Решение № 4904 от 20.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36249/2021
- Вид
- Решение № 4904
- Подписан
- 20.03.2025
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал.2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212,ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4904 гр. С, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. М. при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. М. Гражданско дело №
20211110136249 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л. Г.
Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. С, кв. „А” № 149 и И. Г. З. с ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ж.к. Д", бл. 185, вх.А, ет. 11, ап.51 против Д. Е. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв.
„А" № 117, с която са предявени активно субективно съединени искове с право основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на 1/3 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******, находящ се на адрес: село Б, Община С, Област С /столица/, район „И", кв. "А" № 117, целият с площ от 807 кв. метра, номер по предходен план: 204 , при съседи: ***, 07106.1430321, ***,
***, ***, ***, 07106,1430.164, ЗАЕДНО с построените в имота: жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор ******.1, с адрес: село Б, Община С, Област С /столица/, район „И", кв. "А" № 117 , Брой етажи: 1, с площ от 101 кв. метра, състояща се от: антре, четири стаи и баня с тоалетна и селскостопанска сграда с идентификатор ******.2, с адрес: село Б, Община С, Област С /столица/, район „И" кв, "А" № 117, Брой етажи: 1, с площ от 19 кв. метра.
При уважаване на предявените искове ищците поддържат искане с правно основание чл.537,ал,2 от ГПК за отмяна нотариален акт № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на нотариус РД-рег. № *** на Нотариалната камара, до размер на 1/3 ид.част от описания в него недвижим имот.
Ищците претендират да притежават по 1/3 ид. ч. (т.е. всеки по 1/6 всеки) от правото на собственост по отношение на процесния имот по наследство от СЛ Ц., починал на 1
15.12.1997г. Сочат, че с нотариален акт № 136,том VI ,дело №830/1970г. на IV нотариус при Софийски народен съд С Ц. е признат за собственик на основание наследство, съдебна доброволна делба и давностно владение на недвижим имот представляващ неурегулирано място с жилищна сграда, лятна кухня и дървена барака, цялото с площ от 800 кв.м., находящо се в землището на С-Г И, местността "А", при съседи : Б Н. В. АП, ЦД, СК и улица. Поддържат, че съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
С този недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор ****** с построени в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ******.1, и селскостопанска сграда с идентификатор ******.2.
Качеството наследници на СЛ Ц. ищците претендират по право на заместване на неговия брат и техен баща ГЛ Ц., тъй като СЛ Ц. е имал двама братя -ЦЛ и ГЛ Ц. и сестраКЛК.
Твърдят, че преди години разбрали ,че останалите наследници на СЛ без тяхно знание и съгласие са допуснали ответницата да живее в общия имот. Поддържат, че предпочели някой да се грижи за имота, поради което не се противопоставили ответницата да живее в него и не претендирали от нея обезщетение за ползване. При последващи разговори с ответницата тя им посочила, че се уговорила с останалите наследници да заплати техните части от имота и им предложила да закупи и тяхната 1/3 ид. част, но тъй като не разполага с достатъчно парични средства трябва да изтегли банков кредит. Така страните се договорили, че в последствие ще сключат договор да покупко-продажба и ищците не възразили ответницата да ползва имота докато бъде прехвърлена собствеността. Впоследствие водили разговори с ответницата, но тя посочвала, че не е събрала парични средства. Ищците заплащали данъци за притежаваната част от имота, като през 2017г. при посещение в данъчната служба за плащане на данъка за имота били уведомени, че имотът е деклариран като собствен на друго лице. От Службата по вписванията установили, че ответницата се снабдила с нотариален акт № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на нотариус РД-рег. № *** на Нотариалната камара, с район на действие СРС за собственост на целия недвижим имот по давност. За действията на ответницата сезирали Софийска районна прокуратура, но с постановление от 14.05.2021г. по пр.пр. № 22320/2018 г. на прокурор при СРП наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.212,ал.1 от НК, било прекратено.
