Решение № 1163 от 19.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20211100901627 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Д.з.“ АД осъдителни искове, както следва: главен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД (преди АД) за заплащане на сумата 30101.00 лева – заплатено от ищеца на ответника при изначална липса на основание регресно вземане за вреди на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН **** ВХ, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла-Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК, чиято отговорност е застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца; евентуален иск по чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ) срещу К. Т. Т. за заплащане на сумата 30101.00 лева – регресно вземане на ищеца срещу ответника, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение за вреди на т.а.

„Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН **** ВХ, нанесени при ПТП, настъпило на 15.01.2017г. на път I-3, км 73+007 – Бяла-Ботевград, в посока гр.Павликени, причинено виновно от ответника като водач на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК, чиято отговорност е застрахована по договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност“ при ищеца, който е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, а именно 0,6 промила, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 1

09.08.2021г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.01.2017г. в гр.София, на път I-3, км 73+007 – БялаБотевград, в посока гр.Павликени, е настъпило ПТП, в констативния протокол за което било отразено, че е по вина на водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК – К.

Т. Т., застрахован при ответника по договор за задължителна застраховка ГО, валиден към датата на произшествието, който предприел необезопасена маневра- завиване наляво, без да изчака попътно движещият се и изпреварващ го товарен автомобил, като с това противоправно поведение станал причина за удар между двете превозни средства. Поддържа, че в резултат на ПТП другия участник в него – т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН **** ВХ, е претърпял имуществени вреди, заплатени от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД (сега ЕАД) в изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско“ за увреденото МПС. Посочва, че последният, като суброгирал се в правата на застрахования, е предявил извънсъдебна претенция пред „Д.з.“ АД за заплащане на обезщетение за вредите на товарния автомобил с твърдение, че същите са резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован по договор ГО с ищеца. Заявява, че по така образуваната щета е приел, че носи отговорност за вредите, причинени от застрахования деликвент, поради което е погасил търсеното обезщетение от 30101.00 лева чрез прихващане с насрещни вземания към от „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, осъществено на 15.11.2017г. Твърди, че по случая бил съставен АУАН и издадено НП срещу водача К. Т. Т. за извършени от него две административни нарушения – предприемане на маневра за завиване наляво, без съобразяване на пътната обстановка (нарушение на чл.25, ал.,1 от Закона за движение по пътищата) и шофиране в нетрезво състояние (нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП), но по образуваното по жалба на водача срещу НП н.а.х.д.№ 687/2017г. на РС – Плевен било постановено съдебно решение, с което НП било отменено. Поддържа, че с оглед този резултат вината и противоправното поведение на водача Т. не била установена, поради което платеното от ищеца като застраховател по договор ГО за управляваното от него МПС обезщетение било платено без основание на ответника „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД (сега ЕАД), в качеството му на суброгирал се в правата на собственика на товарния автомобил да търси обезщетение от деликвента, респ. от неговия застраховател по реда на чл.411 КЗ. Отделно от това твърди, че процесното ПТП било причинено поради противоправното поведение на водача на товарния автомобил – М. К. А., който шофирал с превишена скорост и предприел неправилна маневра. Предвид изложеното, поддържа, че сумата от 30101.00 лева следва да бъде върната от „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД на „Д.з.“ АД. При условията на евентуалност при доказано виновно и противоправно поведение на водача К. Т. Т. поддържа, че платеното обезщетение се дължи от него, тъй като е управлявал застрахованото при ищеца по договор ГО МПС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,6 промила, поради което дължи възстановяване на платеното обезщетение.

2

Претендира разноски.

Ответникът по главния иск „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД оспорва претенция като неоснователна. Не оспорва погасената от ищеца към него чрез прихващане сума от 30101.00 лева, но поддържа, че същата се явява дължима, тъй като произшествието се дължи на нарушение на правилата за движение по пътищата, осъществено от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК, съгласно изяснения с протокола за ПТП механизъм. Изразява довод, че постановеното по административно-наказателното дело решение няма обвързваща за гражданския съд сила по реда на чл.300 ГПК, тъй като с него не се решава въпроса за вината и противоправното поведение на жалбоподателя К. Т.. Претендира разноски.

Ответникът по евентуалния иск К. Т. Т., представляван от особен представител адвокат А. Х., оспорва претенцията с твърдение, че виновен за произшествието е водача на товарния автомобил, евентуално, че не е шофирал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми, тъй като е бил изпробван с тест за полево изследване –дрегер, за който не е ясно дали е позволен, дали е преминал метрологичен контрол и дали отчита правилно резултата с оглед спецификата на конкретните атмосферни условия. В приложените писмени бележки допълнително се заявява, че към датата на ПТП водачът М. А. е приемал сироп за кашлица със съдържание на алкохол, както и че е бил препятстван да се яви за кръвно изследване по дадения талон, поради лошото време и липса на превозно средство до най-близкото населено място.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от приложена по делото полица № BG/08/116001503196 между „Д.з.“ и собственика на „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК е бил сключен договор за задължително застраховане ГО за периода 27.05.2016г. – 26.05.2017г., по силата на който застрахователят приел, че дължи обезщетение в случай на вреди, причинени виновно от водача на този автомобил на трети лица.

