Решение № 2025 от 05.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. Варна, **2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110107980 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от страна на ищеца В. Д. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адв. А. Д. от АК - Варна, против Прокуратурата на Република България.

Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от повдигнатото срещу него обвинение в извършването па престъпление от общ характер по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, по което е образувано ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. №*** г. на ВРП, приключило с Присъда №*** г. по НОХД № *** г. по описа на ВРС, * с-в; както и сумата от 600 лв., представляваща нанесени имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. № *** г. на ВРП, съгласно Договор за правна защита и съдействие приложен по досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на образуване на настоящото дело в съда до окончателното му изплащане, както и всички направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че през 2022 г. било образувано ДП №*** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР В. и пр. пр. №***г. на ВРП, като в хода на досъдебното производство ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.206, ал.3, пр.2, във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 01.03.2022 г. в гр. Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ — лек автомобил ,,**" с peг. № ***, с рама ***, на стойност 4209,80 лева, собственост на „Б.Г." ЕООД, с представляващ дружеството К.Н.Д., която владеел, като деянието представлява опА. рецидив. На 20.10.2023 г. бил внесен обвинителен акт във ВРС, въз основа на който било образувано НОХД №*** г. по описа на 1

ВРС, * с-в. На 28.11.2023 г. било проведено открито разпоредително заседание и делото било отложено за 16.01.2024 г. за разпит на свидетели и вещи лица. С Присъда №*** г. по делото съдът признал ищеца за невиновен. Срещу постановената присъда имало подаден протест от ВРП, който протест впоследствие бил оттеглен. Поради това образуваното ВНОХД №** по описа на ВОС било прекратено с Определение №**2024 г.

Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него било водено в продължение на повече от четири години. Вследствие това ищецът изключително много се затворил в себе си, спрял да общува с близки, приятели, роднини. През целия процес до получаване на окончателното съдебно решение той трябвало да понесе много горчивина от неразбирането на тези органи, че не е виновен. През цялото време ищецът бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото. Чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние поради възможността, да бъде осъден без вина. С това производство били накърнени моралните и нравствените ценности на ищеца, както и социалното му общуване. С повдигането и поддържането на обвинението в съда от ВРП било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, вследствие несправедливо повдигнатото му обвинение и множеството обяснения, които трябвало да дава. Всичко това било крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като отнело спокойствието му и нормалния му сън.

Вредите, които понесъл ищецът се изразявали в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността му, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, които били пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ВРП, а именно привличането му като обвиняем и конституирането му като подсъдим в две съдебни инстанции. На досъдебното производство, както и на съдебното производство ищецът бил представляван от защитника си – адв. А. Д. от АК – Варна по сключен договор за правна защита и съдействие. За осъществената защита ищецът заплатил на защитниса сумата от 600 лв.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли за уважаване на претенцията му, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор на исковата молба от ответната страна се сочи, че счита иска за неоснователен. Сочи се, че претендираните неимуществени вреди не представляват пряка и непосредствена последица от дейността на прокуратурата. Ответната страна оспорва да са настъпили твърдяните от ищеца негативни преживявания и обстоятелства, на които той основава претенцията си. Оспорва се също сочената продължителност на наказателното производство. Ответната страна твърди, че досъдебното производство е било образувано през 2022 г., а съдебното производство е приключило през 2024 г. Сочи, че няма яснота относно броя, интензитета и вида на процесуално-следствените действия с участието на ищеца, които са били извършени по делото, което ответникът счита, че е от съществено значение при преценката за основателността на иска и размера на обезщетението. Ответната страна оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е в завишен 2 размер, несъответстващ на критериите за справедливост, заложени в чл.52 от ЗЗД. Също така страната счита, че сочените от ищеца негативни преживявания като страх, притеснение и отчаяние, че може да бъде осъден, не са резултат единствено от воденото срещу него наказателно производство, а и от съдебното му минало към момента на привличането му като обвиняем. Ищецът бил осъждан многократно преди това, като му били налагани ефективни наказания „лишаване от свобода", в това число и за престъпления осъществени при условията на опА. рецидив. Предвид това ответникът счита, че ищецът е лице с трайно установени престъпни навици и значително занижени морални критерии, за което не може да се приеме, че се е ползвал с добро име и авторитет в обществото. Предвид това ответната страна оспорва и твърдението на ищеца, че воденото срещу него наказателно производство е довело да преустановяване на контактите му с близки, приятели и роднини и на социалното му общуване. Относно претенцията за имуществени вреди ответната страна заявява, че за твърдяните от ищеца направени разноски в наказателното производство, не са посочени доказателства

