Решение № 4565 от 17.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57129/2021
- Вид
- Решение № 4565
- Подписан
- 17.03.2025
- Състав
- АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 22074 от 08.10.2021 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 11428 от 22.12.2021 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Протокол № 13868 от 07.10.2022 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 98534 от 17.10.2022 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 57740 от 10.05.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Протокол № 12429 от 17.05.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Определение № 17705 от 17.05.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 131663 от 23.10.2023 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 166775 от 14.11.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 174526 от 27.11.2024 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
- Разпореждане № 85534 от 30.05.2025 · АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410 · Кодекс за застраховането
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.306 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4565 гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110157129 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени главни осъдителни искове по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД и обратен иск по чл.432,ал.1 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца ЗАД"А са предявени обективно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати сумите: 8 643,19 лв, представляваща платеното от дружеството застрахователно обезщетение по щета № **** по риск "Автокаско" за имуществените вреди на лек автомобил ****, собственост на „Ф”ЕООД , с лизингополучател С. И. Р , причинени при реализираното на 27.09.2019г. застрахователно събитие– напръскване с боя на посочения автомобил при боядисването на външната фасада на сградата , находяща се в двора на Бизнес комплекс „Василев Бизнес Сити” в град София, ***** възложител на което според ищеца е ответното дружество, и 456,17 лв, представляващи мораторната лихва върху главнацата за периода от 25.03.2021г. до 03.10.2021г. , заедно със законната лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2021г. до окончателнотко плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. В заседанието на 12.02.2025г. не се е явил представител на ищеца. С писмена молба от 12.02.2025г. адвокат на ищеца е предявил само претенция за присъждане на разноски.
Ответникът „ПООД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер 1 според изявлението на пълномощника му в представения на 17.11.2021г. отговор на исковата молба. Твърди се , че „отговорността за обезщетяване на евентуални вреди на трето лице при ремонта на фасадата на сградата изцяло е на строителната фирма „Т”ЕООД с ЕИК : *** и тя е изрично уговорена с ответното дружество видно от чл.7, ал.5 и ал.16 от приложения Договор за СМР от 18.09.2019г. , съгласно който изпълнителят се задължава да обезщети третите лица за вреди , които са резултат от действията на негови работници или подизпълнители”. Отбелязва се , че „възложител на работата се явява не ответникът , а собственикът на сградата – третото лице „МД, ЕИК: ***”, който е „възложил” на ответното дружество поддържането на сградата с Договор за наем от 13.06.2007г. и анекс от 28.12.2017г. Обосновава се становище , че „пасивно легитимирани да отговарят като ответници по така предявените искове са прекият причинител на вредата „Т”ЕООД, собственикът на сградата „МД и застрахователят му по гражданска отговорност Б.В.И.Г.
ЕАД /чл.432,ал.1 КЗ/”. Оспорват се : съществуването на валидно правоотношение по риска „Автокаско” между ищеца и собственика на увредения автамобил поради липсата на доказателства за плащането на застрахователните премии; вида и размера на вредите наличието на причинно-следствена връза между вредите и поведението на служители на строителната фирма „Т”ЕООД. Предявено е възражение за съпричинителство на вредите от собствениците на автомобилите, който са „паркирали непосредствено до обект, на който очевидно се извършват СМР”, като по този начин „поставят в опасност от вреди собственото си или на трети лица имущество”. Посочва се , че в конкретния случай е била „налице непреодолима сила по смисъла на чл.306 ТЗ, която е възпрепятствала работниците да изпълняват безопасно за третите лица процесния договор от 18.09.2019г.”, изразяваща се във „възникване на внезапен силен порив на вятъра и последвало завихряне”.
С отговора на исковата молба , уточнен в откритото заседание на 07.10.2022г. , от ответника „ПООД е предявен ОБРАТЕН ИСК / чл.219, ал.3 ГПК/ срещу третото лицепомагач ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД за осъждане на застрахователното дружество да заплати на „ПООД сумата от 9 099,36 лв, представляваща обезщетение за имущестени вреди на „ПООД , изразяващи се в задълженията му по настоящото гр. дело № 57129/2021г. по описа на СРС, 68 състав, ако иковете срещу него бъдат уважени, подлежащи на възстановяване от ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД като застраховател по риска „Гражданска отговорност” на „МД, ЕИК: *** , който е собственикът на сградата, при чието боядисване на 27.09.2019г. , са причинени уврежданията на лек автомобил ****, собственост на „Ф”ЕООД , с лизингополучател С. И. Р, чиято стойност е платена от ЗАД"А по щета № **** по риск "Автокаско".
Процесуалното условие за разглеждането на обратния иск е уважаване на главните искове срещу „ПООД.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 07.10.2022г. , е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от ответника с отговора на исковата молба искане за прекратяване на настоящото съдебно производство , тъй като не са налице основания за това , доколкото материално-правната легитимация, която се оспорва от ответника , е въпрос , 2 касаещ основателността на иска , а не неговата допустимост , по която съдът следва да се проинесе с решението по делото , а не с определение по неговия ход.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на главните искове и предявения обратен иск. При устните състезания в заседанието на 12.02.2025г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на главните исковете, съответно за уважаване на обратния иск при уважаване на главните искове.
Доводи за неоснователността на главните искове са посочени и в писмената защита , представена от пълномощника на ответника в откритото заседание на 12.02.2025г.