Установява се от съставен от органите на Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен констативен протокол, че на 15.01.2017г., на път I-3, км 73+007 – БялаБотевград, е настъпило ПТП с участие на т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН **** ВХ и л.а. „Ситроен Елизе“ с рег.№ СВ **** ВК, при който пострадал бил водача на товарния автомобил. Отразено било в протокола, че водачът на лекия автомобил е шофирал с 0,6 промила алкохол в кръвта, и било прието при оглед на местопроизшествието, че причина за пътния инцидент е поведението на водача на л.а. „Ситроен Елизе“, който предприел маневра за завиване наляво от главния път към крайпътна отбивка, без да съобрази и пропусне движещият се попътно и преминаващ край него т.а. „Тойота Хайлукс“. Горният механизъм е отразен и в приложена схема на произшествието, 3 възприет е в съставения на водача на лекия автомобил АУАН и съставеното въз основа на него НП (така в приобщеното н.а.х.д. на РС - Плевен), с което са му били наложени глоби за нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП и на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон.

Обстоятелството, че след удара на водача Т. е бил издаден талон за кръвно изследване се установява от материалите по н.а.х.д. № 687/2017г. на РС – Плевен, а липсата на изпълнение – от удостоверение от ОД на МВР – Плевен от 14.03.2018г., приложено по настоящото дело.

Спорен е механизма на ПТП с оглед твърдението на ищеца, че виновен е водача на товарния автомобил, поради което плащането на ищеца по регресната претенция е осъществено без основание, и възражението на ответника по главния иск, че вината е на водача на лекия автомобил, както е посочено в КП за ПТП. Спорно е също дали водачът на лекия автомобил е управлявал същия с алкохол в кръвта над допустимата граница.

За изясняване на спорните въпроси са били допуснати гласни доказателства и изготвена съдебна автотехническа експертиза.

От разпита на свидетеля П. Н., съставил КП за ПТП, се установява, че с колега са посетили местропроизшествието на главен път Бяла – Ботевград, където установили местоположението на двата автомобила след удара и наличието на пострадало лице – водача на товарния автомобил М. А.. Същият заявява, че ударът настъпил, поради неправилно предприета от водача на лекия автомобил маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътен участък, без да изчака изпреварващият го отляво и движещ се направо товарен автомобил, който след съприкосновението се преобърнал. Уточнява, че лекият автомобил се намирал в средата на пътното платно в позиция на започнала маневра. Сочи, че отсечката е права, изпреварването е разрешено, а ограничението на скоростта е 90 км/ч., както и че пътната настилка била суха. Потвърждава, че и двамата водачи били изпробвани за употреба на алкохол.

От приетата като неоспорена от страните автотехническа експертиза се установява, че с оглед местоположението на автомобилите след произшествието и уврежданията по тях, се обосновава извод, че описаният в протокола за ПТП механизъм отговаря на обективната действителност. Вещото лице е приело, че ударът е резултат от предприета от водача на л.а. „Ситроен Елизе“ неподсигурена маневра, изразяваща се в завой наляво за излизане от първокласен път и навлизане в крайпътна отбивка, като водачът К. Т. не съобразил пътната обстановка и конкретно извършващото изпреварване отляво от т.а. „Тойота Хайлукс“ в прав участък от пътя, на който изпреварването било разрешено. Наличието на прекъсната разделителна линия и ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч също е потвърдена от вещото лице и илюстрирано с приложена сателитна снимка, която потвърждава показанията на св.Н., че участъкът е прав. В заключението е посочено, че с оглед 4 наличните данни скоростта на двете превозни средства не може да бъде установена.

Направен е извод, че действителната стойност на товарния автомобил към датата на застрахователното събитие възлиза на 37751.00 лева, разноските, необходими за възстановяването му са 34051.36 лева, поради което правилно е прието, че е налице тотална щета на вещта. Обосновал е извод, че дължимото обезщетение за уврежданията е в размер на 30201.00 лева при приспадане на стойността на запазените части на превозното средство, което е на по-висока стойност от определеното и платено от ищеца обезщетение. Категорични са и изводите, че всички описани вреди по товарния автомобил са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП.

При така изяснените факти, съдът намира следното от правна страна:

По главния иск:

По делото не се спори и се установява от приложените документи, че на 15.01.2017г. е настъпило ПТП, при което е било увреден т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ЕН**** ВХ, застрахован по договор за имуществено застраховане „Каско“ при „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД, поради което и в изпълнение на задълженията си по него това застрахователно дружество е изплатило обезщетение за вредите и разноски по щетата в общ размер от 30086.00 лева на собственика на застрахованата вещ. С плащането „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД се е суброгирал в правата на застрахования срещу деликвента, респ. срещу застрахователя му по договор за задължителна застраховка ГО, съгласно изричната норма на чл.411 врчл.410, ал.1, т.1 от КЗ. Правото на регрес срещу „Д.з.“ АД е било прието за основателно с погасяване на регресната претенция на „ЗАД Булстрад ВИГ“ АД срещу „Д.з.“ АД на 15.11.2017г. на обща стойност 30101.00 лева (с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева).