Присъда № 36 от 04.04.2025, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда с рег.№ 36/04.04.2025 година, постановена по НОХД № 232/2022г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт по ДП № 433/2017г. по описа на РУ-Елхово, с който всеки един от трима подсъдими - А. Й., Д. Б. и Е. Ю., и тримата граждани на Република Турция, са обвинени в извършване на престъпления, а именно:

- А. Й., е обвинен в извършване на следните престъпления:

- по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал,2, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, в района на пункт за „Дизенфекция“, действайки в съучастие с Е. Ю., роден на ********** година в Република Турция и Д. Б., роден на ********** година в Република Турция, като извършител, направил опит да принуди другиго - Р. И. Т., роден на *** година в *** да извърши нещо противно на волята му - да се върне на турския граничен пункт „Хамзабейли“, като употребил за това сила - нА.сяне на удари с юмруци и ритници, влачене, дърпане за дрехите, извИ.е на ръката зад гърба в областта на китката, и деянието е остА.ло недовършено поради независещи от волята на дееца причини - намеса на български гранични полицейски служители;

- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта;

- Д. Б., е обвинен в извършване на следните престъпления:

- по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал,2, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, в района на пункт за „Дизенфекция“, действайки в съучастие с Е. Ю., роден на ********** година в Република Турция и А. Й., роден на ********** година в Република Турция, като извършител, направил опит да принуди другиго -Р. И. Т., роден на *** година в *** да извърши нещо противно на волята му - да се върне на турския граничен пункт „Хамзабейли“, като употребил за това сила - нА.сяне на удари с юмруци и ритници, влачене, дърпане за дрехите, извИ.е на ръката зад гърба в областта на китката, и деянието е остА.ло недовършено поради независещи от волята на дееца причини - намеса на български гранични полицейски служители;

- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта;

- Е. Ю., е обвинен в извършване на следните престъпления:

- по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал,2, вр. чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, в района на пункт за „Дизенфекция“, действайки в съучастие с Д. Б., роден на ********** година в Република Турция и А. Й., роден на ********** година в Република Турция, като извършител, направил опит да принуди другиго - Р. И. Т., роден на *** година в *** да извърши нещо противно на волята му - да се върне на турския граничен пункт „Хамзабейли“, като употребил за това сила - нА.сяне на удари с юмруци и ритници, влачене, дърпане за дрехите, извИ.е на ръката зад гърба в областта на китката, и деянието е остА.ло недовършено поради независещи от волята на дееца причини - намеса на български гранични полицейски служители;

- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 29.10.2017 година, около 07.45 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

1

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимите, които от документите по върнатата от МП при Р Турция изпълнена поръчка за международна правна помощ, е видно, че и тримата подсъдими са заявили, че са уведомени за настоящото образувано НОХД, като са им връчени преписи от обв. акт, дали са поотделно обяснения, като в същите са заявили както самоличността си и адресите си на местоживеене, така са направили и изрични изявления, че не желаят лично да участват лично както в разпоредителното, така и в провежданите в последствие заседания по настоящото НОХД, след като са уведомени за правата им като подсъдими в приложимите разяснени проц. норми от българския НПК. С оглед на това делото е разгледано в отсъствието на подсъдимите, редовно призовани за всяко едно от провежданите о.с.заседания по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез защитника си – адв.П. М., но с участието на служебния им защитник, назначен от фазата на ДП – адв. П. М. от АК-гр.Ямбол.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор А. С. – зам.адм.ръководителзам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатите против всеки един от тримата подсъдими А. Й., Д. Б. и Е. Ю. обвинения в извършване на престъпления по чл.143, ал.1 вр.с чл.20, ал.2 вр.с чл.18, ал.1 от НК и по чл.279 ал.1 от НК, като излагайки аргументирани доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото – показанията на свидетелите Р. И. Т., Г., К., Я., С., С., Б., Т., С., Ч. и В., както и на заключенията на вещите лица по изготвените във фазата на ДП видеотехнически експертизи и съдебно-медицинската експертиза, намира същите за доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА., с изключение на някои от действията, изразяващи се в употреба на сила при извършване на престъплението по чл.143 от НК, а именно: „извИ.е на ръката“ и „влачене“ на пострадалото лице. Предлага на всеки един от тримата подсъдими за първото от вменените им две престъпления, а именно – за това по чл.143, ал.1 вр.с чл.20, ал.2 вр.с чл.18, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, наказанието да бъде определено при балансиращи вината обстоятелства като от една стрА. се вземе предвид високата обществена опасност на деянието, а от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимите и факта, че деянието е остА.ло недовършено, т.е. във фазата на опита. С оглед на това прокурорът счита за целесъобразно на всеки един от тримата подсъдими за това деяние да бъде наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 4 години. По отношение на наказанието на подсъдимите за вмененото на всеки един от тях престъпление по чл.279, ал.1 от НК прокурорът предлага с оглед визираното в разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК, да се приложи редакцията на посочения престъпен състав, действаща към момента на извършване на деянието, според която се е предвиждало наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба от 100 до 300 лева, като наказанията се определят при условията на чл.54 от НК, като освен високата степен на обществена опасност на самото деяние се вземе предвид факта, че подсъдимите са били служители на турския граничен пункт и същите ясно са съзнавали факта, че не могат да влязат на територията на стрА.та ни по начина, който те самите са реализирали. С оглед на това представителят на обвинението счита за целесъобразно за престъплението по чл.279, ал.1 от НК на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание 1 година лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и глоба в размер на 300 лева. Поради това, че всяко едно от двете деяния, в които са обвинени подсъдимите, са извършени от тях преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е било от деянията, прокурорът предлага на всеки един от тримата подсъдими да бъде определено общо наказание по реда и при условията на чл.23, ал.1 от НК, а именно: - лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, както и на основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното общо наказание да бъде присъединено и наказанието глоба, наложено за престъплението по чл.279, ал.1 от НК.

