. Ц. Г. са родители на детето Н.

В. Г., родено на 30.01.2011 г., както и че с решение № 4683/12.12.2016 г., постановено по гр. д. № 9141/2016 г. по описа на ВРС, упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В. Г. са предоставени на майката Н. Н. Я., като бащата В. Ц. Г. е осъден да заплаща издръжка в размер на 180 лв. месечно в полза на детето Н..

Между страните не е спорно, а и от представената служебна бележка с изх. № 156/05.12.2022 г. се установява, че към настоящия момент детето Н. В. Г. е ученичка в 5-ти 3 клас в Основно училище „ЗС“, гр. В., през учебната 2022/2023 г.

От събраните по делото доказателства се установява, че от момента на определяне на издръжката на момичето с решение № 4683/12.12.2016 г., постановено по гр. д. № 9141/2016 г. по описа на ВРС, IX състав, е изтекъл значителен период от време /над 6 години/, през което е променена икономическата обстановка в страната /с ПМС № 497 /29.12.2022 г. минимална работна заплата за страната, считано от 01.01.2023 г., е определена на 780 лв. /, както и нуждите на детето, които с оглед възрастта му включват освен разходи за храна, лекарства и облекло, но и такива за учебни пособия, извънкласни занимания и др. С оглед изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата, налагащи увеличаване на дължимата по отношение на детето издръжка.

Предмет на настоящия спор е въпросът за размера на дължимата издръжка, която бащата следва да заплаща в полза на детето Н., съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи /чл. 142, ал. 1 СК/. В чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на издръжката на едно дете /1/4 от размера на минималната работна заплата/, която към настоящия момент е не по-малко от 195 лв.

От представеното удостоверение, издадено от РУ „Ср“ – БП В., се установява, че получените от майката Н. Н. Я. доходи за периода м.02.2022 г. – м.02.2023 г. възлизат на сумата 8862.52 лв. или средномесечно 681.73 лв.

Видно от представеното удостоверение от ДСП – В., в полза на майката за периода 01.03.2022 г. – 28.02.2023 г. са изплатени помощи/добавки по чл. 8д, т. 1 ЗСПД в общ размер от 5700 лв., като в началото на периода месечната помощ е в размер на 930 лв., а считано от м. декември 2022 г. – 350 лв.

Не е спорно, че получаването на тези помощи са свързани със здравословното състояние на детето. От представеното експертно решение на ТЕЛК от 09.11.2022 г. се установява, че на детето Н. В.а Г. е определена 50% инвалидност без чужда помощ, за срок от 1 година, с водеща диагноза „хидроцефалия с нормално налягане“, общо заболяване:

„хидроцефалия с нормално налягане, бъбречна агенезия, едностранна, астма с преобладаващ алергичен компонент“.

Видно от удостоверение с изх. № 0601/06.01.2023 г., ответникът заема длъжността „монтажник дограма“ в дружеството „Р.“ ООД, като през 2022 г. е получавал възнаграждение в размер на 884.80 лв. /месечен брутен доход/ или 624.51 лв. /месечно нетно възнаграждение/.

Не е спорно, а и от представената справка от Търговския регистър се установява, че ответникът е съдружник в посоченото дружество заедно със съпругата си М.П. Г..

Представени са справки от Служба по вписванията – гр. В. относно ответника и неговата съпруга, от които се установява, че същите са собственици на следните недвижими имоти: жилище, апартамент, с площ 61.300 кв. м., находящо се в гр. В., ж. к. П., бл. 11, вх. Б, ет. 9, ап. 53 /в което понастоящем съпрузите живеят/ и поземлен имот, с площ 716 кв. м., 4 находящ се в с. Г.К., община Аксаково, област В., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда – еднофамилна, със ЗП 100 кв. м. и РЗП 187 кв. м., придобит на името на М.

Г..

Ангажирани в производството са и гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите И.С.И. и М.П. Г..

Съгласно показанията на свидетелката И., двете с майката Н. работят заедно в „Бп“, нейна кума е. Не познава лично ответника. Знае, че двамата имат дете – Н., на 12 г. От майката и от детето знае, че Н. два пъти седмично посещава уроци по математика, защото има затруднения в учебния материал. Цената е по 25 лв. на урок. Знае, че два пъти в месеца ходи и на уроци по български език, както и на спортна гимнастика два пъти седмично, като цената е 10 лв. на посещение. Знае, че след прекарване на „ковид“ ноктите на Н. започнали да се рушат, да й пада косата, което наложило посещения при кожен лекар и лечение с медикаменти. Посочва, че майката й е споделила, че на Н. й предстои лагер, който е 330 лв.