Решение № 76 от 05.05.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 181/2025
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 05.05.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 64, б. "б" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. Свиленград, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200181 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А. Г. Г. с ЕГН ********** от село ********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10342887 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл.
182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г., не се явява. С Писмена молба процесуалният му представител – адвокат И. Д., иска отмяна на обжалвания акт, тъй като при издаване на обжалвания ЕФ били допуснати 1 съществени процесуални нарушения - не се доказало, че ограничението на скоростта важало за процесния пътен участък, не се установявало къде точно е извършен контрола на скоростта и от Протокола за използване на радара не ставало ясно с какво устройство е извършен контрола; както и процесното нарушение било недоказано от обективна и субективна страна.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Съгласно данните, налични в Административнонаказателната преписка (АНП), на 31.01.202 5 година в 16.22 часа по първокласен път № 8, при км.
366+000, до метанстанцията, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока към бензиностанция „Евроойл”, МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен регистрационен номер *********, със скорост 60 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 10342887 на името на жалбоподателя Г. в качеството му на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по 2 образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 05.02.2025 година (, видно от Справката за нарушител, Картона на ЕФ и Съпроводителното писмо с вх.рег.№ 2332 от 10.03.2025 година, както и от печата, поставен на ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят А. Г. не представя в ОДМВР Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 31.01.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 31.01.2025 година, периода на използване – от 15.20 часа д о 17.00 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8 при км. 366+000, община Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи 3 от системата, като e налична една снимка за конкретния клип, на ко ято е виден автомобила с изображение на номера му. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ********* в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 63 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч, въведена с пътен знак В26. В представената по делото снимка са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане, но като място на нарушението е посочено първокласен път № 8.
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за нарушения на ЗДвП.
Изискана е от Община Свиленград и е постъпила с Писмо с вх.рег.№ 2665 от 17.03.2025 година Схема на процесния пътен участък, от която става ясно, че пътният знак В26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, се намира при км.
366+575, преди метанстанцията в посока към бензиностанция „Евроойл”, в близост до която бензиностанция се намира и процесният км. 366+000.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищ ето на 4 жалбоподателя, настоящият състав съд, достигна до следните правни изводи: на Свиленградския
Районен
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложен по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№ 2332 от 10.03.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:
1. По делото е налице неяснота, респ. недоказаност, по отношение на един от основните реквизити на ЕФ, а именно: мястото на нарушението – същото е посочено като км. 366+000 до метанстанцията, но видно от Схема на процесния пътен участък, посоченият километър се намира на разстояние от около 500 м, т.е. от около половин километър, от метанстанцията в посока бензиностанция „Евроойл”. След справка в гугъл мапс, достъпна в интернет, Съдът констатира, че посочените в снимковия материал GPS координати се отнасят за место, което е до метанстанцията (видно от извадката, приложена по делото под формата на снимка), т.е. издаденият ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП, което представлява съществено процесуално нарушение, водещо до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за 5 установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. Посоченото нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на издаденото ЕФ, тъй като не позволява и контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен начин волята на АНО за какво точно административно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице, респ. нарушението остана недоказано от обективна страна.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано в ЕФ. Последното представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъде ясно къде точно е извършено нарушението.
В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт.
Посоченото налага изводът, че ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
2. На следващо място приложената по делото снимка не може да се използва като годно веществено доказателство, тъй като не съдържа точно описание на мястото на нарушението и по-точно посочване на километър – мястото на нарушението е посочено е като първокласен път № 8, но този път е с обща дължина от 393 км и е четвърти по големина в страната, като преминава по територията на няколко области - Софийска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска. Ето защо и на това самостоятелно основание следва да бъде отменен обжалвания ЕФ, тъй като поставя в невъзможност както Съда, така и жалбоподателя, да установят точното място на визираното спроде АНО нарушение, което има значение с оглед правната квалификация, сочеща на ограничение, въведено с пътен знак В26.