Третото лице-помагач ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД (конституирано на основание чл.219 ГПК с протоколно определение в откритото заседание на 07.10.2022г. с оглед изричното искане на ответника по първоначалните искове „П ООДД, предявено с отговора на исковата молба ,в качеството му на застраховател по риска „Гражданска отговорност” на „МД, ЕИК: *** б.с.) оспорва исковете видно от изявлението на пълномощника му в представеното на 16.05.2023г. писмено становище. Оспорва се твърдението , че застрахователното правоотношение между ЗЕАД Б.В.И.Г. ЕАД и „МД е по риска „Гражданска отговорност”, като се посочва , че между тях е сключена Комбинирана застрахователна полица по риска „Имущество” с „ясно и изчерпателно изброени застрахователни покрития”. Изтъква се , че „МД не носи отговорност за вредите по процесния автомобил , поради което няма основание за ангажиране отговорността на неговия застраховател. Посочра се , че „извършителят на ремонта и евентуалният причинител на вредите върху МПС е друго трето дружество „Т”ООД” , което не е било в договорни отношения с „МД.
В хода на съдебното производство пълномощниците на подпомагащата страна поддържат оспорването на предявения срещу него обратен иск , както и на главните искове против „ПООД. При устните състезания в заседанието на 12.02.2025г. юрисконсулт на третото лице- помагач е пледирал за отхъврляне както на главните искове , така и на обратния иск.
Софийски районен съд,68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и от правна страна следното :
Относно главните искове по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД :
Тези искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По настоящото дело е безспорно , че при извършването от работници на строителна фирма „Т”ЕООД на боядисване на външна фасада на сградата, находяща се в двора на Бизнес комплекс „Василев Бизнес Сити” в град София, ***** на 27.09.2019г. били напръскани с боя паркирани автомобили , сред които и процесният автомобил ****. Това се твърди от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба и е доказано чрез представеното по делото Писмо , изх. № 35/01.10.2019г. на заместникуправителя на „ПООД , както и чрез показанията на свидетеля С. И. Р , разпитан в откритото заседание на 17.05.2024г. по делото.
3
Спорният въпрос по делото е кое дружество следва да отговаря за вредите, причинени от работниците на строителната фирма „Т”ЕООД при боядисването на процесната сграда: 1) дали това е фирмата-изпълнител на бояджийските дейности „Т”ЕООД по силата на Договор за репариране и реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019г. между тази фирма и „ПООД (представен по делото – б.с.); 2) дали това е собственикът на боядисваната сграда – „МД видно от нотариален акт № 136, том V, рег. № 17305, дело № 798/2007г. на нотариус Иван Дахтеров (представен по делото – б.с.) или 3)дали това трябва да е ответникът по настоящото дело – „ПООД , който е наемател на боядисваната сграда съгласно Договор за наем от 13.06.2007г. между него и „МД (представен по делото – б.с.) и възложител на боядисването по силата на Договора за репариране и реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019г. с „Т”ООД.
Собственикът на сградата - дружеството „МД в конкретния случай не следва да отговаря за вредите , причинени при боядисването на имота , тъй като тези вреди не са настъпили от самата вещ (сградата) , а от действията на работниците на фирмата– изпълнител на бояджийските дейности– „Т”ЕООД, която фирма няма сключен договор със собственика на сградата.
Според посоченото в т.3 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на Върховния съд , което е задължително за съдилищата , „когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа , при която настъпват вреди” , следва „да се изясни същността на сключения договор” ( в конкретния случай това е Договорът за репариране и реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019г. между „Т”ООД и „ПООД-б.с.).
Съгласно т.3, изр.3 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на Върховния съд : „Ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои работници , при негов контрол и организация на работа , отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този случай е без значение , че се извършва работа на първото предприятие”.
В Договора за репариране и реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019г. между „Т”ООД и „ПООД е изрично уговорено от страните по него репарирането и реновирането на процесната сграда да се осъществи от изпълнителя „Т”ООД „на собствен риск и със собствени средства” (чл.1 ал.2 от договора) , като изрично е установено задължение за „Т”ООД да изпълни работите – предмет на договора „под свое техническо ръководство и с квалифицирани работници” (чл.7,ал.1 от договора), както и „да спазва правилата за хигиена и безопасност на труда , строителните правила и норми за вида работа и организация на строителството на обекта” (чл.7, ал.3 от договора), включително „за своя сметка да инструктира персонала си – работниците и техническото ръководство- по охрана и безопасност на труда” (чл.7 , ал.4 от договора) , както и „при изпълнение на възложните работи да пази имуществото на възложителя, на собственика и на трети лица , които се намира в обекта , в близост до обекта и до което 4 работниците на изпълнителя имат досег , като в случай на вреди , нанесени на мъзложителя , на собственика ли на трети лица от работници на изпълнителя или от негови подизпълнители изпълнитеят дължи обезщетение в реалния размер на претърпените щети” (чл.7 , ал.5 от договора). Изрично е уговорено и , че правото на възожителя по договора „ПООД да осъществява текущ контрол на изпълнението не следва да възпрепятства самостоятелната дейност на изпълнителя „Т”ООД (чл.4,ал.2 от договора).
От цитираните договорни клаузи на Договора за репариране и реновиране на метална фасада на високостелажен склад от 18.09.2019г. между „Т”ООД и „ПООД се установява , че всички ремотни дейности на процесната сграда , включително и боядисването на фасадата на 27.09.2019г. , е следвало да се извършват от работници на изпълнителя „Т”ООД под негов контрол и съобразно утвърдена от него организация , с негови средства и на негов риск. Следователно съгласно правилото , посочено в т.3, изр.3 от Постановление № 17/18.11.1963г. на Пленума на Върховния съд, изпълнителят „Т”ООД следва да се счита възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД на дейностите , при чието извършване са нанесени щетите по процесиня автомобил.
Разпечатката съдържа 28 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e025431c-2e05-47a4-98f8-8f3fdcaf935c