Решение № 7666 от 06.12.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3395/2014
- Вид
- Решение № 7666
- Подписан
- 06.12.2018
- В сила
- 29.12.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2, предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за наследството
- чл. 25, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 42, б. "б" · Закон за наследството
- чл. 43, ал. 1, б. "а" · Закон за наследството
- чл. 43, ал. 1, б. "б", предложение второ · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ гр.София, 06.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3395 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове от
М.Ж.П. и К.Ж.П. срещу Е.А.С., както следва: иск с правно основание чл. 42, б.
„б“ ЗН, вр. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 04.03.2011 г., съставено от Т.Г.П.в полза на Е.А.С., обявено на 15.03.2013 г. от нотариус В.Б., рег. № 302 при НК; иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на завещанието поради липса на съгласие; иск по чл.
43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието като извършено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава; искове за унищожаване на завещанието с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. второ (поради насилие) и предл. трето (поради измама); иск по чл. 33, ал. 1 ЗЗД - унищожаване на завещанието, съставено поради крайна нужда.
Ищците са предявили срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване с горепосочените искове за нищожност на завещанието и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за връщането на сумата от 123 366 евро (равностойността на 241 282,92 лв.), изтеглена без основание от Е.А.С. от банковите сметки на Т.Г.П.в „С.Ж.Е.“ АД след смъртта му, както и са предявили при условията на обективно кумулативно съединяване с горепосочените искове за унищожаемост на завещанието и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за същата сума, получена от ответницата без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците М.Ж.П. и К.Ж.П. са единствени законни наследници на общия им наследодател Т.Г.П.. След откриването на наследството и изтичане на 3-месечния срок за приемане на наследството под опис, са установили, че техният дядо и наследодател - Т.П., е оставил саморъчно завещание от 04.03.2011 г., с което е завещал на ответницата Е.А.С. паричните средства, останали след смъртта по депозитните и разплащателните му сметки при банка SG Експрес Банк. Твърдят, че завещанието е обявено от ответницата с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.03.2013 г., в резултата на което е изтеглила сумата от 123 366 евро или левовата им равностойност в размер на 241 282, 92 лева.
По подробно изложени в исковата молба доводи поддържат, че завещанието е нищожно като неавтентично, тъй като не е подписано от Т.Г.П.; не е спазена формата за действителност, тъй като е поставен само подпис, без изписване на имената на поставилия подписа “завещател”; нищожно поради липса на липса на съгласие (чл.
26, ал. 2, предл. второ ЗЗД), тъй като в момента на съставяне на завещанието Т.П., предвид много тежкото му здравословно състояние, е бил манипулиран да състави завещание, чийто последици не желае.
При условията на евентуалност ищците поддържат, че завещанието е унищожаемо, тъй като към момента на съставянето му - 04.03.2011 г., завещателят не е бил способен да действа разумно и да разбира значението и смисъла на акта, който е извършил, поради генерализирана атеросклероза,.
Твърдят, че завещанието е унищожаемо и поради съставянето му в резултат на оказано от ответницата върху дядо им психическо насилие, изразяващо се в заплашване, че ще бъде оставен сам, без грижи, при положение, че е болен и е претърпял хипертонична криза.
Излагат, че завещанието е унищожаемо поради съставянето му чрез измама, осъществена от Е.С., която използвайки болестта му и зависимото му положение, е говорила пред него, че единствено тя е тази, която може да се грижи за него.
Считат, че е налице и унищожаемост на завещанието на основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД - съставено при крайна нужда, тъй като на 01.03.2011 г., на 87 г., получавайки хипертонична криза, наследодателят им изпада в състояние на безпомощност и на силна зависимост от Е. Стоянова. Твърдят, че тъй като Т.П. е бил тежко болен, самотен, вследствие на което е имал сериозни тревоги и страхове, чувствал се е в безизходица, се намирал в състояние на крайна нужда при съставяне на процесното завещание.
