Определение № 2776 от 04.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500811 по описа за 2026 година

,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.208, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 410743/15.12.2025 г. на А. Г. С. срещу Определение № 48747/25.11.2025 г., постановено по гр.д. № 49321/2025 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), с което оставена без уважение молбата му вх. №340012/17.10.2025г. за допускане на обезпечение на доказателства по бъдещите му искови претенции по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД срещу В.В.А. и Б.П.А., чрез допускане на съдебна техническа и оценителна експертиза.

Жалбоподателят излага оплаквания за неоснователност и необоснованост на постановения съдебен акт. Твърди, че в сезиращата молба и нейното уточнение са изложени фактически твърдения относно бъдещите искови претенции, които ще бъдат съединени пи условията на обективна кумулативност. Изложил е съображения, че основателността на искането му по чл.207 ГПК произтича от намеренията му да извърши ремонт в собствения си имот, което би заличило резултата от деликта и би попречило да се установи в бъдещото производство причините за настъпилите в него вреди. Необходимостта от допусне на исканата експертиза извежда от липсата на достъп до имота на В.В.А. и Б.П.А. и възможността същите умишлено да заличат причините за настъпилите вреди по имота му.

Сочи, че с първите два въпроса към експертизата се цели установяване на увреждащото действие от вещ и причинно - следствената връзка по бъдещите искове по чл.50 ЗЗД, третият въпрос – увреждащото действие от вещ, което би спомогнало за установяването на конкретните особености на самостоятелния обект на ответниците, които го правят вредоносен, доказването на действията, конто трябва да бъдат извършени и остойностяването им във връзка с бъдещите искове по чл.109 ЗС, конкретната вреда, нейния обхват, финансовото проявление на резултата от увреждането, причинно – следствената връзка по исковете по чл.50 ЗЗД, а последният въпрос е необходим с оглед пропуснатите ползи от невъзможността имотът да се ползва по предназначение. Поддържа се, че съдът е 1 разполагал с възможността да преформулира поставените задачи или да формулира нови задачи към експертизата. Прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Евентуално, при отхвърляне на жалбата, прави искане за изменение на определението в частта за разноските чрез намаляването им, поради прекомерност.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по жалбата В.В.А. и Б.П.А. са депозирали отговор, с който оспорват същата. Поддържат се възражения, че с уважаване на сезиращата молба се цели изясняване на обстоятелства, които ще бъдат твърдени в бъдещото исково производство, а направената с частната жалба конкретизация е несвоевременна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С определение № 48747/25.11.2025 г., постановено по гр.д. № 49321/2025 г. по описа на СРС е оставена без уважение молба вх. № 340012/17.10.2025г., подадена от А. Г. С. срещу В.В.А. и Б.П.А. за предварително събиране на доказателства, чрез допускане на съдебно техническа и оценителна експертиза с поставени от молителя задачи, А. Г. С. е осъден да заплати на В.В.А. и на Б.П.А. сумата от по 250 лева, сторени в производството разноски.

За да постанови обжалваното определение СРС е приел, че първите четири въпроса към експертизата са за изясняване на обстоятелствата, които евентуално да бъдат предмет на негаторния иск по чл. 109 ЗС, а пети въпрос е за определяне на среден пазарен наем, отговора на който ще обуслови размера на претенцията за пропуснати ползи. Молителя не е изложил никакви факти и обстоятелства относно правния си интерес и какво ще бъде отправеното до съда искане, като дори е посочил, че с отговорите на исканата експертиза ще може да конкретизира предмета и цената на бъдещия иск, а производството по чл.207 ГПК не служи за изясняване на обстоятелствата, на които ще се основава иска, ното за установяване дали страната разполага с иск. Решаващият съдебен състав е счел, че липсва формулиран бъдещ иск, а от изложеното в молбата е видно, че страната цели да установи дали изобщо разполага с претенция по чл. 109 ЗС. Изложил е съображения, че за иска за пропуснати ползи не са изложени никакви съображения и не е формулиран петитум, с посочване на размер и период. Приел е, че исканата експертиза може без проблем да бъде събрана като доказателство в производството по общия ред.

