Определение № 17125 от 07.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17125 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110177086 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по две насрещни молби за изменение и допълване на Решение № 4152/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 77086/2024 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в частта за разноските.

Първата молба е подадена от ищцата З. С. К., чрез адв. Д. Н., с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение на ответното дружество.

Молителката сочи, че присъденото възнаграждение е прекомерно, тъй като делото е без правна и фактическа сложност. Позовава се на Решение на СЕС по дело C-438/22 г., аргументирайки се, че съдът не е обвързан с минималните размери, посочени в Наредба № 1 от 2004 г.

Втората молба е подадена от ответника „Виртуоза“ ООД, чрез адв. Г. М..

В нея се иска допълване на решението, като ищцата бъде осъдена да заплати дължимите по делото разноски за държавна такса и депозит за вещо лице, които първоначално са били възложени на бюджета на съда. Молителят излага доводи, че след като искът е отхвърлен поради липса на влязъл в сила административен акт за признаване на професионално заболяване, делото не е трудово и разпоредбата на чл. 359 КТ е неприложима. Ищцата З. К. е депозирала отговор, в който оспорва молбата на ответника като недопустима и неоснователна, тъй като съдът вече е квалифицирал спора като трудов.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че 1 същата е процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, и двете молби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:

С Решение № 4152/04.03.2026 г. съдът е отхвърлил предявените искове и е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 3788,57 лв. (1941,26 евро), представляваща сторените разноски по делото. Съдът своевременно е обсъдил възражението за прекомерност и го е намерил за неоснователно.

Претендираното и реално заплатено от ответното дружество адвокатско възнаграждение е определено в минималния размер съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът е изчислен стриктно върху цената на предявените искове, която възлиза общо на 31 339,25 лева (20 000 лв. главница и 11 339,25 лв. мораторна лихва). Неоснователно е твърдението за липса на фактическа и правна сложност. Производството е изисквало анализ на обемиста медицинска документация, събиране на гласни доказателства и изслушване на специализирана съдебно-медицинска експертиза. Позоваването на Решението на СЕС по дело C-438/22 не обуславя автоматично намаляване на хонорара под минималния праг. Решението на СЕС указва, че националният съд не е длъжен да приложи безусловно наредбата, ако прецени, че възнаграждението е необосновано високо спрямо положения труд. В настоящия казус, обаче съдът намира, че положеният квалифициран адвокатски труд напълно кореспондира със защитавания висок материален интерес и спецификата на спора, поради което уговореното възнаграждение не е прекомерно, а разумно и справедливо.

По молбата на ответника „Виртуоза“ ООД, с която се иска ищцата да бъде осъдена да възстанови по сметката на СРС дължимите държавни такси и разноски за вещо лице е лишено от правно основание. Нормата на чл. 359 от КТ е императивна и категорична – производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите, като те не плащат такси и разноски по производството. Правната квалификация на спора се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, а не от крайния изход на делото. В случая ищцата е претендирала обезщетение за вреди във връзка с трудов договор, който съдът е квалифицирал по реда на чл. 200 КТ, независимо от посочената от ищцата правна квалификация. Обстоятелството, че искът е отхвърлен поради недоказване на елемент от фактическия състав,а именно липса на призната по административен ред трудова злополука/професионална болест, не променя трудовоправния характер на спора. Следователно, ищцата се ползва от пълното освобождаване по чл. 359 от КТ. Тази привилегия има социално-защитна функция и не отпада при загуба на делото. Работникът не дължи такси и разноски към съда при никакви обстоятелства в трудовия процес.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав счита и двете искания за изменение и допълване на постановеното по делото решение 2 в частта му за разноските за неоснователни.

С оглед изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на З. С. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. Д.

Н., за изменение на Решение № 4152/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 77086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му за разноските.

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Виртуоза“ ООД, ЕИК 130025042, подадена чрез адв. Г. М., за допълване на Решение № 4152/04.03.2026 г., постановено по гр. д. № 77086/2024 г. по описа на Софийски районен съд, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3