Решение № 209 от 24.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Ямбол, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200532 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ***, представлявано от инж. Ц.М.Б. – изпълнителен директор, чрез пълномощника му – В.В. – *** срещу Наказателно постановление

№ НЯСС-32/21.03.2023 г., издадено от

Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор , с което на жалбоподателят на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция общо в размер на 2000 лв., по 1000 лв. за всяко от двете нарушения по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите . В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат твърдения, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на процесуалните прадвила , като липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Сочи се, че нарушението не доказано по несъмнен начин . Излагат се и твърдения, че е 1 налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява .

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е представено писмено становище, в което се излагат доводи за правилността, обосноваността и законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че в хода на административно[1]наказателното производство не са нарушения на процесуалните правила и се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

С Договор за дарение № ДС-13-00004-01.11.2019 г. Община Тунджа е прехвърлила безвъзмездно на Държавата правото на собственост върху язовир, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 42176 кв.м., находящ се в землището на с***. С Акт № *** за публична държавна собственост на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за управление на язовира.

На 11.11.2021 г. комисия, назначена със заповед № *** г. на областния управител на област Ямбол, включваща и свид. М. – *** в РО НЯСС „ЮгЮгоизточна България“ при ДАМТН гр.София, офис Ямбол извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с***, при която били дадени предписания на ДПУСЯ, дадени в протокол от проверка за готовността за безпопасна експлоатация на язовири и съоръженията към тях № 208/11.11.2021 г., а именно да се възстанови короната, със срок на изпълнение 30.06.2022 г., както и да се профилира преливника, със срок на изпълнение 30.06.2022 г. Проверката била извършена в присъствието на представител на ДПУСЯ - инж. М.П. която бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола. На 12.04.2022 г. съгласно заповед № РД-70/12.04.2022 г. комисия в състав: Л.Х. – ***, хидроинженер и И.Т. - ***, механик-електроник извършила проверка на язовира, находящ се в землището на с.Б., при която било установено, че 2 короната на язовира има участък с локални коловози на две места, а преливника е със завишена кота преливен ръб, като бил съставен протокол № 06-Я-В за извършен технически преглед на язовир. На 07.07.2022 г., след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, свид. М. и свид. Д. - *** в РО НЯСС „Юг-Югоизточна България“ при ДАМТН гр.София, офис Ямбол извършили последваща проверка на язовира, находящ се в землището на с.Б., при която установили, че предписанията не са изпълнени, а именно, че не е била възстановена короната на язовирната стена и не е бил профилиран преливника. Установеното при последвалата проверка било отразено в констативен протокол № 09-01-105/07.07.2022 г. Изпратена е била покана до изпълнителния директор на ДП „УСЯ“ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 29.09.2022 г. в присъствието на упълномощен представител на ДПУСЯ бил съставен АУАН за две нарушения на разпоредбата на чл.190а, ал.2 във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като не са били възражения при съставянето на акта. Такива се са постъпили и в законоустановения срок. Впоследствие на 21.03.2023 г. при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М. и Д., както и на приложените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, тъй като НП е връчено на 28.04.2023 г., а жалбата е подадена пред АНО на 11.05.2023 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени 3 процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.190а, ал.2 от Закона за водите във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от З акона за водите , а така също са посочени и останалите компоненти - време и място на извършване на нарушението.

Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата че липсва описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, като не са били посочени конкретните действия, които е следвало да предприеме ДПУСЯ. Както в АУАН, така в и НП са описани действията, които жалбоподателят е следвало да предприеме, а именно да изпълни предписания на комисията, обективирани в протокол № 208/11.11.2021 г. – да възстанови короната и да се профилира преливника, двете предписания със срок на изпълнение 30.06.2022 г., които предписания жалбоподателят не е изпълнил. Т.е. от изложените в АУАН и НП факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, поради което и не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и същото да е довело до невъзможност на нарушителя да разбере какво нарушение е извършил.

От материална страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административните нарушения по от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващ и се в неизпълнение на предписанията на контролните органи от Р О НЯСС „Юг-Югоизточна България“, офис Ямбол към ДАМТН. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че ДПУСЯ за язовир, находящ се в поземлен имот № *** в землището на с.Б., обл.Ямбол, не е изпълнило задължителните предписания в срок до 30.06.2022 г., а именно, че не е възстановил короната на язовирната стена, предвид наличието на локални коловози на две места и не е профилиран преливникът, като същият е със завишен преливен ръб от насипна земна маса в профила му и с бездействието си е извършило нарушения по посочения текст от закона, за което правилно е санкционирано.

Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при 4 административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително по делото не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, както и за публично или частно имущество, могат да настъпят вследствие на неизпълнение на конкретни предписания за отстраняване на пропуски. С оглед на това съдът счита, че случаят не е маловажен и жалбоподателят следва да понесе следващата се административно[1]наказателна отговорност за така извършените нарушения.

Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите за юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкциите в минимален размер, поради което не са налице основания за тяхното изменение.

При този изход на делото направеното искане от дружеството жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и следва да не бъде уважено, а това на АНО следва да се уважи. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 от НЗПП, на ДАМТН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., което да се заплати от дружеството жалбоподател.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-32/21.03.2023 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ц.М.Б. – изпълнителен директор, на основание чл.83 от ЗАНН във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция общо в размер на 2000 лв., по 1000 лв. за всяко от двете нарушения по чл.190а, ал.2, във връзка с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

НЕ УВАЖАВА искането на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6