Определение № 4165 от 14.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4165 гр. Варна, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Цветелина Г. Хекимова

Геновева И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501764 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, срещу определение №8159/15.06.2026г., постановено по гр.д. №9609/25г. на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решение №1584/27.04.26г. по гр.д.

№9609/2025г. на ВРС в частта за разноските.

В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят оспорва извода на ВРС, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, поради което и разноските следва да са в тежест на ответника. Излага довода, че ищецът може да претендира законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на ответника за настъпилото събитие още в първото производство, а не да завежда отделно дело единствено с цел претенция за присъждане на адв.възнаграждение. Поддържа, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК, тъй като ищецът не е претендирал исковата сума извънсъдебно, не е оттеглил и не се е отказал от иска въпреки получено в течение на процеса доброволно плащане. Анализирайки хипотезите на чл.78 ГПК, счита, че след плащането интересът на ищеца от производството е отпаднал и ако продължава да поддържа иска си, то последният ще бъде отхвърлен, а разноските следва да се възложат в тежест на ищеца по силата на чл.78, ал.3 ГПК, без значение дали ответникът е дал или не повод за завеждане на делото. Излага доводи, че с процесуалното си поведение представителят на ищеца злоупотребява с процесуални права, предявявайки минимални частични искове и раздробяване на претенции, като единствената цел е акумулиране на адв.възнаграждения. Счита, че не е дал повод за предявяване на иска, като узнал за претенцията едва с връчването на 1 исковата молба и незабавно я е удовлетворил в цялост. Сочи, че процесуалният представител на ответника е извършил всички необходими процесуални действия за защита интересите на дружеството, което е довело до разноски за ответника, които не биха били направени, ако ищецът бе упражнил правата си добросъвестно. В евентуалност възразява срещу размера на присъденото адв.възнаграждение поради несъответствието му с правната и фактическа сложност на делото. Позовавайки се на практика на СЕС счита, че адв.възнаграждение следва да се намали до 50 евро. Моли да се отмени определението, като се постанови исканото изменение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна Г. Б. Д., действащ чрез адв.А., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№9609/2025г. по описа на ВРС е образувано по предявен от Г. Б. Д. срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД осъдителен иск за заплащане на сумата от 50лв, частичен иск от вземане в размер на 146,06лв, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.09.2023г. до 14.01.2024 г. върху сумата от 3376лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, присъдено с влязло в сила решение №941/17.03.25г. по гр.д.№395/2024г. на ВРС. С решение №1584/27.04.2026г. искът е отхвърлен поради заплащане на претендираното обезщетение за забава в хода на процеса от страна на ответника. Със същото решение са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 270,56 евро, като съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК.

В срока по чл.248 ГПК от отв.страна ЗД "БУЛ ИНС" АД е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, позовавайки се на нормите на чл.78, ал.2 и ал.3 ГПК.

С обжалваното определение №8159/15.06.2026г. ВРС е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като отв.дружество е станало повод за завеждане на делото, както и че не са налице основания за намаляване на адв.възнаграждение.

Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото.

Или съобразявайки тези законови постановки съдът намира, че определящо при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски се явява поведението на ответника.

Според разпоредбата на чл.429, ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ, част от застрахователното обезщетение са и дължимите от застрахования лихви, които застрахователят покрива, считано от датата на уведомяването от 2 застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, точка 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Но заплащането на тази лихва зависи преди всичко от волята на правоимащия да я претендира, защото липсва законова презумпция или императив за нейното безусловно плащане (т.е. при отсъствие на изрично изявление на увреденото лице).

По делото няма каквито и да е твърдения, още по-малко доказателства, че при извънсъдебното сезиране на застрахователя по реда на чл.380 КЗ увреденото лице е пожелало сумата да бъде заплатена ведно с лихвата, следователно застрахователят не е бил задължен да я престира в размер до датата на плащането. Тази лихва не е заявена и в производството по гр.д. №395/24г. на ВРС и резонно застрахователят е изпълнил точно съдебно присъденото вземане. Тази лихва не е поискана извънсъдебно от застрахователя и след влизане в сила на решението по уважения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, респ. няма и данни за отказ на застрахователя да я заплати преди завеждане на настоящото дело, така щото да провокира съдебна намеса за разрешаване на спор. Именно поради това не може да се приеме, че с извънсъдебното си поведение ответникът е застрашил правата на ищеца, което би обусловило необходимостта от търсене на съдебна защита. Безспорно се установява в случая, че ответникът е направил признание на иска, както и е изплатил претендираното обезщетение за забава след връчването на препис от исковата молба. Ето защо съобразно нормата на чл.78, ал.2 ГПК, разноските следва да останат за сметка на ищеца. За пълнота следва да се посочи, че макар и ищецът да има право да прецени в какъв обем да търси искова защита, то същият не е имал никаква пречка да заяви лихвата по чл.429 ал.3, вр. ал.2, т.2 КЗ за присъждане, ведно с главницата.

От своя страна ответникът е отправил своевременно искане за присъждане на разноски за производството пред ВРС, поради което и в полза на същия следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение в размер на 245,42 евро /равностойност на 480лв/.

С оглед изложеното се налага изводът, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен като разноски се присъдят в полза на ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №8159/15.06.2026г., постановено по гр.д.

№9609/2025г. на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, за изменение на решение №1584/27.04.2026г. по гр.д.№9609/2025г. на ВРС в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.278, ал.2 във вр. чл.248 ГПК решение №1584/27.04.2026г. по гр.д.№9609/2025г. на ВРС, в частта, в която са присъдени разноски в полза на Г. Б. Д. в размер на 270,56 евро, като вместо него постановява:

3

ОСЪЖДА

Г.

Б.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес

***********************, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от 245,42 евро, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4