Решение № 384 от 02.07.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Разград, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20263330100470 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Ю. Б. Т. е предявил иск против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕАД гр.

София за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не му дължи сумата от 1 491,05 евро, претендирана по изпълнително дело № 20267610400121 по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие Окръжен съд Разград, съгласно издаден изпълнителен лист от 10.10.2008 г. по ч. гр. д. № 824/2008 г. на Районен съд Разград, поради погасяване на вземането по давност. Претендира заплащане на разноските по делото.

Твърди, че въз основа на същия изпълнителен лист били образувани предходни изпълнителни дела, които били прекратени поради перемпция, съгласно чл. 433, ал, 1, т. 8 от ГПК. От постановленията за прекратяване на ЧСИ било видно, че последното изпълнително действие било извършено на 26.11.2019 г. и след това не били предприемани никакви изпълнителни действия. От тази дата до момента на образуване на новото изпълнително дело № 20267610400121 през 2026 г. изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което вземането било погасено по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, в какъвто смисъл сочи наличие на трайна съдебна практика на ВКС. Въпреки това ответникът образувал изпълнителното производство.

Сочи, че по прекратените изпълнителни дела не бил извършвал плащания за погасяване на задължението след образуването им.

По изпълнителните дела били предприемани изпълнителни действия от ЧСИ, изразяващи се в налагане на запори, включително на банкови сметки и трудово възнаграждение, като последното изпълнително действие било извършено на 26.11.2019 г., след което в продължение на повече от две години не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което делата 1 били прекратени, поради настъпила перемпция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който взема становище по същество за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че през м. февруари 2026 г. образувал изпълнително дело № 121/2026 г. по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 761 на КЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист от 10.10.2008 г. по гр. д. № 824/2008 г. по описа на PC Разград, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на „Централна кооперативна банка“ АД посочените в него суми. В молбата за образуване се сочело, че въз основа на същия изпълнителен лист преди това било образувано друго изпълнително производство, а именно изп. дело № 233/2012 г. по описа на ЧСИ Г.С.. По образуваните изпълнителни производства имало редовно искани и извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат сроковете, течащи в полза на длъжника.

Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства като неверни, недоказани и несъответстващи на действителното фактическо положение.

Твърденията на ищеца били голословни, изопачени и не се подкрепяли с относими и годни доказателства.

Твърди, че за вземане произтичащо от Договор за банков кредит № 0000241471 от 16.08.2007 г. бил издаден изпълнителен лист от 10.10.2008 г. по ч. гр. д. № 824/2008 г., по описа на PC Разград, по силата на който ищецът бил осъден да заплати на ЦКБ АД 772,21 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2008 г. до окончателното плащане, 57,44 лв. договорна лихва от 16.04.2008 г. до 08.10.2008 г., както и 25 лв. разноски по делото.

На 28.12.2011 г. с договор за цесия, сключен между „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД и ЦКБ АД, вземането към ищеца било прехвърлено на ответника. В тази връзка, банката изпратила уведомление за цесия до длъжника, но същото не било връчено надлежно.

Въз основа на горния изпълнителен лист с молба с вх. № 1731 от 16.03.2012 г. ответникът образувал изпълнително дело № 233/2012 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 761 на КЧСИ, като поискал да се насрочи дата за опис на движими вещи.

През м. март 2014 г. била подадена молба с искане за справка и налагане на запор върху вземания, а през м. юни 2014 г. била връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. През м. януари 2016 г. била подадена молба за справка и искане за насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. През м. август 2018 г. била подадена молба за справки и налагане на запори на банкови сметки и вземания. През м. август 2019 г. била подадена молба за справки и налагане на запор на вземания, както и искане за насрочване на дата за опис на движими вещи. През м. януари 2020 г. била подадена молба с искане за насрочване на дата за опис на движими вещи. През м. януари 2022 г. също била подадена молба за справки и искане за налагане на запори на банкови сметки и вземания. През м. юни 2023 г. и м. октомври 2023 г. отново били подадени молби за справка и налагане на запор на вземания и върху МПС. През м. ноември 2024 г. била подадена молба за справка и искане за налагане на запори на банкови сметки и вземания.

На 22.10.2025 г. „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД с ЕИК 130997190 било преобразувано чрез промяна на правната форма във „Финанс Инфо Асистанс“ 2

ЕАД с ЕИК 208538540, което обстоятелство било вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, като дружеството било универсален правоприемник на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД.

През м. януари 2026 г. била подадена молба за справки и запори на банкови сметки и вземания, а през м. февруари 2026 г. длъжникът подал молба с искане за справка и направил възражение за настъпила перемпция и погасяване по давност на вземането на кредитора. С постановление от м. февруари 2026 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като констатирал последно изпълнително действие от 16.03.2012 г.

През м. февруари 2026 г., кредиторът с нарочна молба образувал ново изпълнително дело № 121/2026 г. по описа на ЧСИ Г.С. и с нея изрично били поискани изпълнителни действия. Между кориците на делото се съдържали доказателства за извършените от съдебния изпълнител действия, както и за датите, на които същите били предприети.

