Решение № 13115 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13115 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110103656 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Р. З. К., ЕГН ********** – баба, намираща се в родство по права линия с пострадалото малолетно дете Р. К. Т., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетното дете срещу С. Н. К., ЕГН ********** и К. Х. Т., ЕГН **********.

В молбата са изложени твърдения, че Р. З. К. е баба на малолетното дете Р., като ответниците С. Н. К. и К. Х. Т. са негови родители. Сочи се, че в периода от 10.01.2024г. до 22.01.2024г. са извършени поредица от актове на домашно насилие спрямо детето. Р. никога не е ходил на училище. Завършил е 4 клас в индивидуална форма на обучение и след това родителите се провалили да му осигурят посещение на задължително средно образование, както и среда, в която да се интегрира и социализира. Ответниците, докато живеели в България, се местели непрекъснато на различни адреси, а от месец юни 2022г. заминали с детето първо за Парагвай, а след това в Бразилия, като продължили да водят неуседнал начин на живот /постоянно пътували и посещавали различни места, без да се установят трайно, като оставали в едно и също населено място за няколко дни, след това продължавали/. За Р. било 1 невъзможно да посещава училище. Те го обучавали вкъщи по теми и предмети по техен избор. Детето няма среда от приятели и друг социален живот. През месец ноември Р. пристигнал сам в България и заявил, че иска да учи тук, да има приятели и социална среда, да има дом и уседналост, да живее в безопасна среда, да има добра храна и да бъдат зачитани неговите желания и предпочитания. След трудности и откази на множество учебни заведения да го запишат, баба му успяла със съдействието на лелите на детето да го запишат в 7 клас в 170 училище, Нови Искър. Детето тръгнало с ентусиазъм на училище, постигната била уговорка през учебната 2023/2024г. да вземе и приравнителни изпити за материала за 6 клас. Започнал да посещава допълнителни курсове, за да навакса учебния материал. Бабата по майчина линия сезирала ОЗД при ДСП Сердика, както и РДСП – София град, МТСП и ДАЗД, че Р. е дете в риск с оглед ограничаване на правото му на образование, опасност от отпадане от училище и нарушаването на други негови основни права, регламентирани в Конвенцията за правата на детето и Закона за закрила за детето. Следобед на 20.12.2023г. майката С. К. пристигнала от Бразилия и отишла в дома на молителката в ж.к. Надежда да търси Р.. Ответницата била придружена от приятели – Радост Пирева и Кирил Георев, които се опитали да отвлекат Р. насила. Детето избягало, но впоследствие било отведено и незабавно спряно от посещения в училище. След Новогодишните празници детето избягало от жилището, което обитава с майката и отишло при леля си – сестра на С. К., и възобновило посещения в училище. На 09.01.2024г. детето било на училище. Към 12.30 часа ответницата отишла в 170 училище, придружена от Явор Стоянов, от който очаквала съдействие за насилствено извеждане на Р. от училището. Р. бил малтретиран физически от майката и нейния приятел публично. Дърпали го и насилствено се опитали да го накарат да влезе в колата, с която били дошли. Р. се съпротивлявал и мъжът го ударил с юмрук в областта на лявата скула. В резултат било налице счупване на долна челюст. Имал също и синини по тялото. На 10.01.2024г. Р. бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ поради съмнение за счупена кост и на слепоочието. Информацията била, че трябвало да остане няколко дни в болница. Но майката го изписала от Пирогов с мотива, че иска да получи втори мнение от друга болница, до която не е стигнал за преглед, а вместо това бил заведен вечерта в дома на Явор Стоянов, който причинил счупване на долна челюст на детето. На 10.01.2024г. майката била осъществила два 2 конкретни акта на насилие: игнорирала изцяло здравните нужди на Р. и до момента той не бил прегледан за други счупвания и мозъчно – черепна травма, което можело да се тълкува и като опит С. К. да скрие информация и да препятства създаване на медицинска документация относно травмата на детето, и вторият акт на насилие съставлявал завеждането на Р. в жилището на лицето, което предния ден му е нанесло побой и е счупило челюстта му. В периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г. детето било при баба си на адреса в ж.к. Надежда, доведено от С. К.. На 15.01.2024г. в 15.00 часа бабата завела детето по искане на майката на пилоните на НДК, за да отидат заедно, по нейни думи, на консултация при психолог, който ще ги посети на адреса в ж.к.

Гоце Делчев. Детето тръгнало с нея и се разделили и след 5-10 минути, тичайки, Р. настигнал баба си. Видимо бил много притеснен, не можел да диша и искал помощ и закрила, защото майка му го завела в колата на Явор Стоянов и детето било уплашено къде ще го закарат и да не се повтори предишния инцидент. Детето се криело зад гърба на баба си и искало помощ.

Майката дошла и след като говорили, бабата завела детето на адреса с такси, където психолог нямало, а тя продължила в компанията на Явор Стоянов.

Детето треперело и преживявало отново предишната травма, а майката се смеела. От тогава бабата не е виждала детето лично. Комуникацията й с Р. била със скрити текстови съобщения, които той успявал да прати чрез интернет. На 17.01.2024г. С. К. имала рожден ден. Бабата разбрала от Р., че на този рожден ден била поканена и Радост Пирева, бивш социален работник в ОЗД Несебър, същата, която се опитала заедно с друг мъж да го отвлече на 20.01.2024г. от дома на баба му. Радост Пирева в присъствието на С. К. била изключително агресивна към Р., обяснявала му, че всички дела ще се изгубят и няма друг път, освен да се върне в Бразилия, също така бил заплашван. Тази информация бабата имала от съобщения от детето, които той след това изтривал, за да няма следи. На 18.01.2024г. в България пристигнал бащата на Р. – К. Т.. Поради обстоятелството, че паспорта на Р. бил в леля му Албена Т.а, на 19.01.2024г. родителите завели Р. в офис на МВР, за да му извадят спешно нов паспорт, бързайки да го изведат в Бразилия, независимо, че за проблема били сезирани всички компетентни органи от системата за закрила на детето, както и офиса на Националния Омбудсман и били налице висящи дела. За да не бъдат намерени от социалните служби, родителите непрекъснато сменяли местопребиваването си. На 20.01.2024г. детето писало на баба си, че за 3 пореден път са се преместили в специално наета къща гр. София, ул.

