Решение № 8966 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8966 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110153845 по описа за 2021 година Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно съединение отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1, вр. 124 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищците Д.

Б. К., ЕГН ********** и Б. Й. Б., ЕГН **********, като законни наследници на С.И. Б.а, не дължат на ответника Ю.Б.АД, при квоти от по ½ идеална част, сумата в размер на 4354,62 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит от 30.03.2006г., сумата в размер на 53,22 лева, представляваща лихва и за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. с-в, и за събирането на които е образувано изп.д.№ 2011***0400566 по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ *** при КЧСИ, а след това и 1 изп. дело № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ, съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата в размер на 3861,37 лева, представляваща претендирани от взискателя за заплащане разноски, дължими в хода на изпълнителното производство.

В исковата молба ищците твърдят, че въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2010г., гр.д.№ 7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. с-в, е било образувано изп.д.№ 2011***0400566 по описа на ЧСИ И.Х., по което не са били предприети действия по изпълнението считано от 25.05.2014г. и същото било прекратено с постановление на ЧСИ И.Х. на 26.02.2019 г. Посочват, че на 02.10.2020 г., ответникът е образувал ново изпълнително дело с № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ.

Поддържат, че към датата на последващото образувано по искане на взискателя и понастоящем висящо № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ, петгодишната давност за всички вземания е изтекла, което продиктувало и правния им интерес от предявяване на исковете. Молят за уважаването им. Претендират разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл.

131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове.

Възразява, че вземанията му срещу ищците не са погасени по давност, тъй като последната е многократно прекъсвана с подаване на молби до съдебния изпълнител за 2 извършване на изпълнителни действия.

В съдебно заседание ищците Д. Б. К. и Б. Й. Б., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адвокат Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Ю.Б.АД, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 92217/10.05.2022г. поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлото в сила решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай ищецът се позовава на осъществяването на юридически факт, 3 настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. с-в, въз основа на която като годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г., поради което и исковете са допустими.

Не е спорно между страните, че въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№ 7348/2010г. по описа на Районен съд – гр. Русе, Х гр. е издаден изпълнителен лист от 27.09.2010г. в полза на кредитора ответник Ю.Б.АД срещу ЕТ АКС, Б. Й. Б. и наследодателя на ищците С.И. Б.а, за заплащане при условията на солидарна отговорност на сумите по заповедта за незабавно изпълнение. Не е спорно също така, а и се установява от приетото гр.д. 169/2021г. по описа на РС-гр.Русе, приобщено към настоящото производство, удостоверение за наследници на Община Русе, че С.И. Б.а е починала на 29.06.2017г., като е оставила за свои законни наследници ищците Б. Й. Б., задължен по издадената заповед за незабавно изпълнение и на собствено основание, а и като наследник на С. Б.а и дъщеря им Д. Б. К..

Не е спорно и че въз основа на издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изпълнително делото № 0566/2011г. по описа на ЧСИ И.Х., рег.№ *** при КЧСИ, по молба на взискателя от 10.02.2011г. Установява се, че по делото ЧСИ е извършил следните същински изпълнителни 4 действия, от категорията да прекъснат давността, както следва: на 16.02.2011г. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на С. Б.а в ЕТ Ц.И.Ф., на 22.11.2013г. е наложен запор върху вземанията на С. Б.а и Б.Б. по банковите им сметки в редица банки; със запорно съобщение от 25.08.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД. Установява се по делото, че с молба от 03.11.2016г. е направено искане от взискателя към ЧСИ за привеждане в изпълнение на изпълнителен лист от 16.08.2012г., издаден в производството по гр.д № 6308/2011г. по описа на РС – гр.Русе за сумата от 1171,60 лева, представляваща разноски. С молба от 14.12.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците. На дата 01.02.2019г. е наложен запор върху банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжниците, включително и на длъжника Б. Й. Б.. На 22.02.2019г. по делото ответницата Д. Б. К. е конституирана като длъжник в производството, като наследник на починалата С. Б.а. Видно е, че с постановление на ЧСИ от 26.02.2019г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.

Не е и спорно между страните, че по молба на взискателя от 02.10.2020г. е образувано ново изпълнително дело с приложен към молбата същия изпълнителен лист изп. дело № 2020***0400605 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ *** на КЧСИ. Със запорно съобщение от 04.11.2020г. е 5 наложен запор върху банковите сметки на С. Б.а, респективно до размера на притежаваните от ищците квоти в съсобствеността, като законни наследници на Б.а. С молба от 04.11.2020г. е поискано вписване на възбрана върху собствен на ответниците Д.К. и Б.Б. недвижим имот.

Със запорно съобщение от 04.11.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д.К. в Д.К.Б.. По изпълнителното дело след направена справка в особената книга на РС-гр.Русе ЧСИ не е установил вписване на отказ от наследство от страна на наследниците на покойната С.

