Решение № 31 от 23.02.2026, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Сливница, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20211890100732 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба на Г. С. Г., с която срещу К.

И. П. са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове:

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 400 кв.м. от недвижим имот, представляващ част от неурегулирано дворно място в с. П., С. област, цялото с площ от 1200 кв.м. при съседи: М.М. и от три страни – АПК, както и осъждането на ответника да предаде владението върху този имот на ищеца;

- иск с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2772 лева за 2018 г., 2859 лева за 2019 г. и 2940 лева за 2020 г. или общо 8571 лева, представляваща обезщетение за ползване на процесните 400 кв.м. от собствения му имот за периода от 2020 г. до 23.12.2020 г. – датата на предявяване на исковата претенция пред съда, ведно със законната лихва от 23.12.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко – продажба, оформен с н.а. № 38, том II, н.д. 530/1991 г. и наследствено правоприемство от своята баба Т.З., е собственик на дворно място с площ от 1200 кв.м., находящо се в землището на с. П., С. област, при съседи: М.М. и от три страни – АПК, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня.

Посочено е в исковата молба, че с договор за покупко – продажба, материализиран в н.а. № 167 от 22.12.1995 г., том III, дело № 1281/1995 г. Т.К.

З. и другите двама съсобственици продават на съпругата на ответника - Б. П., действаща като ЕТ „Б. Б. П.“, своя съсобствен недвижим имот, съседен на имота на ищеца, а именно: празно дворно място, извън регулация, находящо се в строителния полигон на с. Б., област С., кв. „М. Г.“, махала „Ч.Б.“, с площ от 1 около 600 кв.м. След смъртта на Б. П., закупеният от нея имот е наследен от ответника като неин съпруг. Ищецът твърди, че в имота му има построени къща и две стопански постройки и, че той използва мястото да складира там свои вещи. Ищецът заявява, че през 2011 г. ответникът оградил с телена ограда, поставил е колчета и владее без основание 400 кв.м. от дворното му място. Посочва, че въпреки многократните опити да убеди съседа си в неправомерността на заграждането на част от имота, последният продължавал да го ползва, като отглежда селскостопански култури в него. Поради това ищецът отправил нотариална покана до ответника, получена лично от него на 04.12.2018 г., с която му предоставил десетдневен срок да му предаде владението върху процесната част от имота като премахне поставените колчета и преградна мрежа и да му заплати обезщетение за ползване. Тъй като ответникът не предприел никакви действия в тази връзка, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът чрез адв. Д. е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК, в който заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Ответникът заявява, че владее собствения си имот (който съпругата му е придобила приживе чрез покупкопродажба като ЕТ), представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с. П., общ. Б., област С., с административен адрес с. П., ***, местност „Л.“, с площ – 600 кв.м., а съгласно документ за собственост: празно дворно място, находящо се в с. Б., област С., попадащо в строителния полигон на кв. „М. Г.“, махала „Ч.Б.“, одобрен с решение № 84/11.08.1987 г. на СОНС, с площ от 600 кв.м., при съседи: наследници на Г. М., от две страни – Т.К. З..

Ответникът поддържа, че от закупуването на имота през 1995 г. до настоящия момент границите на имота са трасирани на място и не са променяни. Позовава се на ситуационната скица, послужила за издаването на н.а. № 167, том III, дело № 1281/1995 г., както и на скица № 15251433/10.03.2022 г. от КККР, в която имотът е заснет през 2016 г., и на външен вид, граници и площ е същият, какъвто е показан на предходната ситуационната скица. Ответникът изтъква, че на представената от ищеца с исковата молба скица допълнително е изчертана променена граница и е добавена площ, което, според него, не отговаря на фактическото положение и няма яснота кой е изменял и допълвал този официален документ. Ответникът оспорва и иска за присъждане на обезщетение за ползване, тъй като счита, че липсват доказателства, че той владее част от имот, собственост на ищеца, както и че е недопустима претенцията за обезщетение за период преди отправянето на покана.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 108, ал. от ЗС:

Според чл. 108, ал. 1 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

2

Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ищецът да е собственик на процесния имот /реална част от имот/; 2. ответникът да упражнява фактическа власт върху процесния имот без да има основание за това. Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост /установителна част/ и осъдителния иск за предаване на владението или държането /осъдителна част/, поради което съдът се произнася с два диспозитива: установителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по правото на собственост и осъдителен – по него се формира сила на пресъдено нещо по притезанието за предаване на владението или държането /така ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38 , том II, дело № 530/1991г. от 25.6.1991 г. се установява, че Т.К. З. е продала на своя внук, ищеца Г. С. Г., собствения си недвижим имот, находящ се в землището на с. П., община Б., представляващ дворно място с площ от 1200 кв.м., при съседи М.М., и от три страни АПК, заедно с построените в него едноетажна жилищна сграда и лятна кухня. Следователно се установява, че ищецът е собственик на този имот по силата на договора за покупкопродажба.