Предвид твърденията в отговора и считайки исковата молба за неоснователна, ответната страна моли исковата претенция да бъде отхвърлена..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът В. Д. Й. живее в ***. Установява се от материалите по изисканото и приложено по делото НОХД № *** г. по описа на РС – Варна, че срещу него е било водено досъдебно производство №*** г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-гр.В.а. Досъдебното производство е било образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура – гр. Варна от ** г. за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. С постановление от **2023 г. ищецът В. Д. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 01.03.2022 г. в гр. Варна противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил **“, с рег. №**, на стойност 4209, 80 лв., собственост на „Б.Г.“ ЕООД, представлявано от К.Н.Д., която вещ обвиняемият владеел, като деянието представлява опА. рецидив – престъпление по чл.206, ал.3, предл.1, във вр. с ал.1 от НК. За въпросното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Със същото постановление по отношение на ищеца Й. е била взета мярка за неотклонение „Подписка“, като в същия ден той е бил поканен да даде обяснения в качеството на обвиняем, но се е възползвал от правото си да откаже да даде обяснения, за което е бил съставен съответния протокол. На 10.10.2023 г. на ищеца и защитника му адв. А. Д. от АК – Варна са били предявени материалите по досъдебното производство и на същата от разследващия е било съставено заключение с мнение за предаване на съд. Ищецът е бил защитаван по досъдебното производство от адв. А. Х. Д. от АК – Варна, съгласно пълномощно от 27.06.2023 г. Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от същата дата, с който е уговорено адвокатско възнаграждение, платимо на адв. Д. по сметка. Не са представени доказателства за това дали и кога сумата е била преведена по сметка на защитника.

3

На 20.10.2023 г. в Районен съд – Варна е бил внесен обвинителен акт против ищеца, ведно с материалите по досъдебното производство, въз основа на който е било образувано НОХД №*** г. по описа на съда. На 28.11.2023 г. е било проведено разпоредително заседание, за което ищецът е бил приведен от Затвора – Варна, тъй като към този момент е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. На заседание на 16.01.2024 г. е бил даден ход на съдебното следствие, а на следващо съдебно заседание на 12.03.2024 г. е било приключено съдебното следствие и съдът се е произнесъл с присъда №*** г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.206, ал.3, предл.2 във вр. с ал.1 от НК и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу постановената присъда е бил подаден протест от Районна прокуратура – Варна на 18.03.2024 г., който на 23.05.2024 г. е бил оттеглен от страна на прокуратурата. Предвид това образуваното ВНОХД №*** г. по описа на ОС – Варна е било прекратено с определение от *** г., влязло в законна сила на 11.07.2024 г.

През времетраенето на наказателното производство по НОХД № *** г. на РС – Варна ищецът е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в размер на една година и десет месеца, при строг режим, наложено му с определение, одобряващо споразумение по НОХД №*** г. на РС – Добрич, в сила от 09.12.2022 г. Преди това ищецът е търпял ефективно и наказание лишаване от свобода от пет години, при строг режим, наложено му чрез групиране на осн. чл.25, ал.2 от НК на наказания по НОХД №*** г. на ОС – Варна и по наказателно дело от 2018 г. на Окръжен съд – Вупертал, ФРГ. Изтърпяването на това общо наказание е приключило на 04.03.2021 г.

От показанията на посочения от ищцовата страна свидетел Добри Й. Й. /баща на ищеца/ се установява, че ищецът изпитвал силни притеснения през време на висящото досъдебно производство №*** г. по описа на Второ РУ при ОДМВР-гр.В.а и НОХД № *** г. по описа на РС – Варна, че може да получи осъдителна присъда и да търпи и следващо наказание, освен тези, които търпял. Свидетелят посещавал ищеца в Затвора – Варна и ищецът му споделял тези притеснения, като изглеждал разтревожен и недобре психически.

Поискал свидетелят да му занесе апарат за кръвно, тъй като имало периоди, в които се повишавало кръвното му налягане.

Гореописаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото доказателства, изброени по-горе, включително и свидетелските показания, които съдът няма основание да отхвърли. Макар и да са дадени от родственик на ищеца съдът счита, че следва да им даде вяра, тъй като свидетелят, като близък родственик, който в онзи момент е посещавал ищеца в затвора е имал възможност да възприеме състоянието му и преживяванията му, а и свидетелските показания не са в някакво противоречие с останалия доказателствен материал. На база на така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Предявената претенция за неимуществени вреди е доказана по основание. Безспорно е, че е било образувано досъдебно производство, в хода на което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; че впоследствие е бил внесен обвинителен акт и спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда. Предвид това са 4 налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съобразявайки момента на привличане на ищеца в качеството на обвиняем - **2023 г. и момента, в който наказателното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт –11.07.2024 г., съдът следва да приеме, че продължителността на наказателното производство, относно която ищецът е претърпял вреди и е основателно да претендира обезщетение, е от около една година. Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ищецът в посочения период е претърпял неимуществени вреди от действията на прокуратурата, а именно негативни преживявания, свързани с привличането в качеството на обвиняем по досъдебното производство за тежко умишлено престъпление и внасянето на обвинителен акт в съда; тревожност и притеснения от евентуално предстоящо поредно наказание, което ищецът е смятал, че ще търпи ефективно, предвид съдебното му минало; напрежение и безпокойство, които преживявания очевидно са в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. Съдът счита, че не се доказват с категоричност твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение е било уронено доброто име на ищеца в обществото, тъй като в тази насока доказателства не са ангажирани, за да се установи с категоричност, че ищецът се е ползвал с висок авторитет и добро име, които в резултат на наказателното производство са били накърнени. Също така за недоказани съдът приема и твърденията в исковата молба, че в резултат на наказателното производство ищецът се затворил в себе си и спрял да общува с близки и приятели.