Решение № 238 от 03.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Плевен, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500307 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 183/13.02.2025 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 5935/2024 г. по описа на същия съд е отхвърлен предявеният от Т. Г. Л., ЕГН ********** против Д. Д. Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение № 1097/25.07.2023 г. по гр. дело № 1127/2023 г. по описа на ПлРС мерки относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето А. Т. Л., като упражняването на родителските права по отношение на детето се предоставят на бащата Т. Г. Л., като неоснователен и недоказан.

Със същото решение, ПлРС е изменил постановените с Решение № 1097/25.07.2023 г. по гр. дело № 1127/2023 г. по описа на ПлРС мерки относно личните отношения на бащата Т. Г. Л. с детето А. Т. Л., както следва:

Определил е следния режим на лични отношения между бащата Т. Г. Л. с ЕГН ********** и детето А. Т. Л., ЕГН **********:

Бащата има право да вижда и взема детето при себе си: - всяка първа и 1 трета седмица от месеца с преспиване на детето при бащата за времето от 16.30 часа в петък, след приключване на заниманията в съответното детско заведение, до 19.00 часа в неделя; - всяка втора и четвърта седмица на месеца в дните сряда и четвъртък - да взема детето от детска ясла или градина след приключване на заниманията до 20.00 часа на същия ден. Ако детето не посещава детска ясла или градина - да го взема от дома на майката в посочените часове; - на личния празник на бащата на двадесети септември - от 10.00ч. на този ден до 19.00ч. на следващия ден с преспиване и със задължението бащата да заведе детето в детското заведение; на личният празник на майката на двадесет и шести август детето да бъде с нея, независимо от режима на личните контакти на бащата с детето; - на личния празник на детето на тридесет и първи август — от 16.00ч. до 20.00ч.; тридесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката – разпределени поравно през месеците юли, август и септември; всяка четна година от 10.00 ч. на 24-ти декември до 19.00 ч. на 26-ти декември; - всяка нечетна година от 10,00 часа на Разпети петък до 17.00 ч. на Светлия Понеделник; всяка нечетна година от 10.00 ч. на 30-ти декември до 18.00 ч. на първи януари.

Със същото решение, ПлРС е отхвърлил предявеният от Д. Д. Д., ЕГН ********** против Т. Г. Л., ЕГН ********** насрещен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените с Решение № 1097/25.07.2023г. по гр. дело № 1127/2023 г. по описа на ПлРС мерки относно режима на лични отношения на бащата с детето А. Т. Л., като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Д., като майка и законен представител на малолетната А. Т. Л. чрез пълномощниците – адв. Д. Б. от АК – Пловдив и адв. Т. М. от ПлАК срещу постановеното първоинстанционно решение от ПлРС в частта му, в която е уважен евентуалния иск и в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Д. Д. Д., като майка на малолетната А. Т. Л. насрещен иск. Изразява се становище, че в тези му части, първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при наличие на съществени процесуални нарушения и необосновано. Посочва се, че фактическите констатации в мотивната част и диспозитива на съдебното решение не съответстват на събраните факти и доказателства по делото, както и че в първоистанционното решение липсват 2 мотиви, което само по себе си прави решението необосновано.

Според въззивницата, въззиваемият не представя категорични доказателства за съществени и значими промени по смисъла на чл.59 ал.9 от СК, които да дават основание да се приеме, че е налице новосъздадена обстановка, която налага ревизия по отношение на режима на лични отношения между детето и неговия баща. Няма данни за факти и обстоятелства, от които да се направи извод, че с разширяване на личните контакти с бащата Т. Л., с оглед възрастта на детето и пола му, ще се защити висшия интерес на детето. Съдът не се е съобразил и приложимите материални разпоредби на ЗЗДет., който дефинира, че най-добрия интерес на детето е преценката на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола и миналото, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето.

Според въззивницата, допуснатото разширяване на режима между бащата Т. Л. и малолетната му дъщеря А. Т. Л. на този етап от развитието на детето, предвид възрастта му в частта, в която е предоставен дълъг уикенд за лични контакти на бащата от 16,30 петък до 19,00 часа в неделя, както и добавяне на още един ден и час през седмицата за лични контакти четвъртък до 20,00 часа е прекомерно и неправилно. Навеждат се доводи, че това е средата на седмицата и детето има изграден дневен режим, а връщането му в 20,00 часа е прекалено късно и е часови диапазон, в който децата на нейната възраст вечерят и се подготвят за сън.

По отношение насрещния иск, въззивницата твърди, че същият е отхвърлен, без да се излагат конкретни мотиви за това, защо искането за конкретизиране, според съда, се характеризира като стесняващ личните контакти на бащата. Твърди, че искането да бъде променен режима през летните месеци е да не е по десет дни юли, август и септември, а да бъде по десет дни юни, юли и август, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Твърди се, че е неудачно да бъде определен месец септември, предвид на факта, че детето се подготвя за детска градина, а и става въпрос за летни месеци, а не за месец през есента. Твърди се, че с предявеният насрещен иск се прави искане за прецизиране на допусната неяснота в режима на лични контакти на бащата, която му позволява да взема 3 детето в неговите седмици на лични контакти, независимо от факта, че майката ползва годишния си отпуск и иска да отиде на почивка с него.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявеният от нея, като майка и законен представител на малолетното дете А. Т. Л. насрещен иск против Т. Г. Л., като основателен и доказан и да измени установения с Решение № 183/13.02.2025 г. на Районен съд - гр. Плевен режим на лични контакти на бащата Т. Г. Л. и малолетното дете А. Т. Л., като определи на бащата Т. Г. Л. режим на лични отношения с малолетното дете А. Т. Л., както следва: Бащата да има право да взема и да вижда детето А. Т. Л., родена на 31.08.2022 г. в гр. Плевен с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя в месеца с преспиване за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя; Всяка втора и четвърта сряда на месеца да взема детето от детска ясла или градина /ако посещава такава/, след приключване на заниманията до 18.00 часа.

