Решение № 3587 от 14.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3587 гр. Варна, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110103543 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, чрез процесуалния й представител – адв. Б. Б., срещу „И А М“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, съединени в условията на евентуалност искове, както следва: иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № *****/27.02.2023 г. поради противоречие със закона, на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в условията на евентуалност: иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем № *****/27.02.2023 г. като противоречаща на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, евентуално като заобикаляща закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, евентуално като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищцата предявява и евентуално съединени искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД /поради противоречие със закона/, чл. 26, ал. 1, пр. 2 /поради заобикаляне на закона/, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/ и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД /поради липса на основание/ срещу ответника „Ф Б“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

*****, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на гаранция № *****/27.02.2023 г. В условията на кумулативност с всеки един от исковете предявява и осъдителна претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 233 лв., представляваща дадена без правно основание сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция № *****/27.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищцата Д. Ж. К. излага, че на 27.02.2023 г. е 1 сключила договор за паричен заем с ответника „И А М“ АД, по силата на който е получила сумата 600 лв., със задължение за връщането й в срок от 26 седмици на 13 погасителни вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 35% и ГПР – 40.22%. Общата подлежаща на връщане сума възлиза на 658.06 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемодателят се задължава в срок до три дни от датата на сключване на договора да предостави на заедомателя съответно обезпечение. С оглед на това е сключила договор за предоставяне на гаранция от 27.02.2023 г. с посочено от заемодателя лице – втория ответник „Ф Б“ ЕООД, по силата на който се е задължила да заплати възнаграждение на дружеството в общ размер от 290.94 лв., платимо на 13 погасителни вноски.

Поддържа, че до момента е заплатила сума в общ размер от 833 лв. Счита така сключените договори за нищожни, съответно за недействителна клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем. Посочва, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК първият ответник не е включил в договорения ГПР разходите, които следва да извърши за заплащане на възнаграждение на втория ответник, в качеството му на поръчител, поради което ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това представлява „заблуждаваща търговска практика“. Излага, че от съдържанието на договора за кредит несъмнено може да се обоснове извод, че предоставянето на гаранция е условие за получаване на сумите по кредита, доколкото гаранционен договор се сключва в деня на сключването на договора за заем и то със свързано с кредитора дружество /дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството гарант, видно от данните в Търговския регистър/. Поддържа, че не е посочен действителният размер на ГПР в договора за кредит. Счита, че въведените изисквания в клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства, а от друга страна, непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора. Ответното дружество генерира допълнителна печалба посредством това скрито оскъпяване на кредита. Цели се заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е недопустимо. Тази разпоредба е неравноправна, като цели само и единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Същата не е индивидуално уговорена, поради което се явява нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Задължителното изискване за предоставяне на обезпечение е в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради накърняване на принципа на добрите нрави, тъй като се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Чрез слючването на този договор се цели да се заобиколи закона, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба ГПР не може да надвишава 5 пъти размера на законната лихва. Доколкото договорът за кредит и договорът за гаранция са функционално свързани, то последният също се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречи на повелителни норми на закона. Поддържа, че процесният договор за гаранция е лишен от основание, предвид нищожността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е сключен. Посочва, че предвид нищожността на договора за паричен заем, дължи единствено чистата главница по договора – сумата 600 лв., като останалата платена от него сума в 2 размер на 233 лв. е платена без основание в полза на втория ответник. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „И А М“ АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Мария Кънева.

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Възразява срещу искането процесният договор да бъде обявен за недействителен. Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на ЗПК. Ясно е посочен ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че при изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи възнаграждението, което тя е договорила с дружеството гарант по договор за поръчителство. Поддържа, че то не е част от общия разход по кредита за потребителя. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем. ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва като неоснователни и твърденията, че клаузата по чл. 4 от договора за паричен заем е нищожна. Изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, като същото не противоречи на чл. 16 ЗПК.

Предоставянето на обезпечение не е свързано с оценката на кредитоспособността и не я замества. Счита, че ищцата по своя инициатива се е обърнала към дружеството за кредитиране, като същата надлежно е била запозната със съществените условия на кредита. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ф Б“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – юрк. М.К.. Счита за недопустимо съединяването на установителния иск за нищожност на договора и осъдителния за връщане на даденото по този договор. Ето защо моли производството по делото по отношение на установителния иск да бъде прекратено. По същество поддържа становище за неоснователност на съображенията на ищцата за нищожност на договора за поръчителство. Счита, че претенциите се основават на погрешното схващане, че договорът за гаранция е част от договора за паричен заем. Твърди, че сключеният между страните договор е действителен. Посочва, че разпоредбите на ЗПК и последиците от неприлагането им са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, какъвто договорът за предоставяне на гаранция не е.

Този договор е извън приложното поле на ЗПК. Ирелевантни намира твърденията за „свързаност“ между двамата ответници. Несъстоятелно е и твърдението, че със сключването на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неоснователни и неаргументирани са също твърденията, че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в противоречие с добрите нрави, че обезпечава нищожна кредитна сделка, съответно, че е лишен от основание. Поддържа, че преценка за неравноправност на клаузи от основния предмет на договора се прави, само в случай че те са неясни или неразбираеми. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните 3 представители на страните депозират нарочни молба, в които поддържат становищата си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са евентуално съединени искове за нищожност на сключените от ищцата с всеки един от ответниците договори от 27.02.2023 г., съединени с претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „И А М“ АД и Д. Ж. К. е сключен договор за паричен заем № *****/27.02.2023 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 600 лв.; 2. че между „Ф Б“ ЕООД и Д.

Ж. К. е сключен договор за предоставяне на гаранция № *****/27.02.2023 г., по силата на който е уговорено заплащане на възнаграждение на поръчителя в общ размер от 290.94 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

Относно иска за нищожност на сключения между страните договор за заем:

С определението за насрочване от 30.05.2024 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищцата има качеството потребител, както и че процесните договори за кредит и за предоставяне на гаранция имат характера на потребителски такива.

Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – чл. 4, в която е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания; 2. банкова гаранция с бенефециер - заемодателя или 3. одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Именно в изпълнение на изискванията на договора за кредит, съдът приема, че ищцата е била принудена да сключи и съответен договор с одобрения от ответника гарант „Ф Б“ ЕООД /видно и от приложения с исковата молба договор за предоставяне на гаранция от 27.02.2023 г./. В чл. 1, ал. 2 от този договор изрично е предвидено, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор и в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, срокът на валидност на гаранцията е до прекратяване на Договора за паричен заем или 6 месеца след обявяването на предсрочна изискуемост от страна на бенефециера, което 4 обстоятелство настъпи първо.