Определение № 522 от 30.09.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. Монтана, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500397 по описа за 2026 година Съдебното производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК по жалба на П. П. Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК, срещу определение № 1034/18.08.2026г. по гр. д. № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по гр.дело № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом.

Окръжен съд Монтана, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по гр.дело № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом е образувано по искова молба на П. П. Ж., чрез пълномощник адвокат Л. Б., САК срещу „К.“ ЕАД, с предмет прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 101156890, сключен на 25.03.2026г.

С исковата молба е представена и молба на ищцата за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството, с приложена декларация за материално и гражданско състояние, препис от трудов договор и удостоверения за раждане на дете.

С обжалваното определение съдът е освободил частично ищцата от задължение за внасяне на държавна такса в размер на 97,32 евро, като оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса над уважения размер от 97,32 евро, както и в частта, в която се иска освобождаване от съдебни разноски. За да постанови това, съдът е приел, че ищцата е лице, което не страда от заболяване, изискващо постоянни разходи, в работоспособна възраст, без разходи за наем, имащо задължения за издръжка 1 на две ненавършили пълнолетие деца, а декларираният й нетен доход от трудов договор като учител е в размер на 970 евро. Приел е, че макар да липсват данни за другия родител, същият се явява задължен да издържа двете им деца. При така установеното, районният съд е приел, че не са налице основания за пълното й освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в производството.

Така постановеното определение в обжалваната част е неправилно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

В мотивите по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, той я освобождава от заплащането им и това разрешение важи до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.

От представените от ищцата доказателства се установява следното:

Ищцата П. Ж. е трудоспособна, в добро здравословно състояние, като реализира месечен доход в размер на 970 евро от работа по трудово правоотношение. Декларира като собствен лек автомобил Нисан от 2003г., както и задължения за издръжка към две непълнолетни деца.

Дължимата за производството държавна такса е в размер на 163,64 евро. Служебно известно на съда е, че ищцата, в настоящото производство е инициирала поне пет искови производства за прогласяване нищожността на договори за потребителски кредити. От приложеното към исковата молба извлечение от ЦКР към БНБ е видно, че ищцата е длъжник по множество договори за парични заеми към различни банкови и небанкови институции.

Предвид установените доходи на ищцата в размер на 970 евро, то съдът приема, че същата не разполага със средства за заплащане дължимата по делото държавна такса и разноски. Притежаваното от нея МПС не може да 2 послужи за осигуряване на доход. Друго имущество ищцата не притежава според приложената декларация, а получаваните месечни доходи от заплата не са над необходимите средства за издръжката на семейството й, поради което и е в обективна невъзможност да поеме разходите по водене на делото.

Предвид гореизложеното съдът приема, че ищцата не разполагат с достатъчно средства за заплащане държавната такса и разноски по делото и са налице предвидените в чл. 83, ал.2 ГПК предпоставки за освобождаване от заплащането им, съответно частично обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1034/18.08.2026г. по гр. д. № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом, в частта с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по гр.дело № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата П. П. Ж., от заплащане на държавна такса и разноски по гр.дело № 1983/2026г. по описа на Районен съд Лом.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3