Определение № 16438 от 03.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16438 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Цветелина Евг. Г.а

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Мариана Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504265 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба на И. Г. К. срещу Решение № 17324/27,09,2024г. постановено по гр.д. № 55614 по описа за 2023г. на Софийски районен съд В ЧАСТТА с характер на определение, в която е прекратено като недопустимо производството по отрицателните му установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на следните вземания:: сумата от 150 лв. - възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. такси по т. 1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по 3ЧСИ, както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

Въззивникът инвокира доводи за незаконосъобразност на определението и претендира неговата отмяна.

Въззиваемият „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред СРС е образувано от И. Г. К., ЕГН **********, срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, по отрицателни установителени искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на вземания, представляващи задължения по договор за кредит, сключен между ищеца и банка "Пиреос Бьлгария" АД, за главница, законната лихва от 05.12.2012г. до окончателното изплащане на вземането, наказателна лихва и съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.2012г., по който е образувано изпълнително дело Nº 4334/2023г. по описа на ЧСИ М.Б. с район на действие СГС, както и на следните вземания:: сумата от 150 лв. - възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. - такси по т. 1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по 3ЧСИ, както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. С постановеното решение искът е отхвърлен, а в частта предмет на оспорване в настоящото производство е прекратен, като недопустим.

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, основан на изтекла погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между страните с решение ползващо се със сила на пресъдено нещо, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено 1 изпълнителното основание.

В случая изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 15.12.2012г. е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Разноските по образуваното въз основа на издадените изпълнителни листове изпълнително производство, които са: разноски по изпълнителното дело и такси по ТТР по ЗЧСИ, не са част от вземанията по изпълнителният лист, а са последица от предприети от взискателя действия по осъществяване на принудително изпълнение спрямо длъжника.

Поради това оспорването на дължимостта на разноските по изпълнението и размера им може да се извърши само по специално предвидения за това процесуален ред по чл. 435, ал.

2, т. 7 ГПК, но не и по исков път, включително чрез предявяване на иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е законосъобразно прекратен в частта относно вземането за разноските, направени по изп. дело и такси по ТТР по 3ЧСИ..

В допълнение следва да се посочи, че носител на вземанията за част от разноските по изпълнителното дело – тези по ТТР по 3ЧСИ е частният съдебен изпълнител, а не взискателят, поради което за тези вземания липсва и надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника. От друга страна разноските по изпълнителното производство не представляват допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл. 119 от ЗЗД. Теорията и съдебната практика са изяснили кои са произтичащите от главното вземане допълнителни вземания /права/ по чл. 119 от ЗЗД - това са вземанията за лихва, неустойка, задатък и обезпечителните права /залог, ипотека и поръчителство/, но не и разноските по принудителното изпълнение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17324/27,09,2024г. постановено по гр.д. № 55614 по описа за 2023г. на Софийски районен съд В ЧАСТТА с характер на определение, в която е прекратено като недопустимо производството по отрицателните установителни искове на И.

Г. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, за установяване недължимост поради настъпила погасителна давност на следните вземания: сумата от 150 лв. възнаграждение по изпълнителното дело, 76,80 лв. - такси по т. 1,3,5 и 31а от ТТР по ЗЧСИ, 90 лв. - такса по т.9 от ТТР по 3ЧСИ, както и сумата от 175,78 лв. - такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението за връчването му на страните, с частна жалба пред САС

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2