Да отпадне уточняването „ако детето не посещава детска ясла или градина“. Детето е записано и редовно посещава детска ясла.

Дните за личен контакт с детето на празниците на бащата, майката, както и дните по Коледните и Новогодишни празници остават, съобразно Решение № 479/11.12.2023 г. на ПлОС.

Да се измени режима за личен контакт на родителите за личния празник на детето – 31 август по следния начин: всяка четна година бащата да има правото да взема детето от 16,00 до 20,00 часа, а майката го взема всяка нечетна година за личния празник на детето от 16,00 до 20,00 часа, независимо от режима на лични контакти на бащата

Да се промени в частта 30 дни през лятото, които не съвпадат с отпуската на майката, като вместо първите 10 дни от месеците юли, август и септември да бъде първите 10 дни от месеците юни, юли и август.

След изтичането на първите десет дена през месеците юни, юли и август майката да има правото да заведе детето на почивка дори и да съвпада с дните за личен контакт на бащата с малолетната си дъщеря.

Бащата се задължава в случаите, когато възнамерява да организира почивка на детето, дори и да се пада в негови дни да уведомява своевременно 4 майката за мястото, на което продължителността на престоя. детето ще пребивава, както и за

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която е уважен евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за разширяване на личните контакти от Т. Г. Л. против Д. Д.

Д., както и да постанови решение, с което да уважи предявеният от Д. Д. Д., като майка и законен представител на малолетното дете А. Т. Л. насрещен иск против Т. Г. Л. и да измени установения с Решение № 183/13.02.2025 г. на Районен съд - гр. Плевен режим на лични контакти на бащата Т. Г. Л. и малолетното дете А. Т. Л., като определи на бащата Т. Г. Л. режим на лични отношения с малолетното дете А. Т. Л. по посочения в отговора на исковата молба и в насрещния иск начин. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпила е втора въззивна жалба от Д. Д. Д., като майка и законен представител на малолетната А. Т. Л. чрез пълномощника – адв. Д. Б. от АК – Пловдив срещу постановеното първоинстанционно решение от ПлРС в частта му, в която е уважен евентуалния иск и е разширен режимът на лични контакти на бащата с детето А. Т. Л., както и се прави искане да бъде уважен предявеният от въззивницата насрещен иск. Във въззивната жалба се развиват идентични доводи с тези, в първоначално подадената въззивна жалба.

Въззивницата моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която е уважен евентуалния иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК за разширяване на личните контакти от Т. Г. Л. против Д. Д.

Д., както и да постанови решение, с което да уважи предявеният от Д. Д. Д., като майка и законен представител на малолетното дете А. Т. Л. насрещен иск против Т. Г. Л. и да измени установения с Решение № 183/13.02.2025 г. на Районен съд - гр. Плевен режим на лични контакти на бащата Т. Г. Л. и малолетното дете А. Т. Л., като определи на бащата Т. Г. Л. режим на лични отношения с малолетното дете А. Т. Л. по посочения в отговора на исковата молба и в насрещния иск начин.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия Т. Г. Л. чрез пълномощника му – адв. Г. Г. от ПлАК.

На първо място, в писмения отговор се посочва, че против решението на Районен съд - Плевен са депозирани въззивна жалба вх. № 7123/04.03.2025 г. и 5 въззивна жалба вх. № 7140/04.03.2025 г., като се твърди, че въззивна жалба вх.

№ 7123/04.03.2025 г. е подадена след изтичане на срок, предвиден в чл.259 ал.1 от ГПК и е недопустима. Твърди се, че въззивна жалба вх. № 7140/04.03.2025 г. е получена в Районен съд - Плевен на 04.03.2025 г., но по делото няма доказателства кога е изпратена. В случай, че е спазен предвидения срок за въззивно обжалване, въззиваемият моли съда, да приеме същата за неоснователна.

Според въззиваемият в частта му, в която е уважено алтернативното му искане, първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при задълбочен анализ на събраните в хода на делото доказателства. Навежда доводи, че безспорно е установено, че между бащата и детето е установена силна емоционалната връзка, детето познава своя баща, неговите родители и близки, бащата може да се грижи за своето дете, на което е осигурена спокойна и безопасна среда, запознат е с нуждите му, както и е отговорен и любящ баща, който полага грижи за малката А. и детето е силно привързано към него и разширеното му семейство.

Въззиваемият счита за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният насрещен иск, като посочва, че при постановяването му съдът е обсъдил и анализирал задълбочено всички събрани в хода на делото доказателства.