Решение № 10927 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10927 гр. *****, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н. като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110142764 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. Н. Ш. срещу „Б. Д.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сума в размер на 80 000 лева (осемдесет хиляди лева) - главница, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпила на 13.10.2023 г. в гр. *****, бул. „А. Дондуков“ № 5 трудова злополука, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; сума в размер на 20 085.86 лева (двадесет хиляди осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 80 000 лева за периода от 13.10.2023 г. (датата на настъпване на трудовата злополука) до 06.08.2025 г. (датата на предявяване на исковата молба). Претендират се и направените разноски в настоящото съдебно производство.

Ищцата твърди, че в периода от 14.08.2014 г. до 24.11.2023 г. е била в трудово правоотношение с „Б. Д.“ АД. Твърди, че на 13.10.2023 г. същата е претърпяла трудова злополука при следните обстоятелства: в работния ден на 13.10.2023 г. ищцата била полагала своя труд на обичайното си работно място, в офиса на „Б. Д.“, на бул. „А. Дондуков“ № 5, където е работела на длъжност „консултант по индивидуално банкиране“. На същата дата ищцата имала ангажимент да обучава своя колега, която е трябвало да подготви за изпълнение на нейните задължения. Колегата е предстояло да замести пострадалата на нейната длъжност поради предстоящото пенсиониране на ищцата. Във времевия период между 15:30-16:30 ч. на същата дата ищцата била излязла пред входа на офиса на Б.та, за да се ползва от полагащия й се 1 физиологичен режим на труд и почивка. След като е излязла пред входа на офиса, била направила две-три крачки встрани от входа, като е стъпила с единия си крак върху ламаринен капак, покриващ шахта с дълбочина около 4 (четири) метра. При стъпването върху капака, същият внезапно пропаднал и ищцата била паднала на дъното на шахтата. В процеса на падането ищцата била претърпяла множество охлузвания по цялата повърхност на ръцете и краката си, ударила е сериозно главата си, като непосредствено след падането е изпаднала е безсъзнание. Веднага след злополуката ищцата била приета по спешност в УМБАЛ- Света Анна. Ищцата била подложена на ендетрахеална интубация и на изкуствена белодробна вентилация. Претърпяна била хирургична интервенция. Болничното лечение било продължило до 17.10.2023 г. Първоначално поставената диагноза била: компресионна фрактура наЛ1.

Подкоженхематом вляво париетокципитално. Мозъчно сътресение.

