Определение № 781 от 15.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Благоевград, 15.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500686 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 6016 от 13.03.2024 г. от Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *********, в качеството му на наследник на С.М. Н., ЕГН ********* и М.Ст. Н.а, ЕГН **********, против Определение №231/31.01.2024 г., постановено по гр.д.

№2083/22г. по описа на РС-Благоевград, с което е прекратено на основание чл. 233 ГПК, производството по делото, в частта с която е предявен иск от ищеца Г. С. Н. срещу ответниците А. С. Н. и В. Г. К., поради заявен отказ от иска. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК. Ето защо е редовна и допустима.

В указания срок е подаден отговор на частната жалба от страна на В. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в тази насока.

Преценена по същество частната жалба е основателна, поради следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. С. Н., ЕГН **********, адрес: ********* и Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес: *********, против А. С.

Н., ЕГН ********** и В. Г. К., ЕГН **********, с посочено правно основание: чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

С петитума на исковата молба, се иска съдът да развали сключения на 29.05.2007 г. с Нотариален акт № 77, том III, дело № 424 от 29.05.2007 г. на нотариус Искра Кутева, с район на действие РС Благоевград договор за покупко – продажба в частта относно описания недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност за ответниците по делото.

1

С разпореждане № 1667 от 17.08.2023 г., съдът е указал препис от исковата молба да се изпрати на ответника, като е предоставил възможността по чл. 131 от ГПК за подаване на отговор.

В срока за отговор на исковата молба от страна на ищеца Г. С. Н. е депозиран писмен отказ от искова молба с вх. № 23253 от 15.11.2023 г. В молбата, се сочи, че на 13.11.2023 г. е разбрал от В. К., че от негово име и името на неговия брат В. Н. е подаден иск срещу В. К. и А. Н. за разваляне на сделка с ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Благоевград, който имот е собственост на родителите му. Наясно, е, че през 2007 г. имота е продаден от родителите им на брат му А. Н. и съпругата му В. К.. Също така, сочи за невярно изложеното в исковата молба, че купувачите не са платили продажната цена. Знае, че цената е платена и няма претенции към имота, както и правен интерес да разваля сделката. Твърди, че е разговарял по телефона с брат си В. Н., който заявил, че не е подавал такава искова молба и не е упълномощавал никого да подава от негово име и няма претенции към имота, както и правен интерес от водене на делото. Твърди, че брат му също има желанието делото да бъде прекратено и ще внесе отказ от иск. С оглед изложеното моли да бъде вписан отказ от исковата молба и образуваното дело да бъде прекратено, тъй като не е упълномощавал процесуален представител, който да подава молба от негово име. Няма правен интерес да води производството и се отказва от този иск.

С резолюция от 15.11.2023 г., съдът е указал препис от молбата да се изпрати на другия ищец, чрез адв. Б. за становище.

По делото е постъпила молба – декларация с вх. № 24401 от 28.11.2023 г., подадена от ищеца Г. С. Н.. В същата сочи, че с пълна отговорност и самосъзнание декларира, че не поддържа подадения от него отказ от искова молба по гр.д. № 2083/2022 г. по описа на РС Благоевград. Желае производството по делото да бъде продължено и да бъде представляван от адв. Н. Б., която е упълномощил лично и собственоръчно за депозиране на исковата молба. Изложени са съображения, че по подадения от него отказ не е изготвен лично и е бил подведен за неговото съдържание от ответницата В. Г. К.. Същата му казала, че този отказ от искова молба, касае съвсем друго производство и ако не го подпише ще има лоши последици за него и брат му В. Н.. От друга страна заявява, че брат му В. Н. никога не е изразявал желание за прекратяване на производството.

С оглед изложеното заявява, че не поддържа депозирания от него отказ от исковата молба по гр.д. № 2083/2022 г. по описа на РС Благоевград за 2022 г. и моли да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

По делото е постъпило становище и от втория ищец В. С. Н. с вх. № 24406 от 28.11.2024 г., с което заявява, че не поддържа депозирания от Г. Н. отказ от иск и моли да бъдат продължени съдопроизводствените действия.

На 31.01.2024 г., съдът е постановил атакуваното в настоящето производство определение, с което на основание чл. 233 ГПК е прекратил производството по гр.д. № 2083/2022 г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която е предявен иск от ищеца Г. С. Н.