Обжалваното определение е правилно като крайни правни изводи по следните съображения:

Като способ за предварително събиране на доказателства, обезпечението по чл.207 ГПК е предназначено да осуети възможността в резултат от недобросъвестно поведение на противната страна или в резултат от действието на обективни фактори доказателството да 2 бъде загубено или унищожено или да бъде затруднено неговото събиране. Това производство има несамостоятелен и привременен характер, а именно да осигури събиране на доказателства до започване на съдебно производство или до провеждане на съдебно заседание по вече висящ процес /Определение № 164/28.02.2012 г. по гр. д. № 126/2012 г. на ВКС, IV г. о./.

Поначало могат да се обезпечават всички доказателствени средства, тъй като спрямо всички тях може да възникне нужда от обезпечение.

Следва да се има предвид, че в нормата на чл.207 ГПК законът има предвид конкретно доказателство, а не изясняване на обстоятелства, които евентуално да бъдат предмет на твърдения от страна на бъдещия участник в процеса. Разликата е от значение за предметните предели на производството по предварително събиране на доказателства, в което съдът следва да прецени по общите правила въпроса за относимостта и допустимостта на самото доказателство. Преценка по този ред не е възможна без да са изложени фактите, за чието установяване се ангажират доказателствени средства /Определение № 363 от 30.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1471/2008 г., V г. о., ГК/.

В сезиращата молба са изложени твърдения, че А. Г. С. възнамерява да предяви срещу В.В.А. и Б.П.А., първата собственик и втората ползвател на имот с административен адрес гр.София, бул. „********, теч от който имот нанася щети и прави негоден за обитаване собствения му апартамент 12, находящ се на административен адрес гр.София, бул.

„********, партерен етаж, негаторен иск, „чийто предмет и цена не би могъл да конкретизира, без да бъдат обезпечени доказателства“, както и иск за пропуснати ползи, които търпи всеки месец вследствие на невъзможността да ползва имота си по предназначение или да го отдава под наем. В уточнителната молба от 03.11.2025 г. се обосновава нуждата от процедиране по реда на чл.207 ГПК, за да се „очертае приблизително размера на разноските, които молителят ще направи преди завеждане на делото по чл.50 вр.чл.45 ЗЗД, за да възстанови увредените по вина на ответниците части от жилището си“, както и че без предварително обезпечаване на доказателства не е в състояние да очертае предмета н иска по чл.109 ЗС, включващ кръга от ремонтни дейности, които ответниците да извършат в имота си. Така в сезиращата молба и нейното уточнение се съдържат твърдения, че производството по чл.207 ГПК следва да изясни обстоятелства (предмет и цена на исковите претенции по чл.109 ЗС и цена на осъдителните искови претенции), които евентуално да бъдат предмет на твърдения от негова страна в бъдещия процес, каквато не е целта на обезпечението на доказателства.

С оглед подадената уточнителна молба от 03.11.2025 г. и възраженията в частната жалба неясни остават бъдещите осъдителни претенции на жалбоподателя в настоящето производство. В сезиращата молба са изложени твърдения за необходимостта от обезпечаване на доказателства за пропуснати ползи, които търпи всеки месец вследствие на невъзможността да ползва имота си по предназначение или да го отдава под наем, докато в уточнителната молба са изложени твърдения за необходимостта от предварително събиране на доказателства за осъществено непозволено увреждане на вещ и за репариране на виновно 3 причинени щети по собствения му имот. Тези противоречия препятстват възможността съдът да бъдат установени предметните предели на бъдещото производство по осъдителните искове, респ. на възможността да се извърши преценка за относимостта на желаното за обезпечаване доказателствено средство.

Формулираната последна към експертизата задача предполага отговор, който не изисква процедиране по реда на чл.207 ГПК.

Следва да се посочи, че извършване на ремонтни дейности от жалбоподателя в имота му за отстраняване на неконкретизираните вреди по същия не изисква приключване на производството по бъдещите искове пред първата инстанция, както се твърди в частната жалба.

По изложените съображения, като е оставил без уважение сезиращата молба, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, а частната жалба е неоснователна.

По инкорпорираното в жалбата искане по чл.248 ГПК за изменение на обжалваното определение в частта за разноските с намаляването им, поради прекомерност компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 410743/15.12.2025 г. на А. Г. С. срещу Определение № 48747/25.11.2025 г., постановено по гр.д. № 49321/2025 г. по описа на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 340012/17.10.2025г. за допускане на обезпечение на доказателства по бъдещите му искови претенции по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД срещу В.В.А. и Б.П.А., чрез допускане на съдебна техническа и оценителна експертиза.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4