Определение № 2201 от 01.09.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. Пазарджик, 01.09.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220102308 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от „Л.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. ****, р-н ***, ул. „****” №** *, ет.*, представлявано от управителите си Б. Б. В. и М. Г. З., действащи чрез пълномощника си адвокат С. Б. от АК П., с адрес за призоваване: гр. *** ул. „***“ №*, ет.*, против „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № *, ет. *, ап. *, представлявано от управителя М. В. П.

Обстоятелства, предявения иск: на които ищецът основава претендираното право и

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот е идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м. с административен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № *** по силата на нотариален акт №194, том 23, н.д. № 3533, вх. рег. № 6522/25.07.2013 г. на служба вписвания при PC Пазарджик. Посочва, че върху този имот ответното дружество е придобило в собственост сгради с идентификатори: *** с площ от 45 кв.м.; *** с площ от 102 кв.м. и *** с площ от 133 кв.м.

Излага твърдения, че през 2000 г. „М.” АД/, който към онзи момент е бил собственик на процесния поземлен имот/ е учредил право на строеж на „А.” ООД за бензиностанция и газстанция. Уточнява, че с нотариален акт за учредяване право на строеж акт № 13, т.1, н.д.

№29/2000г., вх.рег.43/20.01.2000г. на служба вписвания при PC Пазарджик е учредено право на строеж на бензиностанция и свързаните с нейната експлоатация съоръжения, представляващи: каса и магазин за автопринадлежности с площ от 122.40 кв.м., 4 бр.резервоари с площ от 41.64 кв.м., бензиноколони, наливни шахти, лента за бензиновоз, лента за автомобили, паркинг, маслоуловител, козирка от 350 кв.м.. С друг нотариален акт №74, том IV, нот. дело№1071/2000г., вх.рег.№ 1297/01.06.2000г. на служба вписвания при PC Пазарджик е учредено право на строеж на газстанция и свързаните с нейната 1 експлоатация съоръжения: Сграда за газстанция, каса и офис с площ от 42.60 кв.м., склад за бутилки с площ от 103.36 кв.м. и козирка с площ от 150 кв.м.

Същата година с нотариален акт № 154, том VII, дело №2115, вх. рег. № 2579/06.10.2000г. и нотариален акт № 157, том VII, дело № 2118, вх. рег. № 2582/06.10.06.2000 г. на служба вписвания при PC Пазарджик „А.” ЕООД продава на ЕТ ”С.” правата си по отстъпеното право на строеж.

Посочва, че не му е известно кои обекти от учредените в двата нотариални акта за отстъпено право на строеж са реализирани от суперфициара „А.” ООД след придобиване на правата по двата цитирани нотариални акта.

Твърди, че през 2019 г. ответникът е придобил чрез възмездна сделка/покупкопродажба с нотариален акт № 22, том 21, дело № 3514/2019 г. собствеността върху следните обекти: сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 102 кв.м. и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 133 кв.м..

Сочи, че към момента на предявяване на настоящия иск ответникът е оградил и използва целия поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м., който е собственост на ищеца и въпреки че съгласно правата си на собственик единствено на сградите следва да използва единствено тях и площите необходими за функционалното им обслужване.

Посочва, че не е съгласен с настоящата ситуация, тъй като като собственик на целия поземлен имот има права и желае да използва частта от него, която не е застроена съобразно учреденото и реализирано право на строеж. Имал и инвестиционни намерения. Твърди, че правил опита за разрешаване на спора с ответника, но без резултат.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да определи начина на реално ползване на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м.

Правна квалификация:

Исковата молба, при посочените горе обстоятелства има своето правно основание в разпоредбите на чл.32, ал.2 ЗС.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, чрез адвокат Л. К. от АК П., в който изразява становище за неоснователност на претенцията.

Излага твърдения за нередовност на исковата молба.

По съществото на исковата претенция, заявява, че страните не се намират в режим на съсобственост по отношения на процесният поземлен имот, поради което претенцията за определяне на начина на реално ползването е неоснователна. Отношенията между суперфициарния собственик и собственика на земята, върху която са построени сградите, се 2 уреждали от чл. 63-67 от Закона за собствеността. Съдебната практика приемала, че правото на собственост на построеното и правото на собственост на земята могат да бъдат защитени с всички вещни искове за защита на собствеността, така и с всички искове за вреди и загуби. Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС не бил вещен иск и не бил приложим в настоящия казус.

