Определение № 13938 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13938 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.а Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от В.а Дранчовска Въззивно частно гражданско дело № 20261100504882 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца П. Т. Д. срещу разпореждане № 18665 от 09.02.2026 г., постановено по гр.д. № 46739/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.

Жалбоподателят счита, че изводите на първоинстанционния съд за възможността му да плати държавна такса по делото са неправилни, тъй като посоченото в декларацията имущество не можело да генерира доход. Изключение правели единствено земеделските земи, но предвид годишните ренти и дела на ищеца от имотите, му се припадал месечен доход от около 142 лв., който бил включен в сумите, описани в декларацията по делото. Ето защо намира, че по делото не се доказва наличие на имущество, с което ищецът да плати дължимата държавна такса за разглеждане на предявения иск, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и молбата му за освобождаване от държавна такса да бъде уважена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по предявен от П. Т. Д. срещу Р. Т. Д. ревандикационен иск за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на 1 ответника да му предаде владението върху спорния имот, представляващ апартамент № 169, находящ се в гр. София, ж.к. „********. С разпореждане от 16.10.2025 г. и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 % от данъчната оценка на имота, но не по-малко от 50 лв., с предупреждение, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

С молба от 29.10.2025 г. ищецът е направил искане по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаването му от държавна такса по делото предвид влошеното му здравословно и имуществено състояние, за установяване на което е приложил попълнена декларация за материално и гражданско състояние и експертно решение на ТЕЛК от 14.06.1991 г.

Въз основа на установените и декларирани данни за имущественото състояние на ищеца първоинстанционният съд е направил извод, че същият разполага със средства да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на иска, поради което с обжалваното разпореждане (с характер на определение) е оставил без уважение молбата на П. Т. Д. по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед на декларираните от ищеца обстоятелства и събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че не са налице основания за освобождаването му от държавна такса в производството. Съобразно декларираните от ищеца данни, същият получава месечен доход от 1000 лв., а съпругата му – в размер на 1400 лв., с които издържат четиричленно семейство и покриват месечни разходи за лечение с оглед влошеното му здравословно състояние (предвид пожизнено определена степен на неработоспособност) в размер на 100 лв. Действително, описаното от ищеца недвижимо и движимо имущество не е от естество да генерира значителен допълнителен доход за семейството, но по делото се установяват значителни несъответствия с декларираните от ищеца обстоятелства, които придават висока степен на недостоверност на декларираната от П. Д. информация и създават индиции, че същият разполага с допълнителни източници на приходи.

На първо място, от извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че П. Т. Д. е регистриран като едноличен търговец – ЕТ „5-КО - П. Д.“, като осъществяваната от него търговска дейност не е посочена в декларацията по делото. От служебно изготвена справка от имотния регистър е видно, че съсобствените на ищеца земеделски земи в област Стара Загора се отдават под аренда, но размерът на получаваната рента не е деклариран по делото – видно е, че същият не е включен в общо посочения размер на получавания от ищеца доход от 1000 лв., доколкото от изисканите от НОИ и НАП справки се установява, че към м. октомври 2025 г. (когато е попълнена подадената по делото декларация) П. Д. е получавал месечна пенсия в размер на 662,03 лв., както и трудово възнаграждение при деклариран осигурителен доход от работодателя в размер на 1546 лв. Така по делото се установява, че месечният доход на ищеца е доста над декларираните от него 1000 лв., като неверни се 2 явяват и данните в подадената декларация относно получаваните от съпругата му трудови възнаграждения. Видно от изисканата от съда служебна справка от НАП с вх.

№ в регистратурата за класифицирана информация на Софийски градски съд 4-321, екз. № 2/15.06.2026 г., чието съдържание съдът не може да цитира пряко предвид класифицирането на информацията в него на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗКИ, вр. с чл. 14, ал. 4 ЗНАП, предвид характера на заеманата от съпругата на ищцата длъжност, осигурителният й доход към м. октомври 2025 г., а и към настоящия момент е значително над посочената в декларацията сума от 1400 лв. В допълнение следва да се посочи и че противно на декларираните от него данни по делото, П. Т. Д. не издържа семейство от четирима души – от служебно изготвената от НБД „Население“ справка е видно, че той има две деца, но дъщеря му е пълнолетна (на 27 годишна възраст), поради което не съществува законово задължение за ищеца да я издържа финансово.

Допълнителни индиции за обстоятелството, че ищецът разполага и с други източници на приходи, е приложеният към исковата молба договор за процесуално представителство и защита (л. 8 от делото), от който е видно, че П. Т. Д. е платил възнаграждение за процесуално представителство от адвокат по настоящото дело в значителен размер от 4010 лв. В тежест на ищеца е да докаже, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса по делото, като при изложените твърдения на страната и противоречието им с представените доказателства за тях съдът намира, че в настоящия случай не се установява подобна недостатъчност на парични средства.

Ето защо, според настоящия въззивен състав ищецът разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса по настоящото дело в размер на 402,86 лв. (1 % от размера на данъчната оценка на спорния имот) и не са налице основания за освобождаване от внасянето й, респ. обжалваното определение е правилно, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 78129/12.03.2026 г. на ищеца П. Т. Д. срещу разпореждане (с характер на определение) № 18665 от 09.02.2026 г., постановено по гр.д. № 46739/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от получаване на препис от ищеца.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4