Определение № 182 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2753/2025
- Вид
- Определение № 182
- Подписан
- 13.01.2026
- В сила
- 13.01.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 245, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 гр. Варна, 13.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета П.а
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета П.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100502753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8628/03.11.2025 год. на А. П. Г. срещу Разпореждане № 2861/09.10.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. по описа на РС-Девня, с което без уважение е оставено искането му за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумите, възлизащи на общо 1 854,41 лв., събрани по изп. дело № 84/2024 год. на ЧСИ рег. № 894 в КЧСИ във връзка с издаден по ч. гр. д. № 740/2023 год. на РСДевня изпълнителен лист, вследствие отхвърлянето на исковете за въпросните вземания с влязло в сила Решение № 58/11.04.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. по описа на РС-Девня, на основание чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 изр. 2 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че доколкото исковете са отхвърлени с влязло в сила решение, а вследствие допуснатото предварително принудително изпълнение взискателят ищец е получил съответни плащания, то с оглед наличието на предпоставките на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК първоинстанционният съд е следвало да уважи искането му. Поддържа и че съдът не дължи преценка за целесъобразност при произнасянето си по въпросното искане.
В отговора по жалбата, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата като излага съответни аргументи.
Въз основа на събраните в хода на исковото производство доказателства и по вътрешно убеждение, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:
1
С постановеното Решение № 58/11.04.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. по описа на РС-Девня, предявените положителни установителни искове за сумите както следва: главница – 1 258,06 лв. по договор за потребителски кредит № ************/26.01.2022 год., сключен между страните по спора, ведно със законната лихва от 19.07.2023 год. до окончателното заплащане на задължението; 131,54 лв. – договорна лихва за периода 15.10.2022 год. – 15.02.2023 год.; 304,37 лв. – обезщетение за забава за периода 15.10.2022 год. – 06.07.2023 год. са отхвърлени поради погасяването им доброволно от ищеца преди депозиране на исковата молба по делото и извън инициираното изпълнително производство – изп. дело № 84/2024 год. на ЧСИ рег. № 894 в КЧСИ.
В първоинстанционното производство са проведени първоначална и повторна ССчЕ, като настоящият състав кредитира единствено повторното заключение доколкото при изготвянето му, вещото лице е взело предвид всички плащания, извършени за погасяване на вземанията по конкретния договор, а това не е било сторено при извършване на първоначалната експертиза. От заключението се установява, че за погасяване на задълженията по сключения между страните договор, ответникът е заплатил с преводни нареждания, в основанието, на които е посочен номерът на договора, общо сумата от 3 820 лв., макар според вещото лице за погасяването на всички дължими по договора суми, вкл. и за наказателни лихви, да са били необходими само 3 710,69 лв. В този смисъл според експерта удовлетворени са всички вземания на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договора. Според заключението, към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК – 19.07.2023 год., общото задължение по договора е било в размер на 389,12 лв., от които главница 268,76 лв., 9,16 лв. - договорна лихва за периода 15.01.2023 год. – 14.02.2023 год. и 111,20 лв. – наказателна лихва за периода 15.01.2023 год. – 18.07.2023 год. Към датата на депозиране на исковата молба – 22.04.2024 год. всички задължения по договора са били изпълнени. Вещото лице сочи, че последното плащане на ответника е било извършено на 04.08.2023 год. и е възлязло на 500 лв., като при разпита си в открито заседание, експертът пояснява, че плащането не е било направено по образуваното изп. дело.
С преводни нареждания от 16.02.2024 год., 08.04.2024 год., 17.06.2024 год., 01.07.2024 год., с посочено в тях основание „плащане по запор 764769“ – л. 133 – 134 от делото, ответникът превежда по сметка на съдебния изпълнител по изп. дело № 84/2024 год. на ЧСИ с рег. № 894 в КЧСИ общо сумата от 8 645,47 лв.
Постъпването на въпросната сума по изп. дело, се потвърждава и от служебно изисканото от съдебния изпълнител от страна на РС-Девня, удостоверение (справка) за погасени суми. От същото става ясно, че по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 740/2023 год. на РС-Девня, погасени са следните суми: 1 258,06 лв. – главница; 160,44 лв. – законна лихва за периода 19.07.2023 год. – 24.06.2024 год.; 435,91 лв. – неолихвяеми вземания; 216,52 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в полза на 2
ЧСИ. Според справката, всички посочени в нея задължения са погасени, което кореспондира и с разпореждането от 04.07.2024 год. по изп. дело – л. 125, на ПЧСИ, че изп. дело е приключено поради цялостното заплащане на дълга, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
От представените от ЧСИ към справката платежни нареждания се установява, че от изплатените в изп. дело суми, ЧСИ е удържал за такси и разноски по ТТРЗЧСИ 1 170,19 лв., в полза на ищеца е превел 6 574,66 лв., а в полза на ТД на НАП – 900,62 лв. или общо 8 645,47 лв.
При тази фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:
Обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК се издава за „връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение”, в случая – получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 418 от ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск.
