Решение № 1018 от 26.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120203265 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалбата на Т. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** чрез адв.Н. П. К. от АК Сливен, против Наказателно постановление №260769-001317/12.06.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание и на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153,39 евро/300лв.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при издаване на НП, незаконосъобразност на същото и липса на допуснато от страна на жалбоподателя нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

За административно-наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. *., която моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2026 г. около 03,10 часа в гр.Бургас, по Път I-9 на КПП „Пода“, от кв.Крайморие в посока П.В.“Юг“ Т. Г. Г., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил Хонда ЦР-В, с регистрационен номер ** ** *** /ВЕЛИКОБРИТАНИЯ/, рама - *******, собственост на *.*.*. ЕГН: **********. Същият бил спрян за проверка, в хода на която било констатирано, че водачът Г. е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.4 ЗДвП.

Като се убедил в гореизложеното актосъставителят Н. К. К. издал в тази връзка 1

АУАН № GA4953459/28.04.2026г. Въз основа на така посочения АУАН АНО издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление №26-0769-001317/12.06.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас , с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание и на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 153,39 евро/300лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121З-1632/02.12.2021г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Ето защо и в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

С обжалваното наказателно постановление Г. е наказан за нарушение на чл.150 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. В същото време съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

Към момента на проверката жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП - лице, което управлява пътно превозно средство или 2 води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в „управление“ на МПС.

Съдът счита, че жалбоподателят безспорно е бил установен от контролните органи докато е управлявал лекия автомобил, т.е. налице е „управление“ по смисъла на закона. В тази връзка следва да се посочат и задължителните указания на ВС, дадени в т.2, б.„а“ на ППВС № 1/1983 г., според които понятието „управление“ включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който жалбоподателят е управлявал, е „пътно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП и „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство или индивидуално електрическо превозно средство.

От субективна страна жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на нарушението си и въпреки това е искал да управлява МПС. Той е съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като контролните точки са му отнети с влезли в сила НП, за които има задължение да следи сам за оставащия им брой, както и че с действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това, от волева страна, е искал да управлява МПС.

В случая безспорно се установява, от събраните доказателства, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил без да е правоспособен водач, поради липсата на контролни точки. Няма никакви данни контролните точки да са били възстановени към датата на деянието, поради което и следва да се приеме, че водачът е бил с изцяло отнети контролни точки. Това поведение се явява противоправно и правилно е било квалифицирано като нарушение по чл.150 от ЗДвП.

За нарушението чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 300 лв., като именно такова наказание е наложено на жалбоподателя. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя, поради което не подлежи на изменение.

Конкретното нарушение не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение“ (ТР № 1/2007 г. на ОСНК). Видно от справката за водач, жалбоподателят е системен нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП (със 25 броя влезли в сила НП и 9 броя ЕФ, 12 броя ЗППАМ и 2 броя НОХД за извършени престъпления против транспорта - л.24 - 29), поради което и личната му обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

3

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 45 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №26-0769-001317/12.06.2026г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание и на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Т. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********, е наложена глоба в размер на 153,39 евро/300лв.

ОСЪЖДА Т. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ****** да заплати в полза на ОДМВР- гр. Бургас сумата в размер на 45 /четиридесет и пет/ евро, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4