Служебният защитник на тримата подсъдими, назначен от фазата на ДП адв.П. М. от 2

АК-Ямбол, в хода на устните прения изтъква доводи за несъставомерност от обективна стрА. на вменените на подзащитните му престъпления по чл.279, ал.1 от НК. В тази насока защитата счита, че не е налице незаконно влизане на територията на стрА.та ни от тримата подсъдими, при положение, че от доказателствената съвкупност се установи, че същите като турски гранични служители, са били установени от българските гранични власти, престояли са на инкриминирА.та дата, време и място напълно свободно на територията на стрА.та ни, без да бъдат задържани, след това са отишли до основната сграда на ГКПП-Лесово, където са водили разговори с българските гранични служители, взели са в крайна сметка и паспортите на пострадалия и неговите спътници, върнали са се до ГКПП-Хамзабейли, отметнали са „излизането“ на пострадалия и спътниците от автомобила му от територията на Р.Турция, след което отново са се върнали на ГКПП-Лесово и едва след това са се върнали обратно на ГКПП-Хамзабейли, където са продължили да изпълняват служебните си задължения. Всички тези действия на тримата подсъдими според защитника им, са били извършени с одобрението и разрешението на българските гранични служители. Ако не беше така, то те е следвало да бъдат задържани незабавно, т.е. така, както биват задържани всички остА.ли нарушители на българската граница, да им бъде наложена мярка за неотклонение, да им бъде повдигнато незабавно обвинение, но нищо такова не се е случило. За безспорно доказано адв.М. счита отправеното спрямо подзащитните му обвинение в извършване на престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.20, ал,2, вр. чл.18, ал.1 от НК, като в тази насока се изтъква, че от събраните по делото доказателства се установява акта на физическо посегателство спрямо пострадалия от стрА. на тримата подсъдими, както и естеството на нанесените му телесни увреждания. В същото време се изтъква, че пострадалият е имал късмет, че срещу него не е употребено оръжие, тъй като той до такава степен е подценил ситуацията, че е трудно според адв.М. да бъде обяснено разумно неговото поведение.

Според защитата подсъдимите са действали в рамките на техните правомощия и същите са предпочели да бъдат съдени в България, отколкото да бъдат уволнени в Турция, защото ако не бяха предприели установените техни действия и пострадалия заедно с превозното средство не беше отразен като „проверен“ при напускането си на Република Турция, подсъдимите като служители на турския граничен пункт биха били уволнени, защото те затова се намират на това място – за да предотвратяват такива действия. Предвид на тези си доводи и съображения адв.М. прави искане за постановяване на справедлив съдебен акт и ако бъде преценено за необходимо да бъдат наложени на подзащитните му справедливи наказания.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установено от фактическа стрА. следното:

Въз основа на установените по делото самоличности: - подсъдимият А. Й. е роден на ********** година в Република Турция, с личен номер в Република Турция: ***, с адрес в Република Турция - М.е, А. мах., А.М., ж.к. 5, ап. блок VB №8, Е., гражданин на Република Турция, неосъждан; подсъдимият Д. Б. е роден на ********** година в Република Турция, с личен номер в Република Турция: *** с адрес в ***, гражданин на Република Турция, неосъждан и подсъдимият Е. Ю. е роден на ********** година в Република Турция, с личен номер в Република Турция: *** с адрес в ***, гражданин на Република Турция, неосъждан.

И тримата подсъдими на инкриминирА.та дата – 29.10.2017г. като митнически служители /на длъжност „митнически контрол“/ при Дирекция „Митници“ Хамзабейли Лалапаша/Е. към Министерство на митниците и търговията на Р. Турция, са изпълнявали служебните си задължения на ГКПП-Хамзабейли за времето от 08.00 часа до 19.00 часа /турско часово време/. Подсъдимият А. Й. бил разпределен на смяна - трасе вход за пътници на ГКПП-Хамзабейли, Д. Б. бил на трасе изход от Р. Турция за ТИР-ове, а Е. Ю. бил на трасе вход на ТИР-ове в Р. Турция.