Определение № 344 от 23.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 344 гр. Варна, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000266 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 16421/20.05.2026 г. на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД- гр. София, представляван от ю. к. К. Я., срещу определение № 782/11.05.2026 г., постановено по т. д. № 692/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба вх. № 12827/21.04.2026г. с правно основание чл. 248, ал.

1 ГПК, за изменение на постановеното по същото дело решение № 138/24.03.2026 г. в частта за разноските.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения, че изводите за липса на основание за намаляване на присъдените на насрещната страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 220 евро е в противоречие с практиката на ВКС, както и че е допусната очевидна непропорционалност при определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство и за труда на юристите, представляващи двете страни по делото. Сочи се, че при неприсъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на юрисконсулта на ответника, съдът е оценил работата на адвоката, представляващ ищцата в размер на 2220 евро. Моли за отмяна на определението и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на 1 присъдената сума за направени разноски за адвокатско възнаграждение до размер на 276 евро.

В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С. Х. К., представлявана от адв. А. Х. от ВАК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения и доводи.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване, от името на легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С решение № 138/24.03.2026 г. по т. д. № 692/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд има, чието изменение в частта за разноските е поискано своевременно от Гаранционен фонд- гр. София, с молба вх. № 12827/21.04.2026 г., ответникът е осъден да заплати на С. Х. К. сумата 20 451.67 евро-частичен иск от 25 564.59 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 05.04.2023г. в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, пред ДКЦ III Варна, реализирано по вина на водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.09.2024г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.

557, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В съдебното производство ищцата е била представлявана от адв. А. Х., на когото е заплатено уговореното с подписания договор за правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 2 220 евро. За сравнение, размерът по Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 2 454.20 евро.

По силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно резултата от спора за ищцата е възникнало право да ангажира отговорността на частния жалбоподател– ответник в първоинстанционното производство, за репариране на пълния размер на направени съдебно – деловодни разноски за първа инстанция. На юрисконсулта, представлявал Гаранционен фонд- гр. София, не 2 е присъдено възнаграждение, по арг. от чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, тъй като предявените исковите претенции срещу представляваното от него юридическо лице са уважени изцяло. При липса на основание за присъждане на разноски на една от страните без адекватна обосновка се явява оплакването на частния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал очевидна непропорционалност при определяне размера на възнаграждението за процесуално представителство и за труда на юристите, представляващи всяка от двете страни по делото.

Следва да се посочи също, че при произнасяне по въпроса за прага на отговорността за разноски при направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение от насрещната съдът не разполага с нормативна база за точна оценка на положения труд от адвоката, а преценява дали вече заплатената сума от страната, с права на репариране на разноски по правилата на чл. 78 ГПК, е прекомерна с оглед обичайната цена на предоставената услуга на пазара на адвокатски труд, която цена трябва да е справедлива и обоснована съобразно: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско 3 възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС - определение № 350 от 15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение №2282 от 16.08.2024 г. по т. д. №1925/2023 г. на ВКС, I т. о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждение в НЗПП на адвокатските възнаграждения, могат да служат за ориентир за паричния еквивалент, който специализираният труд на адвоката има и за пазара на този вид труд, но техният размер следва да се преценява от съда с оглед цената на предоставената услуга, която, както беше посочено по- горе в мотивите, трябва да е справедлива и обоснована, съобразно: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - с оглед фактическата и правна сложност на делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса.

При съобразяване на посочените по-горе критерии за конкретния казус, в това число обстоятелството, че възнаграждението на адв. А. Х. от ВАК е определено по размер и е заплатено за процесуално представителство в първа инстанция, в която се осъществяват значително повече процесуални действия в сравнение с производствата, образувани за последващ инстанционен контрол, проведени са четири редовни открити съдебни заседания (три заседание във ВРС и едно заседание във ВОС), допуснати са и са изслушани заключения на две комплексни съдебни експертизи, разпитвани са свидетели, събран е значителен по обем доказателствен материал, съдебният състав намира, че отсъства основание за намаляване на присъдените с решение № 138/24.03.2026 г. разноски за адвокатско възнаграждение. Спорът е типичен за 4 представителя на Гаранционния фонд, но не и за адвоката, който представлява пострадало лице от деликт, причинен от водач на неизвестно моторно превозно средство, каквито съдебни спорове са изключения, с оглед засиления контрол на държавата по изпълнение на задълженията за сключване на застраховки „ГО на автомобилистите“ и на действия по разкриване на виновните причинители на ПТП Доказването в случаи като процесния е затруднено поради неизвестността на деликвента, липсата на възможност за оглед на увреждащото МПС и подобни специфични обстоятелства.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции относно неоснователността на молбата по чл. 248 ГПК обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 782/11.05.2026 г., постановено по т. д. № 692/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5