Решение № 786 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000500740 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развира по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 285 от 18.01.2023г. постановено по гр.д. № 2126 по опис на СГС за 2022 г., съдът

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България - с адрес: гр. София, бул.

“Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Х. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Лавеле“ № 11, ет.2, ап. 4 - адв. Н. А.

-сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 122/2019 г. на РС - Казанлък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и

- сумата от 2 300 /две хиляди и триста/ лв., претендирана като обезщетение претъпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху върху тях, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от 1

ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и

-сумата от 355.51 /триста петдесет и пет точка петдесет и едно/ лева , представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска над присъдените 7000 лева до претендираните 30 000 лева, обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С определение №4206 от 31.03.2023г. е оставена без уважение молба за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана във въззивна жалба, възоснова на която е образувано настоящото въззивно производство.

Недоволна от решението е останала само ответната страна – Прокуратурата на Р България, която във възивна жалба с вх. Рег. № 8886 от 31.01.2023г. е поискала отмяна на решението в осъдителната му част, както следва:

-сумата от 7 000 /седем хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД 122/2019 г. на РС - Казанлък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и

- сумата от 2 300 /две хиляди и триста/ лв., претендирана като обезщетение претъпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху върху тях, считано от 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД и

-сумата от 355.51 /триста петдесет и пет точка петдесет и едно/ лева , представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК., т.е. за сумата от 7000 лева и за сумата от 2 В останала част /отхвърлителен диспозитив над присъдените 7 000 лева до претендираните 30 000 лева/, решението е влязло в законна сила, след изтичане на срока за неговото обжалване.

Във въззивната жалба подадена от Прокуратурата на Р България, се излага, че решението в ожалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се излага, че от мотивите на обжалвания съдебен акт не става ясно, кои са елементите от фактическия състав на 2 непозволеното увреждане и каква е връзката между деянието на прокуратурата и вредоносния резултат, нито са изложени мотиви за начина, по който е определен размера на обезщетението. Излага, че ищецът не е представил преки доказателства

/съобразно разпределението на доказателствената тежест/, от които да се обоснове настъпване на неимуществени вреди. Излага, че действията на Прокуратурата са били изцяло законосъобразни и не представляват деликт.

Относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди се твърди, че сумата от 7000 лева, не е в съответствие с критериите за справедливост, според изискванията на чл. 52 от ЗЗД , доразвити с ППВС № 4/1968 г. на ВС. За присъденото обезщетение за имуществени вреди се излага, че сумата от 2300 лева, не съответства на предоставената правна защита. По отношение на разноските се твърди, че липсват мотиви относно критериите, по които е определен размера.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло в уважената част и в осъдителната за разноските.

В съдебно заседание, въззивната жалба се поддържа от пр. представител на ответника.

В писмен отговор ищецът Х. Х. Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на първоинснационния съд в обжалваната част да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа отговора чрез пр. представител, който в ход по същество, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и приема поддържането й като грубо несъответствие с фактите, възоснова на които е взето решението.

Съдът , след като се запозна с решението в обжалваната част, становищата на страните и предвид правомощията на възизвния съд, очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема, че решението е валидно изцяло, допустимо е в обжалваната част. Относно неговата правилност и обоснованост, спорни пред въззивния съд приема следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна релевантните факти за спора са следните:

На 16.06.2017 г. е образувано досъдебно производство № 284 по опис на Районна прокуратура – гр. Казанлък. Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 313, ал.3, вр. Ал.1 от НК.

С постановление от 23.01.2018 г. на Зам. Районен прокурор на РП - гр.

Казанлък е разпоредено да бъде привлечен в качеството на обвиняем Х. Х. Х..

3

На 13.02.2018 г. Х. Х. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Взета му е марка за неотклонение – подписка. От справка за съдимост е видно, че към дата 19.02.2018 г. е бил неосъждан.

На 01.02.2019 г. е внесен обвинителен акт по обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за това, че на 14.10.2014 г. в гр.***, обл. Стара Загора, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у някого – нотариус И. Г. – нотариус с район на действие РСК, вписан в регистъра на нот. камара под № 440 – заблуждение, като представител за изготвяне на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 138, т.2, рег. № 2079, дело № 304 от 214 /ниви с площ 12.477 дка в землището на с.Дъбово, общ. Мъглиж – удостоверение № 182/13.10.2014 г. на Кмета на с. Дъбово, община Мъглиж за наследници на Х.

Х. К. починал на 20.06.2009 г. вместо да представи удостоверение за наследници на Х. Х. К. починал на 12.05.1962 г. и с нова причинил имотна вреда на Т. Х. С. в размерна 9185.75 лева.

