Акт от 12.02.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 12.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично заседание на 29 януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 366 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.Д., гражданин на Република Румъния, депозирана чрез адвокат-пълномощник М.К. ***, против Реше­ние № 770 от 07.11.2019 г., постановено по АНД № 1222/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0000678 от 04.06.2019 г. на Началник на Областен отдел ”Автомобилна администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на касатора за нарушение на чл. 19, ал.1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.

Претендира се да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОО

АА - Русе не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило вмененото му нарушение по ЗАвПр както от обективна, така и от субективна страна.

Решението на РС – Русе е правилно.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за нарушаване на правото му на защита, тъй като като чужд гражданин, невладеещ български език не му е осигурен надлежен превод в хода на административнонаказателното производство. Посоченото твърдение се опровергава от наличните по административнонаказателната преписка доказателства, а именно – акт за назначаване на преводач и декларация за извършен превод, които не са оспорени и опровергани в производството пред въззивния съд. От посочените документи безспорно се установява, че както АУАН, така и НП са преведени на касатора на румънски език.

В случая безспорно е осигурен устен превод на родния език на нарушителя. Дори да се приеме с оглед на датата на съставяне на АУАН /и липсата на подпис от същата дата от страна на нарушителя/ и датата на връчването и предяваването му в присъствието на преводач, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то това нарушение е отстранено именно чрез предявяване на акта за запознаване и подпис в присъствието на преводач, за което са налице достатъчно неоспорени и неопровергани в производството пред първата съдебна инстанция доказателства.

Т.е. правата на нарушителя не са ограничени и то до степен да не разбере в извършването на какви нарушения е обвинен.

Спазен е приложимия за случая основен принцип на правната ни система, прогласен с нормата на чл. 31, ал. 4 от Конституцията, в която изрично е записано, че не се допускат ограничения в правата на обвиненото лице, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Спазена е и разпоредбата от специалния закон - чл. 1 от ЗАНН, в която законодателят е поставил като цел на нормативния акт да се осигурят необходимите гаранции за защита правата и интересите на гражданите. Гарантиране правото на защита е изрично посочено и в разпоредби на първичното общностно право – чл. 6, § 1 и § 3 от ДЕС, във вр. с чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а поради ретифицирането им по съответния ред те са част от вътрешното законодателство.

В случая, гарантиране правото на защита на наказаното лице, е задължение на административния орган, който участва в административната фаза на производството. С оглед наличните по делото доказателства, съдът приема, че това задължение в случая е било изпълнено. Налице е надлежно документирано участие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител – чужд гражданин, с което е било гарантирано правото му на защита.

Допълнително против твърденията на защитата на касатора за нарушено право на устен и/или писмен превод са изричните норми /съображения/ в Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на устен и писмен превод и Директива 2012/13 на ЕС относно правото на информация в наказателното производство. Изрично в съображение 16 на преамбюла на Директива 2010/64 е изключено приложното й поле в случаите при които орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения: „Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.” Налице е изрична норма в чл. 1, т. 3 и в чл. 3 със същото съдържание. Същото съображение и норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на подходящ език е налично и в съображение 17 и чл. 2, т. 2 на Директива 2012/13.

Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в НПК и съответно намират своето пряко приложение.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 770 от 07.11.2019 г., постановено по АНД № 1222/2019 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.