Решение № 103 от 07.02.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 103 07.02.2023г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

Секретар: Д.Ф.

Прокурор: Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2124 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представите юрискосулт К.Я.против Решение № 992/26.10.2022г., постановено по а.н.д. № 3071 по писа за

2022г. на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 649888-F667548/09.08.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция

„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Според касационната жалба, оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът не споделя изводите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на наказателното постановление. Излага доводи, че в административнонаказателното производство няма пречка няколко нарушения да бъдат констатирани с един АУАН. Сочи се, че в АУАН и в НП ясно и точно са описани всички факти от състава на четирите констатирани нарушения, в т.ч и датите на тяхното извършване, като намира за правилно и в съответствие с чл.18 от ЗАНН налагането на четири отделни административни наказания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, включително и за производство пред Районен съд - Бургас.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпило становище с вх.№ 200/10.01.2023г. от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт Десислава Чолакова, с представено по делото пълномощно, с което се моли съда да даде ход на делото и то да се разгледа в отсъствие на касатора, като се иска отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът– „Бълнед“ООД, редовно уведомен, се представлява от адв. Н.И., с пълномощно по делото, който поддържа изложените в отговора на касационната жалба доводи за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение (л.7). Иска от съда да остави в сила решението на Районен съд – Бургас и претендира разноски. Представя писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, намира оспорения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, като иска от съда да го отмени и да потвърди наказателното постановление. Излага съображения за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.

Административен съд- град Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателно постановление №

649888-F667548/09.08.2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на „БЪЛНЕД“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. с чл.118, ал. 10 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. чл. 185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

При постановяване на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което се обосновава от обстоятелството, че в АУАН са цитирани общо 4 АДД с различни дати на доставка (от 06.04.2022 г. до 23.05.2022 г.), по които остатък от доставеното гориво е съхраняван (престоявал е) на обекта без търговецът да е изпълнил задълженията си да подаде в НАП – Бургас ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа, но в крайна сметка е била дадена само една правна квалификация по чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ. В тази връзка, според решаващият състав, актосъставителят е приел, че дружеството е извършило само едно нарушение, въпреки че е описал 4 отделни случая на неизпълнение на задължението по чл.59а, ал.3, т. 3 от Н-18/13.12.2006 на МФ. Обаче, наказващият орган е приел друго, а именно, че всеки отделен случай, при който течно гориво по отделна доставка е престоявало повече от 24 часа без търговецът да подаде ЕДД в НАП, съставлява отделно нарушение с правна квалификация чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ, поради което и на базата на този единствен акт е издал 4 наказателни постановления. Според съда няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения, но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него, освен описание на фактите, трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко едно от нарушенията. Намира, че само по този начин санкционираният субект може да разбере в какво точно се „обвинява“ – в случая - дали контролните органи приемат, че се касае за едно или за четири нарушения. Това не е сторено, като на база на един акт, в който е дадена само една правна квалификация по чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ (предполагаща, че е извършено само едно нарушение), са били издадени четири НП, с които на практика за първи път са били санкционирани 4 нарушения, но за които няма преди това повдигнати по надлежния ред 4 „обвинения“, включващи фактическо описание и правна квалификация на всяко едно от деянията. Първоинстанционният състав намира това за съществен порок, който е опорочил производство и налага отмяна на санкционния акт.

Така постановеното решение е НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от Районен съд - Бургас фактическа обстановка е съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, но са неправилни изводите за допуснати в хода на администивнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, поради следното:

Отговорността на ответната страна е ангажирана за това, че при извършена на 07.07.2022г. служители от НАП проверка в търговски обект – бензиностанция и газстанция „Бълнед“, стопанисвана от дружеството-ответник, находяща се в гр.Българово, ул. „Обходна“, са констатирали, че на обекта се извършва продажба на течни горива и се използва ЕСФП „Даниел плюс“ с индивидуален №DL002098, с номер на ФП № 59002098. При извършване на проверка по документи било установено, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в НАП данни чрез Електронен документ за доставка (ЕДД) за престой на гориво повече от 24 часа след като не получил цялото количество в обекта и е съхранявал остатъка в автоцистерна с рег.№ А1976МХ – собственост на дружеството за доставки на гориво по АДД, с декларирана доставка на 15.04.2022г. за 18 335 литра и последваща доставка на 18.04.2022 г. за остатъка от 4 625 литра, за която е следвало да подаде ЕДД. Административнонаказващият орган приема, че с така описаното деяние дружеството е нарушило разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.3 от Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС.

В съставеният АУАН от 13.07.2022г. са описани четири отделни деяния, чрез които е реализирано нарушение на чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. с чл.118, ал.10 ЗДДС.

Настоящият съдебен състав счита, че еднократното посочване на нарушената правна норма не предпоставя извод за едно „обвинение“, както е приел първоинстанционният съд и по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице. Четирите деяния са индивидуализирани с посочване на обективните признаци на отделно нарушение. Защитата се осъществява не срещу правото, а срещу фактите, а както вече бе посочено в съставения АУАН са изложени всички факти, въз основа на които да е възможно да се направи извод за съставомерност на деянията. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за допуснато и друго нарушение на процесуалните правила - липса на посочена в АУАН и в наказателното постановление дата на извършване на нарушението. В случаят, датата на извършване на нарушението се определя, с оглед описаните конкретни дати на деклариране на доставките през ЕСФП - 15.04.2022г. и 18.04.2022г. Тези факти освен, че са известни на санкционираното лице са описани конкретно в акта и в НП, поради което правото на защита на дружеството не може да бъде нарушено. С разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно задължено лице - получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис – т. е. изрично в закона е описана датата, на която задълженият субект трябва да извърши изискуемото действие и това е датата на данъчното събитие /доставката/. В конкретният случай, това е датата на получаване на горивото – 15.04.2022г. и тази дата изрично е посочена в процеснто НП.

Разпоредбата на чл.59а, ал.3, т.3 от

Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ сочи, че лице по ал. 1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДД за престой на горивото повече от 24 часа. Според представения по делото служебен бон първата доставка е декларирана на 15.04.2022г., а за останалата част от горивото, което престоява в посоченият товарен автомобил ЕДД не е подадена. При това положение, неизпълнението на задължението за подаване на ЕДД за престой осъществява състава на нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС във вр. с чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ. При възможност за последващо зареждане на горивото в резервоарите на бензиностанцията, т.е. при възникване на промяна в обстоятелствата по см. на чл.118, ал.10 от ЗДДС, дружеството отново следва да подаде съответния документ за промяна в обстоятелствата.

Според чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС - данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет, но това се отнася само до задължението за отчитане на получените доставки и то в случаите, когато цялото количество течно гориво по АДД се приема от получателя. В случаите, когато цялото или част от горивото престоява при получателя, без да постъпва в резервоарите и без да бъде отчетено от нивомерната система, получателят не може да отчете доставката чрез ЕСФП, поради което и задължението за подаване на ЕДД по чл.59а, ал.3, т.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ остава в сила.

В настоящата хипотеза, на 15.04.2022 г. търговецът е декларирал с ЕСФП количеството гориво, което реално е постъпило в резервоарите му – 18 335 литра, а остатъкът от 4 625 литра, който е престоял в автоцистерната, не е бил деклариран посредством ЕСФП на тази дата, а реално е престоял на обекта повече от 24 часа, защото е деклариран едва на 18.04.2022г. При това положение за търговецът по силата на чл.59а, ал. 3, т. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ е съществувало задължение да подаде ЕДД и да уведоми органите на НАП за това обстоятелство.