По делото е представен и нотариален акт № 117, том III, нот. дело № 926/1994 г. от 22.09.1994 г., от който се установява, че Т.К. З., А. Г. М. и Д. Г.а М.а са признати за собственици по давностно владение и наследство върху недвижим имот, находящ се в с. Б., кв. „М. Г.“, махала „Ч.Б.“, представляващ празно дворно място, извън регулация, находящо се в строителния полигон на кв. „М. Г.“, с площ 600 кв.м., при съседи черен път, от две страни наследници на Г. М. Зарев и Т.К. З.. Впоследствие по силата на представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 167, том III, дело 1281 от 1995 г. от 22.12.1995 г., Т.К. З., А. Г. М. и Д. Г.а М.а са прехвърлили собствеността върху този имот на Б. П., действаща под фирма ЕТ „Б. Б. П.“.

Страните не спорят, че ответникът е придобил собствеността върху този имот по силата на наследствено правоприемство. От удостоверение за идентичност се установява, че този имот е идентичен на имот, описан в ситуационна скица № 36 от 19.01.1996 г. на община Б. и на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на с. П., м. „Л.“, одобрен със заповед № 28/28.03.2016 г. на изп. дир. на АГКК. Страните не спорят и, че двата процесни имота граничат един с друг.

Основният спорен момент е дали ответникът неправомерно е завладял 400 кв.м. от имота на ищеца. От показанията на свидетеля П. Г.а В. се установява, че ответникът П. е поставил заграждения в имота на ищеца.

Според свидетелката ответникът е заградил част с площ от около 300-400 кв.м. и по този начин я е придал към своя имот. Свидетелката посочва, че на мястото е имало засадени дървета от ищеца, които са били отсечени от ответника и вместо тях той е насадил зеленчукова градина.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че собственият на ответника имот се намира в източната част на землището на с. П.. Имотът представлява урбанизирана територия, попадаща в границите на строителния 3 полигон, одобрен с решение № 84 от 11.08.1987 г. и е в непосредствена близост до пътя С.-К., разположен южно от пътя на около 80 м. Според вещото лице процесният имот представлява имот № ***, находящ се в с. П., м. Л., вид собст. Частна, НТП: за друг обществен обект, комплекс, с площ 600 кв.м., съгласно одобрената КК със заповед № РД-18-28/28.03.2016 г. на изп. д. на АГКК. Вещото лице е анализирало представените по делото нотариални актове и скици, запознало се е с наличните карта за възстановената собственост за територията и кадастрална карта. Вещото лице е установило разлики в границите на строителния полигон, определени с решение № 84 от 11.07.1987 г. и тези посочени в картата за възстановена собственост за строителния полигон. Вещото лице е установило, че некоректно към имота на ищеца с № *** по КК е приобщен и пътя за достъп до имота на ответника в посока север с площ от около 350 кв.м.

Отделно от това към имота на ищеца с № *** по КК е приобщен и пътя за достъп до неговия имот в посока североизток с площ от 111 кв.м., която част той не владее на място. Поради това вещото лице е отбелязало своето затруднение да индивидуализира имота на ищеца. Според вещото лице не е възможно да се съвместят данните от ситуационната скица № 879/18.12.1995 г. на община Б., данните от картата за възстановена собственост и от кадастралната карта за двата имота и да се направят категорични изводи за техните граници и местоположение с необходимата точност. Вещото лице е отбелязало, че ответникът ползва имот, чиято южна граница е по-на юг от границата по ситуационната скица и КК. Все пак вещото лице е направило опит да съвмести ситуационната скица № 879/18.12.1995 г. и данните от картата на възстановената собственост и кадастралната карта по ситуационни елементи – сгради, от която е установило, че имотът на ответника е разположен в югозападна посока от имота на ищеца с № *** по КК.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, а именно заключението на вещото лице и показанията на разпитания свидетел, съдът счита, че не се установява при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е завладял част от имота на ищеца. Доколкото според вещото лице не е възможно да се установи с категоричност границата между двата процесни имота поради съществуващото разминаване между данните от ситуационната скица № 879/18.12.1995 г. на община Б., данните от картата за възстановена собственост и от кадастралната карта за двата имота, то още по-малко вероятно е свидетелката да е могла да прецени дали ответникът е заградил част от имота на ищеца или своя собствен имот.

Съпоставяйки визуално представената по делото ситуационна скица с приложените към заключението на вещото лице скици и ортофото карти, съдът отново намира, че не се установява ответникът да е заградил част от имота на ищеца.

По тези съображения не са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск и затова същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗЗД:

4

Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗЗД недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. С оглед твърдението на ищеца в исковата молба, че имотът се владее от ответника, то съдът счита, че това е правилната правна квалификация на предявения иск, а не чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, който иск е субсидиарен. По същество искът по чл. 73, ал. 1 от ЗС също се основава на принципа на неоснователното обогатяване и в случая е налице идентичност на твърдените обстоятелства.

Предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1/ ищецът да е собственик на процесния имот; 2/ ответникът да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот през процесния период и 3/ с това да е лишил ищеца от ползите от имота, които се равняват на средния пазарен наем. По делото не се установи обстоятелството, че ответникът е ползвал част от имота на ищеца. Не е налице една от предпоставките за уважаване на иска и затова същият следва да бъде отхвърлен.