Определение № 260987 от 01.04.2022, Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е гр. София, 01.04.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2327 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „И.“ ООД е представил пред съда по несъстоятелността списъци на приетите и на неприетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 23.12.2020 г.

От кредитора Адвокатско дружество

„П.И. П.“ е подадено възражение срещу списъка на приетите вземания и допълнителния списък на приети вземания, в частта, с която в тях са включени следните вземания: - вземанията на кредитора „И.“ АД към длъжника „И.“ ООД за получаване на дължими лихви, присъдени с изпълнителен лист от 13.08.2013 г., посочени в т.

5 от списъка с приети вземания, - вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ размер от 1 038 033, 80 лв., посочени в т. 6 от списъка с приети вземания, - вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ размер от 73 258, 63 лв., посочени в т. 2 от допълнителния списък с приети вземания. Кредиторът прави възражение за погасяване на тези вземания по давност.

От длъжника „И.“ ООД са подадени възражения срещу списъка на приетите от синдика вземания в частта, с която в него са включени вземания на „И.“ АД за получаване на главница по сключен на 21.12.2007 г. договор за кредит в размер над 619 718, 55 евро до 1 464 579, 11 евро, за получаване на присъдени лихви в размер на 64 082, 26 евро, както и за получаване на такси и разноски, направени във водени съдебни производства, както и в частта, с която в него са включени вземания, които кредиторите Адвокатско дружество „П.И. П.“ и „Б.п.“ ООД имат към длъжника „И.“ ООД. Длъжникът твърди, че оспорените от него вземания към тримата кредитори не са възникнали. Заявява, че в негова тежест по сключен с „И.“ АД договор за кредит не са възникнали задължения в претендираните от банката размери, защото той е заплатил голяма част от тях, като направените плащания не са отнесени от банката за погасяване на задълженията по сделката така, както е уговорено в нея.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

По възражениието, подадено от кредитора Адвокатско дружество „П.И.

П.“ срещу приетите вземания на кредиторите НАП и „И.” АД:

Възражението на кредитора Адвокатско дружество „П.И. П.“ срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ. То изхожда от лице, което има качеството на кредитор на несъстоятелността на „И.” ООД, тъй като е включено със свои вземания към длъжника в списъка на приетите вземания, поради което следва да се приеме, че то има интерес да оспори пред съда с възражение приемането от синдика на вземане на друг кредитор, както и право да направи това съгласно чл. 690, ал. 1 ТЗ. Следователно направеното възражение срещу приемането от синдика на предявени от НАП и от „И.” АД към длъжника вземания е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.

Предмет на подаденото възражение са вземанията на кредитора „И.“ АД към длъжника „И.“ ООД за получаване на дължими лихви, присъдени с изпълнителен лист от 13.08.2013 г., посочени в т. 5 от списъка с приети вземания, - вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ размер от 1 038 033, 80 лв., посочени в т. 6 от списъка с приети вземания, - вземанията на кредитора НАП към длъжника „И.“ ООД за получаване на сума в общ размер от 73 258, 63 лв., посочени в т. 2 от допълнителния списък с приети вземания. Във възражението си кредиторът не оспорва възникването на посочените вземания на основанието, на което те са предявени, нито пък, че някое от тях е възникнало или съществува в размер, различен от този, до който е предявено и е включено в списъка на приетите вземания, а се позовава единствено на изтекла погасителна давност по отношение на тях. С оглед на това и първият въпрос, на който съдът трябва да отговори е дали кредитор на несъстоятелния длъжник може да направи възражение за погасяване по давност на вземания, които друго лице, претендира, че има към този длъжник, или това право може да се упражни единствено с волеизявление, изходящо от длъжника на вземанията.

Погасителната давност е уредена в закона като субективно право, което възниква в полза на длъжника на едно вземане. За да породи правни последици, които се изразяват в това, че се погасява правото на кредитора да предяви пред съда своето вземане, следва да се установи че правото на погасителна давност е възникнало за длъжника, което става след изтичане на определен предвиден в закона срок, в който кредиторът не е проявил активност да събере своето вземане от длъжника, както и че то е надлежно упражнено от длъжника, което се осъществява чрез отправяне от този правен субект на изрично изявление в тази насока, което да е достигнало до кредитора. Следователно правото да се позове на погасителна давност възниква единствено за длъжника по възникналото между него и кредитора материално правоотношение, но не и за което и да е трето лице, включително за друг кредитор на същия длъжник.

Съдът намира, че липсва основание да се приеме, че кредитор на длъжника може да упражни възникналото в негова полза право да се позове на погасителна давност срещу кредитора на определено вземане, когато последният бездейства. По принцип такава възможност за кредиторите да упражнят имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва тяхното удовлетворяване, е предвидена в разпоредбата на чл. 134 ЗЗД. С посочената правна норма, обаче, е изрично изключена възможността за кредиторите да упражнят тези права на длъжника, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Съдът намира, че това дали длъжникът ще упражни възникналото в негова полза право на погасителна давност зависи единствено от неговата воля, тъй като дори след изтичане на предвидения в закона давностен срок и бездействието на кредитора да събере вземането си в него длъжникът може да реши да не се позове на давността, а да изпълни своето вземане. Тази възможност е изрично регламентира в чл. 118 ЗЗД, в която норма е предвидено, че длъжникът може да плати доброволно задължението си и след изтичане на давността, без да има правото да иска връщане на даденото обратно. С оглед на това трябва да се приеме, че упражняването от длъжника на възникналото за него право да се позове на изтекла погасителна давност пред своя кредитор зависи от неговата лична преценка, поради което и това право не може да бъде упражнено вместо него от негов кредитор по реда на чл. 134 ЗЗД.