В хипотезите на отхвърляне на иска поради доброволно погасяване на вземането обратен изпълнителен лист се издава, ако сборът от сумата, получена от кредитора по изпълнителния лист в изпълнителното производство, и сумата на задължението, погасена доброволно от длъжника, независимо от погасителния способ – въз основа на фактите взети предвид в исковото производство, надхвърля по размер вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Обратният изпълнителен лист се издава за разликата - за връщане на надплатената сума на задължението, до размера, до който същата представлява двойно плащане.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 245, ал. 3 от ГПК налага извод, че предмет на обратния изпълнителен лист са само сумите, които са събрани от длъжника в изпълнителното производство с помощта на държавна принуда. За тези суми длъжникът е освободен от необходимостта да води осъдителен иск срещу кредитора, тъй като за тях има данни в изпълнителното дело и техният размер може да бъде е несъмнено удостоверен от съдебния изпълнител.
Доброволно платените от длъжника суми за погасяване на вземането по допуснато предварително изпълнение, което впоследствие е било отменено и исковете са били отхвърлени, които не са постъпили първоначално по сметка на съдебния изпълнител, също подлежат на връщане като недължимо платени, но по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД и за тях длъжникът следва да предяви осъдителен иск.
В настоящия случай, вследствие издаването на заповед за изпълнение, по която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 740/2023 год. на РС-Девня, е образувано изп. дело № 84/2024 год. на ЧСИ рег. № 894 в КЧСИ , предмет на предварително 3 изпълнение по което са били и вземанията по гр. д. № 349/2024 год. на РСДевня, въпреки погасяването на по-голямата част от тях още преди иницииране на заповедното производство, а на остатъка от тях – преди депозиране на исковата молба и то извън образуваното изп. дело. Въпреки това, в хода на последното, вследствие наложен запор, ищецът заплаща отново, но този път по сметка на съдебния изпълнител, стойността на въпросните вземания, които и са били преведени по сметка на взискателя от съдебния изпълнител. В този смисъл, доколкото с решението по същество на спора исковете са били отхвърлени поради доброволното заплащане извън изпълнителното производство, то повторно платената сума, явяваща се реално надплатена, подлежи на връщане по облекчения ред, уреден в чл. 245, ал. 3 вр чл. 422, ал. 3 от ГПК, а именно чрез издаването на обратен изпълнителен лист.
Според отправеното в жалбата искане и справката на съдебния изпълнител, тази сума обхваща 1 258,06 лв. – главница, 160,44 лв. – начислена върху нея законна лихва за периода 19.07.2023 год. – 24.06.2024 год., 435,91 лв. – сборът на договорната лихва за периода 15.10.2022 год. – 15.02.2023 год. - 131,54 лв. и този на обезщетението за забава за периода 15.10.2022 год. – 06.07.2023 год. 304,37 лв.
Не могат да бъдат споделени аргументите на първоинстанционния съд, довели до оставяне на молбата по чл. 245, ал. 3 от ГПК без уважение, доколкото видно от повторната експертиза, базирано на всички доброволни платежи на ответника в полза на ищеца, във всяко едно от тях е бил посочен номерът на конкретния договор, като както се излага и в самото решение по същество на спора, всички задължения по конкретния договор, вземанията по който са предмет на изпълнителния лист по ч. гр. д. № 740/2023 год. на РСДевня са били заплатени извън изпълнителния процес доброволно. Освен това, видно от справката, предоставена от съдебния изпълнител, всички задължения, вкл. и онези по изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 739/2023 год. на РС-Девня, са били изцяло заплатени, което води до извод за неоснователност на приетото от РС-Девня в атакувания акт, че кредиторът ищец е отнесъл предоставените му от ЧСИ суми за погасяване на вземания по друг договор.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2861/09.10.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. на РС-Девня и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 от ГПК „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „Л. К.“ № * суми, получени в производството по изпълнително дело 20248940400084 по описа на ЧСИ рег.
№ 894, образувано въз основа на издаден в производство по чл. 417 от ГПК 4 изпълнителен лист по ч. гр. д. № 740/2023 г. по описа на РС-Девня и при отпаднало основание – влязло в сила решение по гр. д. № 349/2024 г. по описа на РС-Девня, произтичащи от Договор за потребителски кредит № ************/26.01.2022 год., както следва: 1. 643.24 евро, с левова равностойност 1 258,06 лв. – главница; 2. 82,03 евро, с левова равностойност 160,44 лв. – законна лихва за периода 19.07.2023 год. – 24.06.2024 год.; 3.
222,88 евро с левова равностойност 435,91 лв. – неолихвяеми вземания, всички възлизащи общо на 948,14 евро, с левова равностойност от 1 854,41 лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обратен изпълнителен лист в полза на А. П. Г., ЕГН ********** за горните суми.
ВРЪЩА делото на РС-Девня за издаване на обратен изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно. / ТР № 5/12.07.2018 год. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 гр. Варна, 13.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета П.а
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета П.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100502753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8628/03.11.2025 год. на А. П. Г. срещу Разпореждане № 2861/09.10.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. по описа на РС-Девня, с което без уважение е оставено искането му за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумите, възлизащи на общо 1 854,41 лв., събрани по изп. дело № 84/2024 год. на ЧСИ рег. № 894 в КЧСИ във връзка с издаден по ч. гр. д. № 740/2023 год. на РСДевня изпълнителен лист, вследствие отхвърлянето на исковете за въпросните вземания с влязло в сила Решение № 58/11.04.2025 год. по гр. д. № 349/2024 год. по описа на РС-Девня, на основание чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 изр. 2 от ГПК.