Б.а.

Установява се също така, че с Решение №

1115/14.06.2012г. на РСР, IX състав, влязло в сила на 17.07.2012г., съдът е признал за установено в отношенията между страните, че Ю.Б.АД няма вземане по процесния изпълнителен лист срещу Б. Й. Б., в качеството му на поръчител по Договор за банков кредит № BL 941/30.03.2006г., поради и което ЧСИ е постановил разпореждане от 20.01.2021г., с което е актуализирал размера на задължението на Б.Б. единствено в качеството му на наследник на С. Б.а до размера на ½ част от дълга. С постановление от 21.01.2021г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал.1,т.1 от ГПК. С молба на С.Г.Груп ЕАД от 29.03.2022г., същото е сезирало ЧСИ с искане да бъде конституирано като взискател по делото, на основание сключен с „ФИРМА“АД договор за цесия от 30.06.2021г., с който вземането по 6 изпълнителния лист е прехвърлено на цесионера. Искането е оставено без движение, поради спиране на изпълнителното производство.

В предвид гореустановеното, по същество съдът намира следното. В хипотезата на чл. 439 ГПК в изпълнително производство длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че основание за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист. В конкретиката на случая безспорно към датата на предявяване на иска второто изпълнително производство не е било прекратено, поради което и исковете са допустими. Също така не влияе на допустимостта на исковете, че вземането по процесния изпълнителен лист е прехвърлено на ФИРМА с договор за цесия от 30.06.2021г., доколкото настоящото производство е образувано пред РС-гр.Русе и впоследствие изпратено по подсъдност в СРС на дата 13.01.2021г. На основание чл. 226 от ГПК при частно правоприемство в течение на производството, делото следва своя ход между първоначалните страни.

Съдът също така приема, като на основание чл. 297 от 7

ГПК, зачитайки субективните предели и СПН на постановеното Решение № 1115/14.06.2012г. на РСР, IX състав, влязло в сила на 17.07.2012г., че ищеца Б.Б. не е лично задължен за заплащане на сумите по изпълнителния лист, а единствено в качеството му на наследник на С. Б.а, до размера на ½ идеална част за него и ½ идеална част за Д.К..

В т. 10 от ТР № 2/26.02.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подробно са изброени примерно действията, които прекъсват давността и е прието, че давността се прекъсва от което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., до постъпване на суми от плащания от трети задължени лица, като молбата за образуване на изпълнителното производство не прекъсва давността.

Съобразно приобщеното към настоящото производство първо образувано изпълнително дело, първото изпълнително действие от категорията на тези, годни да прекъснат давността е налагането на запор върху трудовото възнаграждение на покойната Б.а от дата 16.02.2011г., като от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, която съдът приема за приложима в конкретиката на случая, с оглед характера на материалноправните взаимоотношения на страните по 8 договор за кредит /чл. 110 от ЗЗД/. Впоследствие на дата 22.11.2013г. е наложен запор върху вземанията на Б.а в редица банки. Със запорно съобщение от 25.08.2014г. е наложен отново запор върху трудовото възнаграждение на С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД.

Съдът следва да посочи, че изтичане на срока по чл.

433, ал.1,т.8 от ГПК не се съотнася към действието и приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 от ГПК. В хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК прекратяването на делото настъпва ex lege по силата на закона, а постановлението на ЧСИ има само оповестително действие, а с изтичане на давностния срок се погасява въобще възможността на кредитора да иска удовлетворяване на вземането си. Последното изпълнително действие, и изтичането на двугодишния преклузивен срок след него, следва да бъдат коментирани от съда, единствено с оглед преценка законосъобразността на наложените изпълнителни действия и дали същите са от категорията на тези, годни да прекъснат давността. В конкретиката на случая е видно, че взискателя е поискал последно да бъдат извършени изпълнителни действия с молба от 14.12.2017г. След извършеното последно същинско изпълнително действие по отношение наследодателя на ищците от дата 25.08.2014г., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на С. Б.а в „ФИРМА“ ЕООД, следващото такова искане на взискателя е от 14.12.2017г., което обосновава извод, че на дата 25.08.2016г., поради 9 непоискване от взискателя извършването на действия по принудително изпълнение срокът по чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, според ЧСИ е изтекъл и делото е прекратено ex lege от закона, поради и което ЧСИ е прекратил производството с постановление, което има само оповестителен характер на 26.02.2019г., което от своя страна обосновало извод, че последващите извършени изпълнителни действия по налагането на запор на 01.02.2019г. върху банковите сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжниците, включително и на длъжника Б. Й. Б. са незаконосъобразни и съдът не следва да приеме, че те са годни такива да прекъснат давността. Гореизложеното биха наложили извод, че от датата на последното изпълнително действие – 25.08.2014г. до образуването на новото изпълнително дело на 02.10.2020г. предвидената в закона петгодишна давност е изтекла.