Решение № 898 от 19.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1654/2026
- Вид
- Решение № 898
- Подписан
- 19.08.2026
- В сила
- 19.08.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Ивайло Максимов Младенов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 431, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 522 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 522, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 898 гр. В.........., 19.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В.........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20263100501654 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и девета от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 13111/19.06.2026 год. по рег. на ЧСИ Станимира Данова, подадена чрез процесуален представител от „С..............с“ ЕООД, с ЕИК ............. съ сседалище и адрес на управление: с. В............, общ.
К............., област П..........., сграда с идентификатор ......... по КК на селото – длъжник по изпълнението, срещу Постановление за разноски от 05.06.2026 год. по изпълнително дело № 20267180400063 по описа на ЧСИ Станимира Данова с рег. № 718 в КЧСИ, с което в тежест на длъжника са определени разноски по изпълнителното дело в размер на 3014, 69 евро, съставляващи заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за един адвокат (след редуцирането им от ЧСИ по възражение на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК).
В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за разноските е неправилно и незаконосъобразно. Длъжникът счита, че не дължи разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за изпълнителното производство. Навежда, че разноски по чл. 10, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатската работа не се дължат, тъй като в случая частният съдебен изпълнител не е извършвал въвод във владение на взискателя в присъдените му имоти, доколкото според протокола от 27.03.2026 год. при явяването на съдебния изпълнител в присъдените на взискателя имоти, длъжникът доброволно е предал владението им, а не е бил принудително отстранен.
1
Горното обстоятелство било прието и с решение на ОС-В.......... по в. гр. дело № 991/2026 год. Поради изложеното длъжникът счита, че срещу него не са предприемани действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 522 от ГПК, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатската работа, при което и постановлението за разноските от 05.06.2026 год. е незаконосъобразно и се настоява да бъде отменено.
В условията на евентуалност – в случай, че длъжникът дължи разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за изп. дело – възразява, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело е прекомерно. Навежда, че делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, действията на процесуалния представител на взискателя се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнително дело за въвод във владение, както и физическото му присъствие на място – общо 3 часа и 30 минути, през което време от последния не са извършвани никакви правни действия. Поради това жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, следва да се определи съобразно чл. 6, т. 12 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС за възнагражденията за адвокатската работа, а именно: в размер на 214, 74 евро – по 61, 36 евро на час, като се настоява същото да бъде намалено до посочения размер.
В писмени възражения, подани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК чрез процесуален представител, взискателят „Х..........“ ЕООД, с ЕИК ................, със седалище гр. В.........., оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение. Излага съображения.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване от длъжника по изпълнението акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп. дело № 20267180400063 по описа на ЧСИ Станимира Данова е образувано по молба от 12.02.2026 год. на „Х..........“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище гр. В.......... и въз основа на приложен към нея изпълнителен лист № 166/19.12.2024 год., издаден по гр. дело № 413/2024 год. по описа на Апелативен съд – В.........., с който „Х............и“ ЕООД (понастоящем с фирмено наименование „С..............с“ ЕООД), ЕИК ............. е осъдено да предаде на „Х..........“ ЕООД владението върху два имота: върху реална част с площ от 629 кв. м. от ПИ с идентификатор ............. по КККР на гр. В.........., защрихована в син цвят по скица на вещото лице към заключението по СТЕ по ч. гр. дело № 5186/2022г. по описа на РС -В.......... и върху реална част с площ от 1491 кв. м . от същия ПИ с идентификатор ............. по КККР на гр. В.........., защрихована в жълт цвят на същата скица.
В поканата за доброволно изпълнение до длъжника „С..............с“ ЕООД, изпратена на 24.02.2026 год., е посочено, че при неизпълнение на задълженията му за предаване на взискателя на присъдените му два имота, 2 описани по – горе, в срока за доброволно изпълнение, на 24.03.2026г. в 10:30 часа или на 27.03.2026г. от 10:00 часа, или 31.03.2026 год. в 10:30 часа, или на 08.04.2026 год. в 10:30 часа или на 15.04.2026 год. в 10:30 часа частният съдебен изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение по изпълнителното дело и ще въведе взискателя „Х..........“ ЕООД, със седалище гр. В.......... във владение на присъдените му с изпълнителния лист имоти.
Поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на длъжника на дата 09.03.2026 год. при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
След изтичането на срока за доброволно изпълнение (срокът е изтекъл на 23.04.2026 год. – понеделник, присъствен ден), с разпореждане от 24.03.2026г. ЧСИ Станимира Костова – Данова е разпоредила да се извърши въвод във владение – насрочен за 27.03.2026г. от 10:30 часа; назначено е правоспособно лице за извършване на дейности по ЗКИР, във връзка с необходимостта от трасиране, означаване и координиране на въвода във владение на реалните части от ПИ с идентификатор ............. по КККР на гр.
В..........; поискала е и съдействие от органите на МВР, в съответствие с нормата на чл. 431, ал. 2, изр. второ от ГПК.
