Решение № 6149 от 01.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6149 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100507105 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №2001562/08.01.2022г., постановено по гр.д. №17193/2020г. по описа на СРС, 59 състав, са отхвърлени предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК от „С. МВ“ ЕООД, срещу „А1 България“ ЕАД за признаване за установено, че „С. МВ“ ЕООД не дължи на „А1 България“ ЕАД сумата от 488,43 лева, представляваща месечни такси за ползване на услуги по договор за мобилен номер *** за периода от 21.06.2016г. до 20.12.2016г., ведно със законната лихва от 18.07.2019г., за която е издаден изпълнителен лист от 19.10.2019г. по ч.гр.д. №41448/2019г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №4183/2019г. по описа на ЧСИ Н..М, като неоснователни и недоказани.

Осъдено е на основание чл.78, ал.8 от ГПК „С. МВ“ ЕООД да заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 150 лева съдебни разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца „С. МВ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Д. К., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че 1 съдът не е изпълнил задължението си да изготви доклад по делото, като липсвало произнасяне по обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, както и по правната квалификация на правата претендирани от ищеца и на насрещните права и възраженията на ответника. Липсвало произнасяне и по въпроса кои обстоятелства не се нуждаят от доказване. Разпределението на доказателствената тежест било извършено формално чрез препращане към общата норма на чл.154 от ГПК.

Вследствие на неизпълнението на това задължение на съда на ищеца не била дадена възможност да уточни момента, от който всяко от задълженията по фактурите е станало изискуемо, което било от значение за точното определяне на периода на погасителната давност по делото, както и не му била дадена възможност да ангажира други доказателства по делото с оглед на доказателствената тежест, която следвало да бъде разпределена. Не му била дадена възможност да определи и цената на иска. Не били събрани относими и необходими доказателства, които били заявени своевременно.

Ответникът бил задължен да представи процесните фактури, издадени за периода от 21.06.2016г. до 20.12.2016г., но същият не изпълнил това свое задължение. Исканата информация не била предоставена от ответника и въз основа на издадено от съда на ищеца съдебно удостоверение. Поради това първоинстанционният съд следвало да приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и да приеме, че от падежа на задълженията по процесните фактури до 10.12.2019г. е изтекла тригодишната погасителна давност за вземанията. На следващо място поддържа, че договорът за мобилни услуги за мобилен номер *** е недействителен, като твърди, че не е сключван подобен договор. Въпреки, че това възражение било наведено и в подаденото възражение по чл.414 от ГПК, същото не било обсъдено от съда. Счита, че давността за процесните вземания е изтекла след влизане в сила на заповедта за изпълнение, което се явявало основание за предявяване на иск по чл.439 от ГПК. От друга страна обаче давността била изтекла преди да е предприето каквото и да е изпълнително действие по изп. дело №4183/2019г. по описа на ЧСИ Н..М, което би прекъснало давността. Поддържа, че подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а към датата на предприемане на действия, с които се прекъсва давността за процесните вземания, същите са били погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде 2 отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт П.П., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило. В случая не се навеждали твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение освен изтекла давност. Недопустимо било оспорването по реда на чл.439 от ГПК, обосновано с факт, настъпил преди влизането в сила на заповедта за изпълнение, а именно на липса на облигационно правоотношение или нищожност на клаузите във връзка, с които е издаден изпълнителният лист.

Това оспорване следвало да бъде релевирано в срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че погасителна давност за вземанията не е настъпила, като поддържа, че приложимият давностен срок е този по чл.117, ал.2 от ГПК. Поради изложеното моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателни установителни 3 искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 19.10.2019г. по ч.гр.д. №41448/2019г. по описа на СРС, 157 състав, в полза на „А1 България“ ЕАД срещу „С. МВ“ ЕООД. Въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора е образувано на 26.11.2019г. изпълнително дело №4183/2019г. по описа на ЧСИ Н..М с район на действие СГС, като видно от приложения по делото заверен препис от материалите по изпълнителното дело с разпореждане на ЧСИ от 21.01.2020г. е приключено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК, тъй като общият дълг по изпълнителното дело е изцяло погасен, включително всички разноски, лихви, както и главницата към взискателя.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. От цитирания текст се вижда, че основна предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на иска. Не е налице такъв интерес в случаите, при които ищецът може с осъдителен иск да осъществи претендираното от него право.

В случая, видно от материалите по изпълнителното дело и от отбелязванията върху изпълнителния лист, сумите, за които е издаден същият, са събрани от длъжника в хода на изпълнителното производство и са преведени на взискателя, като изпълнителното производство по изп. дело №4183/2019г. по описа на ЧСИ Н..М е приключено с разпореждане на ЧСИ от 21.01.2020г., т.е. преди датата на подаване на исковата молба – 12.05.2020г.

При това положение въззивната инстанция приема, че за ищеца не е налице никакъв правен интерес от установяване недължимост на вземания, които са събрани в хода на изпълнителното производство и са изплатени на взискателя, и в случай, че твърди, че същите са недължимо платени следва да упражни правата си чрез предявяване на осъдителен иск за връщане на сумите, които твърди, че не дължи. Поради това, настоящата инстанция приема, че за ищеца не е налице правен интерес от предявените искове, и производството по същите подлежи на прекратяване.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

4

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №2001562/08.01.2022г., постановено по гр.д.

№17193/2020г. по описа на СРС, 59 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от „С. МВ“ ЕООД, срещу „А1 България“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист от 19.10.2019г., издаден по ч.гр.д. №41448/2019г. по описа на СРС, 157 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №4183/2019г. по описа на ЧСИ Н..М с район на действие СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5