Решение № 746 от 03.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Пловдив, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501041 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Предмет на обжалване е Решение № 565/22.02.2022 г. по г.д. № 10874/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено по искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес гр.

П., ***, че дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата в размер на 199,07 лева – главница, представляваща стойността на доставената и неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 23,39 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 13.04.2021 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 6087/2021 г. по описа на РС Пловдив, като са отхвърлени положителният установителен иск за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1136,53 лева и положителният установителен иск за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 74,31 лева. С решението са присъдени разноски между страните по съразмерност с уважената, съответно отхвърлената част от исковете.

Депозирана е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. П., против решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове , като са изложени подробни оплаквания за неговата незаконосъобразност и неправилност. Поддържа се, че в случая 1 са налице две от основанията за „служебно“ начисляване на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/, а именно: неосигуряване на достъп за отчет на уредите в процесния имот и липсата в него на водомери за топла вода, които да отговарят на изискването на чл. 140, ал. 2 от ЗЕ – да бъдат с радио модул за дистанционно отчитане, каквито са и останалите уреди, монтирани в сградата – етажна собственост и да са доставени или одобрени за използване от търговеца за дялово разпределение, като последното обстоятелство било безспорно установено по делото. Излагат се оплаквания, че в обжалваната му част решението е постановено в противоречие не само с българския закон, но и с изискванията на европейското законодателство за насърчаване на използването на устройства за дистанционно отчитане на доставяната топлинна енергия, като предпоставка за възможността на клиентите да получат ясна месечна информация за своето потребление на топлинна енергия и да заплащат само реално изразходваната от тях енергия. Сочи се, че „Техем сървисиз“ЕООД не е обвързано от общите условия на жалбоподателя, включително и да спазва процедурата по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ОУ или по чл. 42, ал. 1 от ОУ, които отделно от това счита за неотносими към спора, както и че въззиваемата не е заявила надлежно възражение срещу разпределението и начислението на топлинната енергия, съгласно чл. 34, ал. 3 от ОУ, в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70а, ал. 4 /чл. 70, ал. 6-отм./ от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./. Поради изложеното се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и вместо това уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. П. П., чрез адвокат В.В., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Н. П. П., за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. П. П. дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед № 3576/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 6087/2021 г. по описа на РС Пловдив, а именно: сумата от 1136,53 лева – главница, представляваща стойността на доставената и неплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление гр. П., *** и сумата от 74,31 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2021 г. до окончателното й погасяване.

Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между страните валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, в изпълнение на задълженията по което, за процесния период, ищецът е доставил топлинна енергия до собствен на ответника топлоснабден обект, находящ се в гр. П., ***. Търговецът извършващ дялово разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност от 1136,53 2 лева, представляваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация за периода 01.04.2019 г. – 31.10.2020 г. по пера, както следва: за битова гореща вода - 939,71 лева; за сградна инсталация – 93,32 лева; за услуга за разпределяне – 108,00 лева и извършено приспадане на сумата от 4,50 лева по фактура № 4702708076, но ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е доставена и разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, а тази за битово горещо водоснабдяване съответно начислена в хипотезата на неосигурен достъп за проверка, отчет и неподмяна на два броя водомери в обекта с дистанционни.

За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 3576/15.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Н. П. П. по ч.г.д. № 6087/2021 г. по описа на РС Пловдив, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.

Ответницата оспорва исковете по съображение за тяхната недопустимост, поради несъответствие в обстоятелствата, заявени в заповедното и настоящото исково производство, евентуално за тяхната неоснователност. Изложени са твърдения, че не потребява топлинна енергия за отопляване на процесния имот, както и гореща вода, като от закупуване на процесното жилището на 06.02.2019 г. използва гореща вода, отоплявана с електрически бойлер. Възразява се, че имотът не е посещаван от служител на разпределителното дружество, респективно отчет на уредите в дома не е извършен, поради което неоснователно се претендира заплащане стойността на реално консумирана гореща вода. В първото по делото съдебно заседание, след уточнението на ищеца, че претендираната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена в хипотезата на неосигурен достъп за проверка, отчет и неподмяна на два броя водомери в обекта с дистанционни, от ответницата е въведено възражение срещу това, че не е осигурила достъп до жилището.

За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между страните е налице валидно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия, по който ответната страна е потребител, доколкото е собственик на топлоснабдения имот в процесния период и като такъв дължи сумата от 199,07 лева, след извършено прихващане със сумата от 2,25 лева, от които 93, 32 лева - представляваща стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в сградата в режим на етажна собственост, за която е установено да е доставена и правилно начислена за процесния период и 108,00 лева – такса за услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава, с оглед изпадането на ответницата в забава, поради което и е уважил претенцията в тази част, ведно със съответен размер на обезщетение за забава върху посочената главница за периода от 04.06.2019 г. до 12.04.2021 г. и законната лихва за забава от 13.04.2021 г. до окончателното плащане. Разликата до пълния претендиран размер на главница, а именно за сумата от 939,71 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и лихва за забава върху него, съдът е приел за недължими, доколкото ищецът не е доказал, че са налице предпоставките за служебно начисляване на същата.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно, а в обжалваната част 3 и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая с влязлата в сила необжалвана част на решението са уважени исковете за стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на такса за услуга дялово разпределение, ведно със съответен размер от следващата се лихва за забава, поради което и е установено със сила на присъдено нещо, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия за обект на потребление гр. П., *** в периода 01.04.2019 г. до 31.10.2020 г., по което ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия.

Спорът пред въззивната инстанция касае задължението на ответницата за заплащане на стойността на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване по отношение на същите имот и период, ведно с лихва за забава, като в тази част претенцията на жалбоподателя е обоснована с приложението на разпоредбите на чл.

62, ал. 2, чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/ 6.04.2007 г. за топлоснабдяването / обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., и отм., бр. 25 от 20.03.2020 г. на ДВ/.

С изготвения по делото доклад по реда на чл. 146 от ГПК, допълнен в съдебно заседание от 15.12.2021 г., в тежест на ищеца е разпределено да установи, че начисляването е извършено съобразно законовите изисквания т.е. при спазване на реда за начисляване на количества топлинна енергия, като с оглед на своевременно въведеното от ответницата оспорване на твърдението, че не е осигурила достъп до жилището, ищецът следва да установи и че е налице хипотеза на неосигурен достъп, даващ му право да начисли и претендира суми на това основание.

Периодът, количеството и стойността на доставената топлинна енергия за сградна инсталация и начислената такава по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16334/ 6.04.2007 г. за битово горещо водоснабдяване, се установяват от приетите в първоинстанционното производство заключения по съдебнотехническата и счетоводната експертизи, неоспорени от страните, които настоящата инстанция кредитира като обективни, пълни и компетентно изготвени.