С молба от 25.03.2026 год. взискателят е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3072 евро – за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, образувано по изп. лист № 166/19.12.2024 год. по в. гр. дело № 413/2024 год. на Варненския апелативен съд.
Видно от представения протокол за принудително отнемане на недвижим имот по чл. 522 от ГПК, на насрочения за 27.03.2026г. в 10:30 часа въвод във владение, на адреса за имота са се явили пълномощник на взискателя, определеното от съдебния изпълнител вещо лице – геодезист, полицай от III РУ на ОД на МВР-В.......... и адв. П....... Т.........., който е заявил, че е пълномощник на търговското дружество „Е.............а“ ЕООД (без да представи пълномощно при въвода), което търговско дружество според изявленията на адв. П....... Т.......... е във владение към момента на въвода на присъдените на взискателя реални части от ПИ с идентификатор ............. по КККР на гр. В..........; заявил е също, че е пълномощник и на дружеството длъжник „С..............с“ ЕООД, за което също не е представил пълномощно при въвода. В протокола е отразено, че длъжникът е редовно уведомен при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК. В реалн ите части, предмет на въвода, са намерени работници и служители на дружеството – длъжник, както и адв.
П....... Т.......... от АК-В.........., който е заявил, че в качеството си на пълномощник на търговското дружество „Е.............а“ ЕООД няма да препятства въвода и ще предаде владението върху реалните части доброволно. Посочено е в протокола, че работници и служители на дружеството – дължник (а не на дружеството „Е.............а“ ЕООД) са изнесли от имотите, предмет на въвода, движими вещи на длъжника – плоскости, щайги, палети, вкл. са преместили и няколко автомобила; служители на дружеството – взискател са оградили реалните части – с ограда от телени лайсни на стойки. В протокола е посочено още, че след съгласие на взискателя, чрез процесуалния му представител, намерената в имота машина, 3 за чието отстраняване и преместване е необходима подемна техника, както и други вещи на длъжника, са оставени в имота/имотите за срок от 14 дни, в който срок длъжникът следва да ги изнесе оттам. Въводът е приключил в 14:00 часа.
С молба от 31.03.2026 год. адв. П....... Т.......... от АК-В.......... е представил по изпълнителното дело пълномощно от дружеството „Е.............а“ ЕООД от дата 23.03.2026 год.; пълномощно от дружеството – длъжник „С..............с“ ЕООД няма; такова не се съдържа в изпратеното на ОС-В.......... копие от изпълнителното дело.
По възражение на длъжника от 15.04.2026 год. по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдържащо се в подадена от него до ОС-В.......... жалба по чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК против извършения на 27.03.2026 год. въвод, с постановление от 05.06.2026 год. частният съдебен изпълнител Ст. Данова е изменила размера на приетото адвокатско възнагражедние в полза на взискателя, като го е намалила от 3072 евро до установения в чл. 10, т. 1 и т. 3 от Наредба №1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 3014, 69 евро.
При тези данни съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год., в редакцията на нормата ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 год., приложима в случая, за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева (102, 26 евро), а според т. 3 – а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот – 1 / 2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.
В случая, съобразно горните разпоредби, установеният в цитираната наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело № 63/2026 год. по описа на ЧСИ Станимира Данова, съобразно и стойността на имотите от 61 061, 30 евро (по данъчна оценка, а не по паз..........та им стойност) е 3014, 69 евро – толкова, колкото е определил и частният съдебен изпълнител.
Доводите на жалбоподателя, че не се дължи адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело (чл. 10, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС) са неоснователни. Установено е по делото, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е изпълнил, което е наложило и извършване на въвод във владение на взискателя в присъдените му с изпълнителния лист недвижими вещи (имоти). Обстоятелството, че намереното в имотите друго дружество, което според твърденията на намерения в имотите адв. П.......
Т.........., представил се за пълномощник на това дружество, било техен владелец (не всяка фактическа власт е владение) и че това дружество било предало доброволно владението, не дискредитира извода, че е извършен въвод във владение на взискателя в присъдените му с изп. лист имоти по смисъла на чл. 522, ал. 1 от ГПК. Това е така защото според чл. 522, ал. 1 от ГПК лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно 4 имота, той се отстранява принудително. Анализът на чл. 522, ал. 1 ГПК сочи, че едва след доброволното освобождаване на имота от длъжника в деня на въвода или след принудителното му отстраняване от имота, съдебният изпълнител въвежда взискателя във владение на имота.
Поради това и съображенията и доводите на длъжника, наведени в жалбата му, че изпълнителни действия по въвод във владение на взискателя в присъдените му имоти не били извършвани, са неоснователни. Както се посочи по – горе, въводът следва освобождаването на имота от длъжника – доброволно или принудително. Съдействието на длъжника при извършването на въвода не е основание за освобождаването му от разноски по изпълнението за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e0230207-1e5f-4243-b91e-576ed7808351