„Емилиян Станев“ № 42Б. Детето било държано там в изолация, без никаква връзка с околния свят, тормозено психически. Вечерта на 20.01.2024г. бил подаден сигнал на тел. 112, както и на горещата телефонна линия за деца.

Адресът бил посетен от патрулна кола от 04 РУ – СДВР, придружени от социален работник и психолог. Родителите били призовани на разпит в понеделник – 22.01.2024г. в 04 РУ – СДВР. Вместо това на 21.01.2024г. двамата родители се опитали да изведат детето извън страната против волята му, намесила се гранична полиция на летището и пътуването не се е осъществило. Вечерта на 21.12.2014г. служители на 04 РУ – СДВР, след като установили риск за детето, наложили мярка за полицейска закрила за 48 часа и детето било настанено в ДВНМН, гр. София, ул. Клокотница № 71. Излагат се твърдения, че и двамата ответници систематично участват в ограничаване на правото на Р. да посещава училище, както и в незачитане на неговото мнение.

Това тяхно поведение продължавало през годините, в които Р. трябвало да получи основно образование, продължава и към момента. И двамата родители се провалили да осигурят на детето достъп до задължително средно образование. В седмицата от 15.01.2024г. майката предприела действия за отписване на детето от 170 СУ. Сочи се, че начинът за извършване на описаните актове на насилие се осъществявал чрез принуда, непризнаване на емоционалните, здравните и образователни потребности на Р., въвеждане на ограничения.

Молителката чрез процесуалния си представител моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважена предявената молба.

Претендира разноски.

Детето Р. К. Т. чрез назначения му особен представител моли молбата да бъде уважена.

В съдебно заседание ответниците чрез процесуалния си представител молят молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Претендират разноски.

На 23.01.2024г. е издадена Заповед за незабавна защита, като на ответниците са наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

4

Детето Р. К. Т. е син на ответниците С. Н. К. и К. Х. Т.. Молителката Р. З.

К. е майка на С. Н. К., респ. баба по майчина линия на детето Р..

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно писмено доказателство, тъй като в същата се декларират обстоятелства от чуждо име /от името на малолетното дете/.

Р. е записан в 7в клас за първи път за учебната 2023/2024г. в 170 СУ „Васил Левски“, гр. Нови Искър. От представеното и прието по делото уверение издадено от управител на Учебен център Мелива е видно, че Р. посещава индивидуални занятия по математика, английски език и български език и литература в учебния център, покриващи материал, предвиден за обучение на ученик в 7 клас през учебната 2023/2024г.

Р. е завършил и успешно преминал обучение, съответстващо на начална основна образователна степен 6 съгласно действащите планове и програми, в Основно училище № 3318 „Сан Хосе Обреро“, Република Парагвай. Завършил е 4 клас през учебната 2020/2021г., самостоятелна форма на обучение – по желание, под 16г., в СУ „Епископ К. Преславски“, гр. Бургас. Детето е завършило 3 клас през учебната 2019/2020г., самостоятелна форма на обучение – по желание, под 16г., в СУ „Епископ К. Преславски“, гр. Бургас.

Завършил е 2 клас в 172 Обединено училище „Христо Ботев“, гр. Нови Искър, през учебната 2018/2019г., дневна форма на обучение. Завършил е 1 клас в Частно основно училище „Слънчев лъч“, с. Марково, Община Родопи, през учебната 2017/2018г., дневна форма на обучение.

От издадения лист за пациент от д-р Маргарита И., УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ ЕАД, се установява, че Р. е постъпил за преглед на 09.01.2024г. в 15.15 часа и е напуснал на 09.01.2024г. в 17.49 часа, с поставена основна диагноза: Счупване на долна челюст, закрито. От изготвената епикриза е видно, че Р. е постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД на 10.01.2024г. и е изписан на 10.01.2024г., с поставена окончателна диагноза: Счупване на долна челюст, закрито. В графа „Обсъждане“ е отбелязано, че е предложено болнично лечение, което майката отказала.

На 10.01.2024г. е извършено изследване на Р. № 955/10.01.2024г. в МДЛ „Русев“, като, видно от същото, изследването е нативно. На нивото на паренхима на двете ГТМХ не се открива находка за кръвоизлив или течни колекции. Без зони на едем. Симетрична сагитално вентрикулна система при 5 запазен обем. Без промени инфратенториално. При оглед на калварията не се открива находка за посттравматични лезии. Без лезии на горна и долна челюст. Без промени на ниво орбити. Носните кости са със симетрична позиция. Полипоидни изменения в максиларни синуси без свободна течност.

ЗадебЕ. мукоза и намалена пневматизация на етмоидални клетки.

Фронталните клетки са изпълнени с хиподенсни изменения без ниво.

Проследими синостози. Видно от заключението на изследването: Липсват данни за посттравматични промени на неврокраниума. При необходимост – проследяване.

Със Заповед от 21.01.2024г. на 04 РУ – СДВР на детето Р. е предоставена полицейска закрила. Със Заповед на Директора на ДСП – Сердика от 23.01.2024г. малолетният Р. К. Т. е настанен спешно в семейството на Р. З. К. в качеството й на роднина на детето, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.