2 срещу ответниците А. С. Н. и В. Г. К., поради заявен отказ от иска. В мотивите си съдът е приел, че ищецът е този който предявил веднъж иска разполага с процесуалната възможност, да промени своята позиция, като се откаже от иска по всяко време на производството, като чрез това свое процесуално действие да доведе до прекратяване на инициирания от него исков процес. Съдът е приел за неоснователна подадената на по – късен етап молба за оттегляне на отказа от иска, тъй като отказът от иска е процесуално действие, което е неоттегляемо. Прието, е, че в конкретния случай направения от ищеца Г. Н. отказ от иска, като волеизявление не е опорочено, доколкото няма данни по делото този ищец да е недееспособно лице, съответно същия действа лично за себе си, а не като представител на някой от ищците, за да е налице липса на представителна власт. Липсват доказателства по делото волята на ищеца Н. да е опорочена, чрез някакви измамни действия, установени по надлежния ред с влязла в сила присъда. По посочените съображения първоинстанционния съд е приел, че е налице фактическия състав на чл. 233 ГПК за десезиране на съда от раглеждане на предмета на спора по делото и производството по същото следва да бъде прекратено по отношение на ищеца Г. С. Н..

Настоящият съдебен състав намира посочения извод на първоинстанциония съд за неправилен. Отказът от иска по чл. 233 от ГПК е един от способите за десезиране на съда относно искането за защита, въз основа на което са възникнали процесуалните правоотношения между съда и страните по делото. Касае се до процесуално действие по висящ процес, с което не се извършва отказ от материално право. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, отказът от иска поражда задължение за съда да прекрати производството по делото.

Неотегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В ГПК изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение признанието на иска – чл. 237, ал. 4 от ГПК.

Нормата е ограничителна и като такава не може да бъде тълкувана разширително и приложена по аналогия в случаите при които е налице отказ от правото на иск. По въпроса за отказа от иска има установена съдебна практика / Опр. № 108/2.03.2010 г. по ч. гр. д. № 7/2010 г., Опр. № 114/26.01.2011 г. по ч. т. д. № 898/2010 г., Опр. № 810/17.10.2011 г. по ч. т. д.

№ 650/2011 г., II т. о., Опр. № 823 от 20.10.2011 г. по ч. т. д. № 707/2011 г. II т. о./, която е в смисъл, че отказът от иска е неоттегляем, след като съдът се е произнесъл по него. За да прекрати производството по делото, съдът трябва да е сезиран с валидно волеизявление за отказ – отказът да е предприет от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно и да е адресиран до съда, който проверява фактическия състав на отказа и прогласява с определение прекратяване на делото, ако отказът от иска е налице. Преди съдът да се произнесе по отказа, ако ищецът оттегли волеизявлението за отказ от иска, няма да е налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото. В този смисъл Опр. № 804 от 7.12.2012 г. по ч. т. д. № 644/2012 г., I т. о. на ВКС, в което е прието, че молбата за отказ от иска е оттегляема до постановяване на определението на съда за прекратяване на производството по делото. В настоящия случай с молба – декларация от 28.11.2023 г., 3 ищецът Г. Н. е заявил, че не поддържа подадения от него отказ от исковата молба и желае да бъдат продължени съдопроизводствените действия по делото. С атакуваното определение на 31.01.2024 г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на ищецът Г. Н. на основание чл. 233 ГПК. Видно от изложеното частния жалбоподател – ищец е оттеглил предявения от него иск, преди произнасянето на съда по него, поради което процесуалното действие – отказ от иск, се счита за неизвършено. Следователно към момента на постановяване на определението за прекратяване на делото не е било налице основанието по чл. 233 от ГПК, на което първоинстанионния съд е прекратил производството по отношение предявения от частния жалбоподател иск.

Предвид горното определението на РС Благоевград, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №231/31.01.2024 г., постановено по гр.д.№2083/22г. по описа на РС-Благоевград, с което е прекратено на основание чл. 233 ГПК, производството по делото, в частта, с която е предявен иск от ищеца Г. С. Н. срещу ответниците А. С. Н. и В. Г.

К..

Връща делото на РС Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4