Това означава и че в настоящото производство възразилият кредитор Адвокатско дружество „П.И. П.“ не може да упражни правото на длъжника „И.” ООД да направи възражение за погасяване по давност на вземанията, които това дружество има към НАП и към „И.” АД. Това възражение може да бъде направено само от самия длъжник, който обаче не се е позовал на изтекла погасителна давност по отношение на тези вземания пред синдика, нито след това чрез подаване на възражение срещу тяхното включване в списъка на приети вземания. Ето защо и съдът не може да разглежда въпроса дали предвидената в закона давност за погасяване на правото на иск за описаните вземания е изтекла.

По възражениието, подадено от длъжника

„И.” ООД срещу приетите вземания на кредитора Адвокатско дружество „П.И. П.“:

Възражението на длъжника „И.” ООД срещу списъка на приетите вземания в частта, с която в него са включени вземания на Адвокатско дружество „П.И. П.“ за получаване на сума в размер над 28 912, 39 евро до пълния размер, до който те са включени в списъка на приети вземания, от 148 987, 36 лв., е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който извод съдът прави при съобразяване на това, че по делото са налични доказателства, че възражението е подадено до съда по пощата на 30.12.2020 г., от която дата е поставеното датно клеймо, както и на това, че въпреки служебно извършената проверка, не се откриха доказателства това клеймо да не отразява вярно датата на подаване на пощенската пратка.

От представените към молбата за предявяване на вземания доказателства се установява, че по-голямата част от вземанията на Адвокатско дружество „П.И. П.“, които са предявени в производството по несъстоятелност и които са предмет на направеното възражение, са парични вземания, за които има издадени изпълнителни листи. От посочените в изпълнителните листи основания за тяхното издаване е видно, че вземанията, описани в тях са присъдени с влезли в сила съдебни решения по две искови производства, по които са разгледани искове, предявени от кредитора Адвокатско дружество „П.И. П.“ срещу „И.” ООД.

Влязлото в сила съдебно решение има сила на пресъдено нещо, която важи в отношенията между страните по него и обхваща както въпроса дали правото, предмет на предявения иск, съществува или не, но също така и всички факти, които са възникнали към момента приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, след което е постановено влязлото в сила съдебно решение и въз основа на които факти длъжникът по вземането е могъл да предяви възражение срещу искове, които са предявени към него от кредитора. Пропуснатите от длъжника възражения се преклудират и същият не може да оспори съществуването на тези вземания като се позовава на факти, съществували към момента на приключване на устните състезания пред съдебната инстанция, в която делото е решено с влязло в сила решение, нито чрез предявяване на иск, нито чрез предявяване на възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу включването на тези вземания в списъка на приети вземания в откритото производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, защото така ще се стигне до подновяване на вече разрешен с окончателно съдебно решение спор, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК.

Страни по приключилите съдебни производства, по които са издадени представените от кредитора изпълнителни листи са Адвокатско дружество „П.И. П.“ и несъстоятелния длъжник „И.” ООД. На основание чл. 298, ал. 1 ГПК тези юридически лица са обвързани от влезлите в сила съдебни решения и в отношенията по между им съществуването на спорните парични вземания, които са предмет на исковете, уважени с тези решения, е установено по задължителен начин и не може да бъде оспорено пред съда, въз основа на факти, които са възникнали към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, след която делото е приключило. Това означава, че възраженията на длъжника „И.” ООД за недължимост на предявените от кредитора Адвокатско дружество „П.И. П.“ вземания поради липсата на непредадени площи от недвижим имот по сключен договор са преклудирани и съдът не може да ги обсъжда, доколкото не се основават на факти, които да са настъпили след края на устните състезания пред въззивната съдебна инстанция и по двете искови производства, които са приключили с влезли в сила съдебни решения, с които в отношенията между тези лица е разрешен по окончателен начин въпросът за дължимост на предявените вземания.

В производството от длъжника не се твърди и не са представени доказателства да е погасил някаква част от присъдените в полза на кредитора вземания, което означава, че те продължават да съществуват и към настоящия момент. От представената от длъжника молба, с която Адвокатско дружество „П.И. П.“ е направило искане за образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията, присъдени само с единия от всички изпълнителни листи, издадени срещу длъжника, не се установяват никакви факти относно размера на непогасените вземания към момента, като тя не съдържа и някакви изявление на кредитора за признаване, че част от възникналите вземания са погасени. В нея няма и изявление за това, че този кредитор опрощава част от възникналите в негова полза вземания срещу длъжника.