Поддържат, че ответницата не е придобила по давност правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от имота, тъй като не го е владяла, а е упражнявала фактическа власт, представляваща обикновено държане, тъй като липсвало намерение да свои имота.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата насрещни искове. оспорва предявените искове и предявява
С отговора на исковата молба ответницата признава, че ищците са наследници на С Ц. и че последният приживе е бил собственик на процесните имоти. Оспорват ищците да са собственици на общо 1/3 ид. ч. от имотите по наследство. Ответницата оспорва твърденията на ищците за постигнати уговорки за закупуване от тях на идеалната част от правото на 2 собственост. Претендира да е владяла необезпокоявано и непрекъснато целия имот /вкл. процесната ид.ч./ за период, по-дълъг от 10 години. Сочи, че от 15.12.1997 г. - датата на смъртта на СЛ Ц. до 2001 г. процесният имот е пустеел. След смъртта на СЛ Ц., никой от наследниците не е започнал да ползва и да се грижи за имота. Твърди, че през 2001 г. в гр. С, на *** се е състояла среща, на която са присъствали ЦЛ Ц., КЛК, нейният син ЕПК, Л. Г. Ц. и И. Г. З. от една страна, и от друга страна ответницата и С И.ов С.
Срещата е била организирана, за да се преговаря за продажбата на имота от наследниците на СЛ Ц. на ответницата. На срещата ЦЛ Ц. и КЛК се съгласили да продадат имота на ответницата, ищецът Л. Г. Ц. казал, че имотът не го интересува, а ищцата И. Г. З. не направила изявления.
Твърди, че на 06.08.2001 г. е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ЦЛ Ц. и КЛК в качеството си на продавачи продават на ответницата процесния недвижим имот, като ответницата платила капаро в размер на 5550 лева.
Поддържа, че непосредствено след подписването на договора и плащането на капарото, дъщерята на продавача ЦЛ Ц. - Д Ц.а Л е предала на ответницата владението върху имот, като я е завела в него и е предала ключовете за него. При предаване на имота същият бил запустял и обрасъл с растителност, а жилищната сграда и стопанската постройка в имота били в лошо съСие. Твърди, че извършила подобрения в имота и го пригодила за живеене.
Твърди, че от раждането на сина й през 2002 г. до настоящия момент двамата живеят в имота.
На 15.03.2005 г. ЦЛ Ц. и КЛК й продали своя дял от наследството на починалия СЛ Ц. за сумата 10670 лева с Договор за продажба на наследство, нотариално заверен с peг. № 686/ 15.03.2005 г. на Нотариус Е Е, вписана под № *** в НК, с Район на действие СРС, вписан в Служба по вписвания - С като Акт № 106, том VI, вх. per. № 10100 от 15.03.2005 г.. При сключването на договора за продажба на наследство, СЛ Ц. й предал всички оригинални документи за процесния имот, които до момента е съхранявал при себе си (нотариалният акт, скици и други).
Поддържа, че след 06.08.2001 г. владяла непрекъснато целия процесен имот като свой собствен, живяла е необезпокоявано в имота заедно със сина си, грижила се е за имота като за свой собствен имот. Твърди, че в периода от 15.03.2005 г. до 2016 г., извършила подобрения в имота, част от които: изкоп на септична яма и полагане на подпорни плочи в ямата, изграждане на баня и санитарен възел в къщата, измазване и боядисване на стените, полагане на фаянСи плочки, изграждане на водопровод и канализация в къщата, изграждане на цялостен зид между процесния имот и съседния имот, ежегодно почистване на дворното място, подновяване на мрежата между процесния имот и съседните имоти. Заплащала всички консумативи и данъци за имота след 15.03.2005 г.
Твърди, че след срещата през 2001 година ищците не са я търсили и не са посещавали процесния имот Поддържа, че ищецът живее в квартал „А“ /през няколко къщи от процесната/, поради което виждал и знаел, че владее целия имот като неин собствен имот.
Сочи, че ищцата в подадена жалба до прокуратурата посочила, че не е знаела, че 3 братовчедка й е продала имота през 2005 г., както и че тя го е продала без нейно съгласие.
Поддържа, че с договора за продажба на наследство от 15.03.2005 г., ответницата е станала съсобственик с ищците, но като владелец е започнала да упражнява фактическа власт върху целия имот на основание, което изключва владението на другите съсобственици и е придобила по давност правото на собственост върху идеалната част на ищците.
