Решение № 21 от 18.01.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 21 гр.Плевен, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Веска Андреева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №931 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Делото е образувано по жалба от В.Н. ***, против

Решение №2153-14-134/26.10.2022 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Н. с вх.№1012-14-250/21.07.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-01141103/2.06.2022 год.

Жалбоподателят моли за отмяна на горепосоченото Решение №2153-14-134 от 26.10.2022г., като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е постановено при неяснота на фактите и обстоятелствата, които се твърдят в решението, твърди, че не е извършвана цитираната проверка от инспектор по осигуряването Д.Й., обективирана с протокол №КВ 5-14-00798015/14.08.2020г. , както и че тази проверка не е свързана с положения от Н. труд в осигурителя „Криси ЕООД“. Сочи, че не е получавал цитираните задължителни предписания във връзка с чл.39 от АПК. Проверяващият орган не е потърсил упълномощеното лице за контакт, посочено от управителя И.П.. В заключение моли съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, посочва, че е работил като общ работник, с една количка разкарвал части. Били му удържани осигуровки, а преди няколко месеца получил запор за болничен, когато бил работник в тази фирма. Твърди, че е получавал заплата, а дейността извършвал в помещение, находящо се в една база. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ –

Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с пълномощно по делото, която моли съда да отхвърли жалбата. Счита, че от събраните доказателства по делото не се установява, жалбоподателят да е упражнявал трудова дейност при осигурителя. Към приложената преписка има констативен протокол за извършена проверка на осигурителя. Във връзка с извършената проверка на осигурителя „Криси“ ЕООД, предвид данните, отразени в констативния протокол, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010-2020 г., след извършеното заличаване на данните за Н., подадените за „Криси“ ЕООД за периода 19.01.2016 г. – 05.06.2016 г.; 01.06.217 г.-15.01.2018 г. се е променила базата за формиране на дневния размер на обезщетението по посочените болнични листи.

Като резултат се явява надплатена сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 91.66 лв.

В тази връзка е постановено и разпореждането. Според пълномощника на ответника посочената сума се явява недобросъвестно получена от лицето и като такава подлежи на възстановяване заедно с лихвата. Моли съда да отхвърли жалбата.

Административен съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:

В.Н. има сключен трудов договор с осигурител

„Електрокабел България“ ЕООД. От същия осигурител в ТП на НОИ - Плевен е представено приложение №9 към болничен лист №Е20170933252 за периода 22.01.2018 г. -26.01.2018г. и болничен лист №Е20170933273 за периода 27.01.2018 г. - 02.02.2018 г. на В.Н.Н. за изчисляване и изплащане. С разчетно-платежна ведомост на НОИ от 5.02.2018 год. и от 7.02.2018 год. на Н. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по горепосочените болнични листи в размер на 246,12 лева.

Служители на ответника са извършили проверка в осигурителя „Криси“ ЕООД, гp. Плевен, на 14.08.2020 г., за което е съставен констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020 г. на л.29-30 от делото. Съгласно отразените констатации в протокола, едноличен собственик и управител на дружеството от 26.03.2010 г. е И.П.К., а дружеството е със седалище и адрес на управление - гр. Плевен ул. ***. Адресът е посетен от контролен орган на ТП на НОИ гр. Плевен, но не е открит собственик или упълномощено лице. Извършена е проверка в ГРАО , при която е установен постоянен и настоящ адрес на собственика И.К. - гр. Плевен, ул. ***. След направена проверка е установено, че такъв адрес не съществув. В протокола е отразено, че са провеждани многократни разговори с И.К. за периода 22.07.2020 г.- 14.08.2020 г., като лицето е твърдяло, че работи в Германия и не може да се яви в ТП на НОИ гр. Плевен. Управителят на дружеството И.К. писмено е декларирал, че не притежава ведомости и други счетоводни документи на дружеството, а същите се намират в М.Д.А. ЕГН **********, който е бил назначен по трудов договор в „Криси“ ЕООД за периода 18.11.2013 г.- 23.11.2015 г.

Изискано е и съдействие от НАП с цел установяване упражняване на трудова дейност от осигурителя „Криси“ ЕООД. От предоставените от НАП данни е установено, че за периода 1.01.2010 г.-31.12.2019 г. няма подадени декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, липсва и информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет на дружеството за периода 2010 г.- 2019 г. От данните в регистър „Трудови договори“ е установено, че към момента на проверката в дружеството има непрекратени трудови договори на 6 лица, наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО (РОЛ) до м.06/2020 г.