Съгласно ТР № 2 от 26.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в мотивите на т. 14 се сочело, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Тя се прекъсвала с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал.

1 от ГПК, предявяването на този иск имало обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. От друга страна чл. 416 от ГПК давал отговор на въпроса кога влиза в сила заповедта за изпълнение, а именно когато възражението не било подадено в срок или било оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В настоящия случай били правени опити за уведомяване на длъжника, които не довели до резултат. Едва през м. юни 2014 г. била връчена поканата за доброволно изпълнение на длъжника. След като я получил не подал възражение в срок, поради което заповедта за изпълнение влязла в сила и се стабилизирала, което се приравнявало на влязло в сила съдебно решение. От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение започнал да тече давностният срок за вземането, като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на новата погасителна давност бил винаги пет години.

Сочи, че до постановяване на ТР № 2 от 26.05.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, страните се намирали в хипотеза на висящо съдебно производство, по аргумент от чл. 416 и фикцията на чл. 422 от ГПК. Съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, докато траел съдебен процес относно вземането, давност не тече. С оглед на това, че настоящата хипотеза била обективирана ясно в закона и не се нуждаела от тълкуване, тя трябвало да се приложи така както е указана. Кредиторът не бил длъжен под страх от погасяване на вземането по давност, да предяви вземането си с иск и затова законът му предоставял възможност да използва облекчен ред на несъдебно основание – заповедното производство. Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно основание манифистирало желанието на кредитора да започне принудително изпълнение като използва облекчен ред за снабдяване с изпълнителен лист, а това че се било проточило във времето, не можело да се вмени във вина на кредитора, тъй като той направил всичко необходимо и зависещо от него. В случая противоправната страна бил длъжникът и той бил с ясното съзнание, че дължи, но въпреки това не изпълнил задължението си.

3

Твърди, че взискателят действал законосъобразно и по никакъв начин не бил нарушил правата на длъжника. Видно от книжата по образуваните дела взискателят не се бил дезинтересирал от вземането си, редовно проучвал имущественото състояние на длъжника и редовно предприемал действия, годни да прекъснат течащия давностен срок.

С оглед гореизложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представените доказателства – изп. д. № 233/2012 г. и изп. д. № 121/2026 г., двете по описа на ЧСИ Г.С. с район на действие ОС Разград, се установява, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 824/2008 г. по описа на РС Разград на 10.10.2008 г. е издаден изпълнителният лист в полза на „Централна кооперативна банка“ АД за осъждането на ищеца да заплати на банката сумите: 772,21 лв. главница по договор за банков кредит от 16.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2008 г. до окончателното плащане, 57,44 лв. договорна лихва от 16.04.2008 г. до 08.10.2008 г. и 25 лв. разноски. С договор за цесия от 28.12.2011 г. ЦКБ АД, като цедент, е прехвърлила на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД гр. София, като цесионер, възмездно и без право на регрес вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, между които и сключеният между банката и ищеца. За извършената цесия е изпратено уведомително писмо от цедента, непотърсено от длъжника.

По молба на цесионера с вх. № 1731/16.03.2012 г. е образувано изпълнително дело № 233/2012 г. при ЧСИ Г.С. с рег. № 761 на КЧСИ и е поискано извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. С молба от 28.03.2014 г. кредиторът е поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение, но такова не е установено. Покана за доброволно изпълнение на длъжника е връчена на 19.06.2014 г.

На 02.02.2016 г. с нова молба взискателят поискал извършване на опис на движими вещи и на справка в КАТ за регистрирани МПС на длъжника.

Насроченото за 15.03.2016 г. изпълнително действие – опис на движими вещи в дома на длъжника е отменено, поради нередовното му уведомяване.

С молба от 02.08.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и такъв е наложен на банковите сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД на 15.08.2018 г.

Нова молба за предприемане на изпълнителни действия – налагане на запор върху трудово възнаграждение и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, е постъпила при ЧСИ на 01.08.2019 г. На 13.09.2019 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от ищеца в „Заложна къща Бонети“ ЕООД. Насрочен е и опис на движими вещи за 16.09.2019 г., за извършването на който по изпълнителното дело липсват данни. Нов опис на движими вещи е насрочен за 28.02.2020 г., по молба на взискателя от 22.01.2020 г., като същият е отменен, поради неплатена такса.

На 12.01.2022 г. с нова молба взискателят поискал налагане на запор на трудово възнаграждение и банкови сметки, като е наложен такъв на сметка, притежавана от длъжника в Изипей АД, по която няма налични средства.

4

На 26.06.2023 г. е постъпила нова молба от взискателя за налагане на запор върху трудово възнаграждение, а на 19.10.2023 г. е поискано налагане на запор върху МПС на длъжника, но от справката от с-р „Пътна полиция“ Разград се установява, че на негово име няма регистрирани МПС. С молби от 13.11.2024 г. и от 23.01.2026 г. отново е поискано налагане на запор върху трудово възнаграждение и на банкови сметки на длъжника. Със запорни съобщения от 05.02.2026 г. са наложени запори на банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и на трудово възнаграждение, получавано от Ю. Т. в „СОД – 64“ ЕООД.