Фракутиран зъб 17. Близо година след трудовата злополука, пострадалата била приета за повторно болнично лечение във Военномедицинска академия МБАЛ ***** за диагностика и лечение на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми. Във ВМА болничното лечение е реализирано в периода: 20.06.2024 г. - 25.06.2024 г. Към настоящия момент лечението на ищцата продължавало, а уврежданията на здравето и психологическото й състояние, били необратими. Ищцата твърди да е претърпяла следните неимуществени вреди: травматични увреждания, а именно: компресионна фрактура (счупване) на гръбначен прешлен Л1 и хирургична интервенция; мозъчно сътресение и ретроградна амнезия; хематом в лявата част на главата; наранявания и кръвонасядания по цялата дължина и на двете ръце; наранявания и кръвонасядания по цялата дължина и на двата крака и наранявания по гръдния кош; фрактуриран зъб. Твърди, че вследствие на трудовата злополука била претърпяла физически болки и страдания, подробно описани в исковата молба. Твърди още, че по време на лечението имало усложнения и била в невъзможност за пълно възстановяване. Твърди, че вследствие на трудовата злополука претърпяла увреждане на емоционалното и психическото състояние, за което излага подробни съображения. Сочи, че била отправила претенция до работодателя за заплащане на обезщетение във връзка с трудовата злополука, но не получила отговор. Претендира и обезщетение за забава. Прави искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало на основание Трудов договор № 2014-***/14.08.2014 г., и последващо сключените към него допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение. Съгласно последните 2 броя Допълнителни споразумения (съответно с № 20221658/16.08.2022 г. и с № 2023- 200/04.08.2023 г.), сочи, че ищцата заемала длъжността „Консултант по индивидуално банкиране“ по заместване до завръщането на титуляря на тази длъжност. Не оспорва, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 2023-462 от 09.11.2023 г. считано от 24.11.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на Труда. Твърди, че е налице съпричиняване при настъпване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди, че ищцата е ползвала физиологичната си почивка във време, в което не е било регламентирано да 2 напусне работното си място. Ищцата била нарушила работния график, утвърден за този филиал на Б.та и не била уплътнила работното си време. Покъсното излизане в почивка било по вина на ищцата, а не защото работодателят не й осигурил правото да я използва. Оспорва иска по размер, като твърди, че исковата претенция е необосновано завишена. Твърди, че установеното медицинско състояние с Епикриза от Клиника по нервни болести на Военно-медицинска академия нямало причинно-следствена връзка с инцидента, настъпил на 13.10.2023 г. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищцата на основание чл. 201, ал. 3 КТ, поради което отговорността на работодателя следвало да бъде намалена. Счита, че ищцата била допринесла за настъпване на вредоносния резултат, предвид субективните фактори, които са обусловили настъпването на процесния инцидент. Сочи, че работодателят осигурил място за почивка на служителите, но не бил длъжен да осигурява кът за пушене. Помещението, което работодателят бил осигурил на 11-те служители на офиса на Б.та, отговаряло изцяло на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд на местата за почивка. Изтъква, че съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за здравето тютюнопушенето е забранено в помещенията с обособени работни места, където се полага труд, както и в помещенията към тях със спомагателно и обслужващо предназначение. ищцата също носи лична отговорност за собственото си здраве. Твърди, че ищцата била подходила немарливо и допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Противоречало на житейската логика човек да стъпи върху капак на шахта, за да пуши, при наличие на друго голямо свободно пространство около шахтата, което не крие опасности за живота и здравето. Твърди, че ищцата могла да ползва почивката си и да пуши, без да стъпва върху капака, което поведение намираме за безразсъдно и неприсъщо за човек на зряла възраст. На ъгъла с ул. *****, където е настъпил процесният злополучен инцидент, освен шахта, покрита с капак, според ответника имало и свободно пространство без неравности и опасни зони. Ищцата могла да избегне стъпването върху капака и да застане на повърхност, от която няма опасност да падне. С предприетото действие ищцата не преценила потенциалните рискове за здравето си и била допринесла за настъпването на инцидента. Мястото на злополуката не било собственост на Б. Д. АД и не се поддържало от ответника. Ищцата била нарушила утвърдения от работодателя график на ползване на почивките като съзнателно не е излязла в почивка в определения часови диапазон. Ответникът твърди, че след като и други служители са ползвали и преди тази „зона“ навън, за да пушат (включително и ищцата), то им било добре известно съществуването на въпросната шахта и следвало да полагат грижа за собственото си здраве, като не предприемат рискови маневри около нея, и не стъпват отгоре, докато пушат цигари. Счита, че поведението на ищцата е основният фактор за настъпване на злополуката и според него процентът на съпричиняване бил в размер от 80%. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, доколкото бил прекомерен и не отговарял на трайно установената съдебна практика по чл. 52 от ЗЗД, за определяне на справедливо обезщетение за вреди от сходен, а и потежък характер. Излага подробни съображения във връзка с това възражение.

Прави възражение на основание чл. 200, ал. 3 за намаляване на дължимото от работодателя обезщетение с изплатеното от общественото осигуряване 3 парично обезщетение на ищцата. Счита, че доколкото главните искове са неоснователни и недоказани, то и двата акцесорни иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 13.10.2023 г. до 06.08.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) и претенцията за законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата следвало да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между Н. Н. Ш. и „Б. Д.“ АД е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание Трудов договор № 2014-***/14.08.2014 г., и сключените към него допълнителни споразумения за изменение на трудовото правоотношение, по силата на което към 13.10.2023 г. ищцата е заемала длъжността „Консултант по индивидуално банкиране“ по заместване до завръщането на титуляря на тази длъжност.

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № 2023-462 от 09.11.2023 г. считано от 24.11.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на Труда. В открито съдебно заседание от 16.02.2026 г. като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че процесната злополука е обявена за трудова с решение № 1040-21758/13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ *****-град. Тези обстоятелства съдът приема за установени. Установява се и че решението от 13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ *****-град не е обжалвано по реда на чл. 118 КСО и е влязло в сила на 6.01.2025 г. (л. 48).

С влязлото в сила като необжалвано решение № 1040-21-758/13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ *****-град е установен следният механизъм на настъпване на злополуката: Н. Ш. е претърпяла здравословно увреждане по време на ползване на физиологичната си почивка на работното си място – в офис на „Б. Д.“ АД, на бул. „********“, гр. *****. В периода от 15,30 до 16,30 ч. на 13.10.2023 г. Н. Ш. застава на ъгъла между бул. „********“ и ул. „*****“ върху ламаринен капак, който покрива шахта с дълбочина от 4 метра. При стъпване върху капака, той пропада и Ш. пада от около 3-4 метра височина, при което губи съзнание и получава травматични увреждания.

Установява се, че на място пристигнал медицински екип, а за инцидента била уведомена племенницата на ищцата – свидетелката З.-М., която пристигнала на място и възприела как екипи на пожарната и бърза помощ извадили ищцата от шахтата и я качили в пристигналата на място линейка.

Свидетелката З.-М. придружила ищцата до болницата.

Посочените дотук обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото – решение № 1040-21-758/13.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ *****-град, протокол № 75 от 16.09.2024 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 13.10.2023 г. , епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ (л. 30), както и от показанията на свидетелката З.-М., обсъдени подробно по-долу.