Молят при уважаването на предявените искове за нищожност или унищожаемост на завещанието, ответницата да бъде осъдена да им върне сумата от 123 366 евро, изтеглена от сметките на техния наследодател след смъртта му.
Ответницата
Е.А.С. оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че завещателят не е страдал от болести, засягащи способността му да действа разумно и същият е съзнавал свойството и значението на съставеното саморъчно завещание. Сочи, че от представените доказателства се установявало, че генерализирана атеросклероза не е засегнала мозъка на Т.П.. Излага, че починалият е имал голямо доверие на ответницата, упълномощил я е с права относно личните му финанси и доколкото тя е била единствения човек, който полагал грижи за него, поради което и в нейна полза било оставено завещанието. Твърди, че като заветник е получила от банковите сметки в „С.Ж.Е.“ АД сумата от 1184,96 лв. по разплащателната сметка във валута лева, 225,76 лв. от спестовна сметка и 114 289,39 лв. от разплащателна сметка във валута евро.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
От удостоверение за наследници изх. №342/22.01.2014 г., издадено от СО, р-н „Красно село“ се установява, че Т.Г.П.е починал на 12.03.2013 г. и е оставил за свои законни наследници М.Ж.П. и К.Ж.П., дъщери на починалия му син – Ж.
Трайчев П..
По делото е представено саморъчно завещание от 04.03.2011 г., съгласно текста на което Т.Г.П.завещал на брат си П.Г.П.сумите, притежавани по банковите му сметки в „А.Б.Б.“, а на ответницата Е.А.С. е завещал паричните средства по депозитните и разплащателните си сметки в SG Експрес
Банк. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 15.03.2013 г., по описа на нотариус В.Б., рег. № 302 при НК, Е.А.С. е обявила процесното завещание.
По делото е приета без възражения от страните съдебно-графическа експертиза, съгласно която представеното саморъчно завещание от 04.03.2011 г. е написано и подписано от Т.Г.П..
Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза към датата на съставянето на процесното завещание наследодателят на ищците е бил в увредено общо състояние и тежка степен на физическа инвалидизация след прекарани холецистектомия (1983 г.), миокарден инфаркт през 1988 г., като през 2003 г. поради хронична исхемична болест на сърцето е имплантиран постоянен кардиостимулатор. Страдал е от артериална хипертония III ст., а през 2007г. били регистрирани Дюпюитренова контрактура на двете ръце, силно ограничена подвижност на пръстите на дясната ръка, обусловена от травматично увреждане на сухожилията на дясна предмишница; пълна анкилоза на дясна лакетна става в неблагоприятно положение, мигриращи болки със зачервяване, оток и гнойна торбичка в лява лакетна става, оток на дясна колянна става, довели до тежка деформираща артроза на двете коленни стави, варици на подбедриците; спондилоза.
През 2008 г. е диагностицирана хиперметропия, без доказателства за проведено оперативно лечение.
В експертизата е посочено, че след 2010 г. не е проследявано състоянието на кардиостимулатора, Т.Г.П.не е провеждал адекватно лечение и вече е бил с прояви на Хронична застойна сърдечна недостатъчност III ФК Стенокардия. Според медицинската документация за периода 29.01.2009 г. - 12.03.2013 г. са извършени само два медицински прегледа на 01.03.2011 г. и 2б.08.2010 г., не са извършвани консултативни медицински прегледи от изпълнители на Специализирана извънболнична медицинска помощ и не е бил хоспитализиран в лечебни заведения за болнична помощ, като към момента на съставянето на завещанието е приемал лекарства във връзка със сърдечните му проблеми.
