Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 31.10.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1139/2018
Вид
Решение № 277
Подписан
31.10.2018
Състав
ТРАЙЧО ГЕОРГИЕВ АТАНАСОВ, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ГАЙДАРОВ, НИКОЛАЙ ПЕТКОВ НЕНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

……………… Година 2018 Град Варна

Варненският окръжен съд Наказателно отделение

На осемнадесети октомври

Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Трайчо Атанасов

ЧЛЕНОВЕ:

Красимир Гайдаров

Николай

Петков

Съдебен секретар : Галя Иванова

Прокурор : Радослав Лазаров като разгледа докладваното от председателя

ВЧНД № 1139 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е определение на ВРС постановено по ч.н.д.3781/18г. по реда на чл.159 ал.4 от Закона за здравето с което е прекратено съдебното производство по делото за настаняване на задължително лечение на Й.К.А..

Недоволен от съдебния акт е останал прокурорът от ВРП, който е подал протест и по него е образувано и настоящето производство за въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт.

Срещу протеста не са постъпвали възражения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция протеста се поддържа от представителя на ВОП на изложените в него основания, като се подчертава необходимостта от изготвяне на Съдебно – медицинска експертиза за правилното решаване на делото.

Защитата на лицето по принудително действие в лицето на адв.Д.С. *** пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

ВОС като взе предвид материалите по делото и становищата на страните изразени в съдебно заседание намира протеста за неоснователен поради следните съображения :

В открито съдебно заседание проведено на 13.09.2018г. по ч.н.д. № 3781/18г. по описа на ВРС е бил даден ход на делото по реда на чл.158 и следващи от

Закона за здравето по предложението на ВРП за настаняване на Й.К.А. на задължително лечение.

В хода на съдебното следствие са били разпитани засегнатото лице, както и свидетелите посочени в предложението на ВРП и свидетел посочен от защитата.

При изслушване на присъстващия в залата психиатър задължителен участник съгласно императивната разпоредба на чл.158 ал.4 от Закона за здравето същият е дал становище, че от събраните гласни доказателства не може да се направи обективно заключение за наличието на психично заболяване у засегнатото лице. Затова и съдът е счел, че не е наличен медицинския критерий за настаняване на Й.А. на задължително лечение и е прекратил съдебното производство.

В случая макар и непрецизно формулиран, крайния резултат в извода на ВРС е правилен и определението следва да бъда потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.159 ал. 4 от Закона за здравето, ако съдът установи, че не са налице обстоятелствата по чл.155, или не се установи след изслушване на психиатър наличие на психично разстройство на лицето, съдът прекратява делото.

В случая съдът е посочил вярна правна норма, без да посочи коя от двете нейни хипотези приема. Доколкото обаче определението е постановено след разпита на психиатъра /погрешно наименован в протокола вещо лице/ и той е дал заключение за липса на данни за психическо разстройство у лицето по принудително действие, ВОС приема, че е налична втората хипотеза на чл.159 ал.4 от Закона за здравето за прекратяване на съдебното производство.

Изложеното в протеста, че се е доказало наличието на социалния критерий за настаняване на А. за задължително лечение е факт ирелевантен към предмета на основанието за прекратяване на делото, а изложеното за преценка наличие на обоснован извод за медицинския критерий само след извършване на Съдебно – медицинска експертиза противоречи на закона – чл.159 ал.1, който определя предпоставките при които следва да се назначи експертиза – някое от основанията по чл.155 и изслушване на психиатър. Именно липсата на специални знания от страна на съда и другите участващи в производството лица досежно вероятно наличие на психично разстройство у засегнатото лице е наложило присъствието и изслушването на специалист психиатър по този въпрос. Заключението на психиатъра за липса на данни за психично разстройство у Й.А. не противоречи на събраните по делото гласни доказателства и не оставя в състава на ВОС съмнение за неговата обоснованост. От там и решението на първоинстанционния съд да прекрати делото е правилно и следва да бъде потвърдено, а протеста оставен без уважение.

Водим от горното и на осн. чл.161 ал.1 от Закона за здравето ВОС, Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на ВОС от 13.09.2018г. за прекратяване на ч.н.д. № 3781/18г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :