Определение № 15 от 16.03.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. , 15.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500124 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 260046/26.01.2021г. по гр.д. № 3261/20г. на СлРС, с което е осъдено на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД „Електроразпределение-Север“ АД гр.Варна да заплати на „Аглика“ АД гр.Твърдица, обл.Сливен, сумата 8 484, 12 лв., представляваща сбор от следните суми, заплатени от ищеца и получени от ответника без правно основание:по фактура № 0001157835/07.12.2015г. сумата 4 580, 17 лв. с ДДС и по фактура № 0001161192/08.01.2016г. сумата 3 903, 95 лв. с ДДС, по клиентски № 5500000012 за адрес на потребление *******, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от завеждането на исковата молба на 02.10.2020г. до окончателното изплащане и са присъдени разноските по делото на ищеца.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ОТВЕТНИКА в първоинстанционното производство.

1

Въззивният съд ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА на въззивната жалба и счита, че тя е редовна и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

Поради това, на основание чл. 267 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА същата за ДОПУСТИМА.

На основание чл. 268 ал 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивната жалба както следва:

Въззивникът – ОТВЕТНИК в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявява, че съдът е приел, че между страните имало валидна облигационна връзка по договор за пренос и достъп на ел.енергия и въпреки това уважил претенциите по чл.55 ЗЗД, 2 което предполагало даване на престация без правно основание. Счита, че именно доказаната договорна обвързаност е правното основание, въз основа на което ответникът в първоинстанционното производство може да задържи платени суми. Твърди, че не е имало възражения и съответно произнасяне на съда по нищожност или недействителност на договора между страните или изявление за разваляне. Сочи, че предпоставка за връщане на получена без основание престация е липсата на основание тя да бъде задържана, а не евентуално виновно неизпълнение от страна на договорните й задължения. По-нататък въззивникът твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е приел, че собствеността върху съоръженията се установила от съдебно техническата експертиза, което е правен извод, извън компетентността на вещото лице, а самият ищец не е доказал надлежно правото си на собственост върху кабелна линия 20 кV.

Въззивникът заявява с въззивната жалба и че изводът на първостепенният съд, че измерването не било извършвано на границата на собственост на ел.съоръженията, противоречи на материалния закон – чл.27 и чл.28 от Наредба № 6/2004г., тъй като СТИ определя границата на собственост, а не обратно.

С оглед всичко изложено, въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение, като постанови ново, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за настоящата фаза на производството В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала ПИСМЕН ОТГОВОР, с който я оспорва изцяло като неоснователна.

Въззиваемият заявява, че след като безспорно е доказано, че СТИ през процесния период е било поставено на място, противоречащо на законовите разпоредби, тоест - не на границата между ел.съоръженията, собственост 3 на електроразпределителното предприятие и тези, собственост на потребителя клиент, то за потребителя не е имало задължение да заплаща начислените му суми по двете процесни фактури. Развива подробни съображения в тази насока, като преповтаря доводите, изложени в първоинстанционното производство. Оборва последователно всички релевирани с въззивната жалба оплаквания, като счита, че отговорността на ответника следва да се реализира по реда на неоснователното обогатяване, тъй като плащането е извън договорните задължения.

В обобщение въззиваемият моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, включително и по отношение на разноските. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски.

С отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА.

На основание чл. 267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за на.........07.04.2021г.......от...9.00..........ч. разглеждане в о.с.з.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ незабавно, ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ – ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ – ИМЕЙЛ, ФАКС И ДР.

4

Преписи от определението да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5