Според експертизата и обясненията на вещите лица в открито съдебно заседание, липсата на медицинска документация относно психичното състояние на лицето, включително в решението на ТЕЛК не се описват болестни смущения на психиката, не дава възможност на вещите лица да дадат категорично мнение за психическото състояние на завещателя към момент на съставянето на процесното завещание, включително лицето да е страдало от паркинсон. Посочено е, че атеросклерозата, когато се касае за началната съдова деменция, не лишава личността от базисните му годности да разбира и ръководи действията си, като предпоставка за недееспособност е глобарният тип деменция. Според вещите лица поради увредено общо състояние на Т.Г.П., който е бил със тежка степен на инвалидизация, зависим от чужда помощ дори в елементарни битови дейности - хранене, тоалет, обличане, го прави лесно манипулируем. В съдебно заседание допълват, че при наличната медицинска документация и липсата на данни за трайно повишени нива на кръвната захар, изключват починалият да е страдала от захарен диабет.
Свидетелката
М.А.А.заявява, че познава Т.Г.П.чрез ответницата, която го е водила при нея, за да го подстригва в последните 8-9 години. Сочи, че Т. П.винаги е бил придружаван от Е.С., която го е докарвала със собствения си автомобил, тъй като е бил трудно подвижен. Твърди, че последният път, когато е посетил салона ѝ, е паднал, тъй като изпитвал болки в краката, поради което в последната една година свидетелката посещавала дома на Т.П., за да го подстригва. Заявява, че Т. П.е бил много общителен и не е забелязала да е имал психически проблеми, включително неадекватно поведение.
Свидетелката
И.С.Г., която е полагала почасово грижи за Т.П. от началото на 2013 г. до смъртта му, свързани с тоалета му и приготвянето на храна, го описва като човек с много силен дух за възрастта си, който винаги се е отнасял към нея с благодарност за помощта, която му е оказвала. Твърди, че Т. П.е бил напълно адекватен човек, без психически проблеми, но трудно подвижен. Сочи, че по разказ на наследодателя, ответницата се е грижила за него през последните няколко години, но след края на 2012 г. здравословното му състояние се е влошило и се е наложило да бъде ангажирана и свидетелката. Излага, че не е била запозната с конкретните заболявания, от които е страдал Т. П.и не знае да е приемал лекарства.
Съгласно съобщение за смърт №7/12.03.2013, издадено от лекуващия лекар д-р Б.Д., Т.Г.П.е починал на 12.03.2013 г., в гр. София, р-н „Красно село“, бул. „*******, като причините за смъртта са посочени: ОСС и ДН, Исхемична болест на сърцето – ритъмни нарушения, Генерализирана атеросклероза, Захарен диабет.
Разпоредбата на чл. 42, б. „б“ ЗН предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 ЗН. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание, каквото е и съставеното на 04.03.2011 г. от Т.Г.П.в полза на Е.А.С., трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Предвид заключението на приетата по делото съдебно-графична експертиза, по делото се установява, че процесното завещание е написано и подписано от Т.П.. Доводите на ищците за неговата нищожност поради полагането на подпис, но без да са изписани имената от страна на завещателя, не намират опора в нормативната уредба и предвид самото съдържание на завещанието. Видно от завещанието, същото съдържа завещателно разпореждане в полза на ответницата, поставена е дата на съставянето му и подписът е положен след текста и датата, като в самия текст са посочени трите имена на завещателя. Ето защо, съдът намира за неоснователен предявения иск за нищожност на процесното завещание на основание чл. 42, б. „б“, ЗН, вр. 25, ал. 1 ЗН.
Недоказани остават твърденията на ищците за нищожност на завещанието поради липса на съгласие. От изслушаната съдебномедицинска експертиза се установява, че починалият е страдал от редица заболявания, които са ограничавали подвижността му и са изисквали допълнителни грижи и чужда помощ, като в този смисъл вещите лица стигат до заключението, че едно такова лице поначало би могло да бъде лесно манипулируемо. Не са ангажирани никакви конкретни доказателства, установяващи, че ответницата или друго лице по някакъв начин са оказали въздействие върху завещателя и то от такова естество, че последният съзнавайки последиците на даденото завещателно разпореждане, в действителност не е желаел неговите правни последици.
Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e02278b7-286d-410e-8a58-1151d8e7230d