Оспорва твърдението, че в имота на ищеца са поставени съоръжения, които са извън учреденото и реализирано право на строеж. Нито ищецът, нито ответникът били първоначалните носите съответно на правото на собственост върху поземления имот и на отстъпеното право на строеж за построяването на газостанция и бензиностанция. Правото на строеж било реализирано съобразно утвърден инвестиционен проект за изграждането на бензиностанция и газстанция за зареждане на МПС и издадените строителни разрешения № 339/11.06.1998 г., № 631/31.08.1999 г., и 501/23.11.2000 г. включващо сгради, съоръжения и правото на ползване на прилежащия терен, описани в приложените н.а. 1297/01.06.2000 г., Акт 74, т. IV, и н.д. 1071/2000 г. и н.а.43/20.01.2000 г., акт 13, т. I, н.д. 29/2000 г. , в последствие довършено от правоприемника ЕТ „С.“. Обекта бил въведен надлежно в експлоатация на 16.04.2007 г., като е издадено надлежно Разрешение за ползване № ДК-0712/16.04.2007 г. на името на възложителя ЕТ „С.“. Съобразно утвърдения план и инвестиционен проект към бензиностанцията били предвидени два подхода от уличната мрежа и паркинг с трайно армирано бетоново покритие. На практика инвестиционния проект бил обхванал целия процесен поземлен имот. Посочва, че обектите са изградени и въведени в експлоатация през 2007 г. и досега функционират като бензиностанция и газостанция и се ползват като такива. Твърди, че имотът се използва съобразно учреденото суперфициарно право и то така, че да се осигури нормалното функциониране на търговските обекти и съпътстващите помещения.

Излага твърдение, че с това производство ищецът се опитвал да злоупотребява с права, като неоснователно притискал ответникът да закупи на завишена цена земята.

Във връзка с изложеното се иска от съда да постанови решение, с което исковата претенция да се остави без уважение.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

По твърденията на нередовност на исковата молба, съдът счита, че същите се явяват неоснователни.

Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на закона. В обстоятелствената й част са изложени конкретни твърдения, които еднозначно водят до извода, че съдът е сезиран с иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Доказателствени искания:

С исковата молба и отговора на исковата молба са направени искания за приемане на представени писмени доказателства. Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до събиране като допустими, относими и необходими.

По доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства, чрез 3 провеждането на разпит на един свидетел при режим на довеждане съдът намира, че следва да бъде уважено, като допустимо и относимо към предмета на делото.

По доказателственото искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза от ищцовата страна, съдът счита, че същото е относими, допустимо и необходимо по делото.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните е, че „Л.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. ***, р-н ***, ул. „***” №** * ет.* е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м., а ответникът е собственик на следните обекти: сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 102 кв.м. и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 133 кв.м.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърденията си.

УКАЗВА на ответника да докаже възраженията си.

На основание чл.140, ал.3 ГПК, следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Във връзка с така предявения иск принципно страните биха могли да постигнат съдебна спогодба при условията и по реда на чл.234 от ГПК, по силата на която чрез взаимни отстъпки да уредят със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и сложат край на делото в рамките на постигнатата спогодба, или да постигнат доброволно извънсъдебно споразумение за уреждане на спора помежду им.

Воден от горното, на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание н а 11.10.2023 год. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, на ищеца и на отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото.

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане един свидетел на ищеца.

НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо лице Б. Г. и задача, след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на процесните недвижим имот да даде 4 отговор на поставения в ИМ въпрос. Да изготви скица за различни варианти за ползване.

ОПРЕДЕЛЯ депозит, явяващ се възнаграждение за вещото лице в размер на 300 лева, вносим в 1-седмичен срок от ищцовата страна от получаване на съобщението.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Б. Г., след внасяне на депозита, С УКАЗАНИЕ за представяне на заключенията най-малко една седмица преди датата на насроченото съдебно заседание и представяне на Справка-декларация по чл.23 от Наредба № Н-1 от 14 февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните е, че „Л.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление, гр. ***, р-н ***, ул. „***” №* *, ет.* е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м., а ответникът е собственик на следните обекти: сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 102 кв.м. и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П., представляваща сграда за търговия със застроена площ от 133 кв.м.

На основание чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърденията си.

УКАЗВА на ответника да докаже възраженията си.

ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ за извънсъдебно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.