По данни от оспореното решение, на основание чл. 108, ал. 1 т. 4 от КСО на лицата са изпратени задължителни предписания във връзка с чл. 39, ал. 1 от АПК /л.31-32 от делото/ с цел установяване на факти и обстоятелства по отношение на трудовата им заетост във фирмата, да представят писмени обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни за управителя/ счетоводител или друго упълномощено лице. Едно от посочените в тези задължителни предписания лица, е жалбоподателят, под №14. По делото липсват данни тези предписания да са връчени или доведени по някакъв начин до знанието на жалбоподателя, респективно няма данни да са доведени до знанието на осигурителя „Криси“ ЕООД или до знанието на лицето М.А., за когото управителят на дружеството е декларирал, че съхранява документация за дружеството. В съставения при проверката констативен протокол от 14.08.2020 год. е отразено, че са налице данни, че към 14.08.2020г. единствено Й.Ц. е представила копие от трудов договор, без да представи исканото й писмено обяснение. В протокола е направено обобщение, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г.- 2020 г.

С оглед изложените обстоятелства в констативния протокол са издадени и задължителни предписания ЖЗИ-1-14-00957121/02.07.2021 г. за заличаване на подадените от осигурителя „Криси“ ЕООД данни в РОЛ за наетите в дружеството лица, сред които и В. Н. за периода 19.01.2016 г.

-05.06.2016 г.; 01.06.2017 г. - 15.01.2018 г.

Както беше посочено по-горе в настоящото изложение, на жалбоподателя е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 246.12 лв. по представените болнични листове №Е20170933252 за периода 22.01.2018 г. - 26.01.2018 г. и болничен лист №Е20170933273 за периода 27.01.2018 г. - 2.02.2018 г. Органът е взел предвид разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от КСО , според която дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. В случая органът е определил, че 18-месечният период относно жалбоподателя е м. юли 2016 г. - м. декември 2017 г. Във връзка с извършената проверка на осигурителя „Криси“ ЕООД и предвид данните, отразени в констативния протокол от проверката, че не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г.- 2020 г. и след извършеното заличаване на данните, в т.ч. и за В.Н., подадени от „Криси“ ЕООД за периода 19.01.2016 г. - 05.06.2016 г.; 01.06.2017 г. - 15.01.2018 г., органът е направил извод, че се променя базата за формиране на дневния размер на обезщетението по болнични листове №Е20170933252 за периода 22.01.2018 г. - 26.01.2018 г. и болничен лист №Е20170933273 за периода 27.01.2018 г. - 2.02.2018 г. Органът е направил извод, че се явява надплатена сума, представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 91.66 лв. Органът е посочил, че посочената сума се явява недобросъвестно получена от лицето и като такава подлежи на възстановяване.

Ето защо, с Разпореждане

№РВ-3-14-01141103/02.06.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е разпоредено В.Н. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 22.01.2018 г. до 2.02.2018 г. в размер на 131.83 лв. (сто тридесет и един лева и 83 ст.), от които 91.66 лв. - главница и 40.17 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Срещу горното разпореждане Н. е подал жалба , приложена на л.21 от делото, въз основа на която е постановено приложеното на л.18-19 от делото Решение №2153-14-110/22.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен, с което жалбата на Н. е оставена без разглеждане като просрочена и е прекратено производството. Н. е обжалвал решението на директора на ТП на НОИ - Плевен пред Административен съд - Плевен, където е образувало административно дело №759/2022 г. С определение №2045/05.10.2022 г. по делото съдът е отменил решение №2153-14- 110/22.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 и ал. 5 от КСО е оставена без разглеждане като просрочена жалба с вх. №1012-14-250/21.07.2022 г., подадена от Н. против разпореждане №РВ-3-14- 01141103/02.06.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Плевен. Върнал е административната преписка на директора на ТП на НОИ - Плевен за произнасяне по жалба с вх.

№1012-14-250/21.07.2022 г. подадена от В.Н. против разпореждане №РВ-3-14-01141103/02.06.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Плевен в едномесечен срок от съобщението.

В изпълнение на указанията на Административен съд

–Плевен по адм.дело №759/2022 год., е постановено оспореното в настоящото производство Решение №2153-14-134/26.10.2022 год. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата на Н. с вх.№1012-14-250/21.07.2022 год. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-01141103/2.06.2022год. В мотивите на оспореното решение органът, след като е изложил фактическа обстановка, идентична на изложената от настоящия състав на съда, е цитирал разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, според която недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. А съгласно ал. 3 на разпоредбата за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. След излагане на описаните по-горе факти и цитиране на горните разпоредби, органът е направил извод, че правилно е постановено разпореждане №РВ-3-14-01141103/02.06.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е разпоредено лицето В.Н.Н. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 22.01.2018 г. до 2.02.2018 г. в размер на 131.83 лв.