В срока за отговор на исковата молба ответницата предявява насрещни искове с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС срещу всеки ответник за сумата от общо 30406,54 лева /увеличен в о.с.з. на 17.09.2024г. размер от първоначално предявен за сумата 21230 лева/, представляваща припадащата се на насрещните ищци общо 1/3 от стойността, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на извършените подобрения в него в периода от 2018 г. до 2021 г. ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Искът е предявен в условията на евентуалност – в случай, че бъде уважен главния иск по чл.108 ЗС. Претенцията срещу всеки насрещен ответник е в размер на 10615 лева.
Ответницата навежда възражение с правно основание чл. 72, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 2 ЗС за задържане върху процесния имот до изплащане на увеличената стойност на имота поради извършени ремонти и подобренията в него в периода от 2018 г. до 2021 г..
Ищцата по насрещния иск твърди, че извършила подобрения, описани в отговора на исковата молба и молба-становище вх. № 205007/30.09.2022 г., в периода от 2018 г. до 2021 год. на обща стойност 63 690 лева. Ищците не са се противопоставили на извършването на подобренията, поради което на основание чл. 74, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 72 ЗС претендира да има вземане от тях за 1/3 от тази стойност, която поддържа да е увеличената стойност на имота в резултат на подобренията.
Ответниците по насрещните искове ги оспорват. Поддържат възражения за недопустимост и за неоснователност. Твърдят, че не са били уведомявани и не са давали съгласие за извършването на подобрения в имота. Оспорват претенциите да се доказват от приложените доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и е видно от Нотариален акт за собственост по наследство, съдебна доброволна делба и давностно владение № 136, том VI, дело № 830/1970 г. от 06.04.1970 г. при IV-нотариус при СНС – Н Г., че СЛ Ц. се признат за собственик на неурегулирано място с жилищна сграда, лятна кухня и дървена барака, цялото от 800 кв. м. , находящо се в гр. С –Г И, местност А. Не е спорно, че описаният в нотариалния акт имот е идентичен с процесния имот - поземлен имот с идентификатор ****** с построена в него жилищна сграда с идентификатор ******.1 и селскостопанска сграда с идентификатор ******.2. Видно от удостоверение за наследници изх. № РИС21-УГ51-1180 от 10.02.2021 г.
СЛ Ц. с ЕГН ********** е починал на 15.12.1997 г. и към датата на смъртта си негови наследници по закон са ЦЛ Ц. – брат, КЛК – сестра и ищците Л. Г. Ц. и И. Г. З. – низходящи 4 на починалия преди наследодателя негов брат ГЛ Ц.. Видно от удостоверението ЦЛ Ц. е починал на 14.10.2010 г., а Д Ц.а Л е негова дъщеря, КЛК е починала на 15.11.2009 г., а нейния син ЕПК – на 14.06.2019 г.
Между ЦЛ Ц. и КЛК от една страна като продавачи и ответницата Д. Е. К. като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 06.08.2021 г./л.47/, с който ЦЛ Ц. и КЛК уговорили да продадат на Д. Е. К. нерегулирано място от 800 кв.м. с къща и пристройки в кв. А № 117 за сумата от 13000 лева, от която аванСо предвидили да се заплати сумата от 5550 лева, а останалата част – в деня на нотариално изповядване на сделката.
Впоследствие с договор за продажба на наследство от 15.04.2005 г., вп. в Службата по вписванията с вх. Рег. № 10100 от 15.03.2005 г., том VI, № 106, ЦЛ Ц. и КЛК продали на ответницата Д. Е. К. наследството, останало им от наследодателя СЛ Ц., като права и задължения за сумата 10670 лева. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност № 129,том 1,рег. № 7214,дело № 88 от 06.03.2017г. на нотариус РД-рег. № *** на Нотариалната камара ответницата е призната за собственик съгласно чл. 587, ал.2 и ал. 3 ГПК на целия поземлен имот с идентификатор ****** заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор ******.1 и селскостопанска сграда с идентификатор ******.2.