Образувано е НОХД № 122/2019 г. по опис на КРС. НОХД е завършило с осъдителна присъда № 31/03.05.2019 г. Х. Х. Х. е признат за виновен и е осъден да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено с три години изпитателен срок. Осъден е още да заплати разноски в размер на 163.28 лева.

Образувано е ВНОХД № 1142 по опис на Старозагорски окръжен съд, който с решение № 115 от 19.07.2019 г. е отменил осъдителната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.

Образувано е НОХД № 866 /2019г по опис на КРС, по което съдебното производство е прекратено и наказателното производство е върнато на Районна прокуратура Казанлък за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 28.01.2020 г. отново е внесен обвинителен акт по обвинение за извършване на същото престъпление. Образувано е НОХД № 96 по опис на КРС. С присъда № 260014 от 07.10.2020 г.подсъдимият Х. Х. Х. е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и му е наложено същото наказание – лишаване от свобода за срок от една години,изпълнението на което е отложено с три години изпитателен срок.

Присъдата е обжалвана пред Старозагорски окръжен съд и с Присъда по ВНОХД 2473/2020 г. е отменена осъдителната присъда на КРС и вместо нея е постановена оправдателна присъда. От мотивите на съдебния акт е видно, че основанието за оправдателна присъда е липсата на състовомерност на 4 деянието от обективна страна, т.е. деянието не осъществя състав на престъплението за което е повдигнато обвинение – чл. 304 пр. 3 вр. Чл. 301, ал.1 т.2 от НПК.

Оправдателната присъда е протестирана от Зам. Окръжен прокурор – Ст. Загора, възоснова на който е образувано НД № 63/2022 г. по опис на ВКС.

С решение № 23 от 24.02.2022г. е оставена в сила въззивната присъда.

Възоснова на събраните поделото гласни доказателства, чрез разпита на св. А. Е. Б. и св. Б. Д. Б., се установява, че в периода от повдигане на обвинение до влизане в сила на оправдателната присъда, психиката на ищеца се е променила, а в последствие и неговото физическо състояние. Бил е притеснен, непрекъснато тревожен, зъбите му са опадали, посещавал е болница. Променил се е външния му вид, характеризиран от втория свидетел като – „съсипан, отслабнал, няма зъби“, вместо „ весел, с чувство за хумор, рибар, …“ Променил е поведението си и от социално активен е започнал да страни от приятелите си.

Относно оплакването във въззивната жалба, която се отнася до липсата на фактическия състав на непозволеното увреждане, настоящия възизвен съд намира следното: Отговорността е следствие от обвинение в извършване на престъпление. Ищецат е оправдан поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Деликтността на деянието извършено от ответника се заключава в повдигане и поддържане на обвинение за деяние, което не осъществява от обективна страна състав на престъпление. Деянието е доказано с влизане в сила на оправдателната присъда и основанието за нейното постановяване. За разлика от отговорността по чл. 45 от ЗЗД, която изисква виновно поведение, макар и то да се предполага до доказване на противното, отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 пр. 2 от ЗОДОВ е обективна, безвиновна, поради което е достатъчно за е осъществен фактическия състав на деянието. От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че е повдигнато обвинение, поддържано е такова и ищецът е оправдан, поради което оплакването във въззивната жалба, че не е осъществен деликт е неоснователно.

Относно оплакването за необоснованост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, които първоинстанционния съд е присъдил, настоящия възизвен съд приема следното: Преди да се извършва сравнителен анализ между присъдени обезщетения за други по вид и тежест оправдателни присъди, следва да се има предвид, че вида на престъплението и предвиденото за него наказание е само елемент от фактите, които съдът съобразява при определяне размера на обезщетението. То зависи от множество фактори, които са строго индивидуални и в този смисъл е материално правната разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и разясненията дадени в 5

ППВС № 4/68 г. Такива са продължителността на обвинението – в случая Х.

Х. Х. е бил привлечен в качеството на обвиняем на 13.02.2018 г. и е бил подсъдим до 24.02.2022г. – четири години. Друг критерий е предвиденото в материалния наказателен закон вид и размер на наказанието, в случая лишаване от свобода за срок от една до шест години. Наличието на осъдителна присъда макар и невлязла в законна сила също е факт, който съдът съобразява. Протестирането на оправдателната присъда, също е факт наличен към настоящия случай. Мотивирате към първоинстнационното решение съдържат изложение и анализ на тези факти, поради което настоящия въззивен съд приема, че решението е обосновавано, както относно основанието на претенцията, така и по отношение на нейния размер в частта относно претенцията за неимуществени вреди.