Определение № 2298 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. София, 24.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002100348 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 275 от 05.10.2022 г. по гр. д. № 232/2022 г. на Апелативен съд-Варна е отменено решение № 260000 / 05.01.2022 г. , по т. д. № 86/2020 г. на Варненски окръжен съд в следните части: В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Д. С. Г. срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" ЕИК 200299615 да му заплати разликата над сумата 100000 лв. до 200 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и в частта, в която ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е осъдено да заплати на Д. С. Г. обезщетение за имуществени вреди за разликата над 6387,78 лв. до присъдената сума от 7984.72 лв., представляваща стойността на направени разходи за лечение и медикаменти, както и в частта относно присъдените разноски на ответника, за разликата над 1 983 лв. до присъдените 2 538 лв. и вместо това е постановено ново, с което:

1. ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е осъдено да заплати на Д. С. Г. сумата от още 100 000 лв , представляваща допълнително обезщетение на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 04.08.2019 г. в гр. Варна, по пътя Варна -Бургас, в района на к.к. Камчия по вина на водача на лек автомобил "Ауди А7" с рег. № РВ ...... КС Н. З., обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка "Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG /30/119813438, издадена от ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания – Травматичен шок, Счупване на пубиса, Фрактура 1 на хумерус вляво, Фрактура на 8 и 9 ребра, травматично скъсване симфизата на пубиса, счупване на диафиза на раменната кост в ляво, перфорация на червата, абсцес на кожата на глутеалната област, травматично раздалечаване на лонното съчленение на таза, луксация на дясна кръстцовохълбочна става, счупване в областта на предната част на дясната тазобедрена ямка, счупване на тялото на лявата раменна кост, ожулвания в областта на дясната предмишница, кръстцово-поясната област и други, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.09.2019 г. до окончателното изплащане;

2 . Отхвърлен е иска на Д. С. Г. срещу ЗАД "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" за имуществени вреди за разликата над 6 387,78 лв. до присъдената сума от 7 984,72 лв, представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби стойността на направени разходи за лечение и медикаменти.

3. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалите части и е осъдено "ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 6 059,57 лв. – за държавни такси и разноски по делото и на адв. П. К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5950,25 лв. Ищецът Д. С. Г. е осъден да заплати на "ДАЛЛБОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса, в общ размер от 189,44 лева.

Касационни жалби са подали и двете страни.

„Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД: обжалва решението в частите, с които: е присъдено допълнително обезщетение още 100000 лв., т.е. увеличил го е на 200000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва за разликата над 120 000 лв., т.е. за 80 000 лв. и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за разликата над 20 000 лв. до 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2019 г. и за разликата над 3992,36 лв. до 6387,78 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на издаване на документа за всеки разход В касационната жалба се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон – чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба са поставени следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1./ Как се прилага чл. 52 ЗЗД съобразно обективно установените вреди и търпими от тях болки и страдания и в съответствие с всички относими критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?

Твърди се противоречие по въпроса с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение № 93 от 26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 59 от 29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 2 г. на ІІ т.о., решение № 111 от 01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на ІІ т.о., решение № 16 от 06.03.2012 г. по т.д. 461/2011 г. на ІІ т.о., решение № 129 от 29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г. на ІІ г.о., решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., решение № 124 от 11.11.2010 г. по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о., решение № 59 от 29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ІІ т.о., решение № 387 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 1411/2015 г. на ІV г.о., решение № 95 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 5462/2014 г. на ІІІ г.о., решение № 254 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1812/2016 г. на ІV г.о.

2./ При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях? Твърди се противоречие по въпроса със задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в следните решения, постановени по чл.

290 ГПК: решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ІІ т.о., решение № 104 от 25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на І т.о., решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. № 3334/2013 г. на ІІ т.о., решение № 114 от 03.11.2014 г. по т.д. № 1053/2012 г. на ІІ т.о., решение № 101 от 03.07.2014 г. по т.д. № 4391/2013 г. на ІІ т.о., решение № 158 от 17.10.2014 г. по т.д. № 3594/2013 г. на І т.о., решение № 4 от 03.08.2015 г. по т.д. № 40/2014 г. на ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ІІ т.о., решение № 749 от 05.12.2008 г. по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/2012 г., решение № 223 от 13.04.2017 г. по т.д. № 2273/2015 г. на ІІ т.о.

3./ Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

4./ Следва ли да се отчете 50% и повече съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия, изразяващи се в управление на нерегистрирано МПС, с превишена скорост, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания на ищеца и са били преимуществена причина за настъпване на същите. Сочи се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 60304/2016 г. на ІV г.о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г., решение № 43 от 15.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о., определение № 750 от 30.11.2010 г. по т.д. № 442/2010 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба са 3 изложени съображения, че горните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно – предпоставка за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответникът по тази касационна жалба Д. С. Г. я оспорва, излага съображения, че не са налице сочените в изложението основания за допускане до касационно обжалване, както и че касационната жалба в частта за имуществени вреди е недопустима, предвид цената от 2 395.42 лв. По същество оспорва касационната жалба и твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон и допускането до касационен контрол.

Иска се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание, като е представен в оригинал договор за правна помощ и съдействие, съгласно който е платено възнаграждение в брой в размер на 7 200 лв. с ДДС.

Ищецът Д. С. Г. обжалва въззивното решение с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение, противоречие с материалния закон – чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД и допуснати съществени процесуални нарушения определен. Доводите са свързани с неправилни изводи за съпричиняване и несправедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към тази касационна жалба е поставен следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

Законосъобразно и допустимо ли е отчитане на съпричиняване от пострадалия, поради несвоевременно предприета от последния /респ. предприета при по-висока скорост/ „спасителна маневра“, като се има предвид характера на тази маневра – сочат се решение № 1132/1980 г., ІІІ н.о., решение № 505 от 25.11.2008 г. по н.д. № 348/208 г. на ВКС, ІІІ н.о. Твърди се противоречие на обжалваното въззивно решение и с решение № 147 от 05.12.2017 г. по т.д. № 60341/2016 г. на І г.о.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1./ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта.

Твърди се противоречие по въпроса с решение № 147 от 05.12.2017 г. по гр.д.

№ 60341/2016 г. на ВКС, І г.о. и решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

2./ Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици. Сочи се противоречие по въпроса с решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.

3./ Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, които 4 нормативно са му вменени в задължения, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – може ли приносът да е хипотетично предполагаем? Твърди се противоречие с практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о., решение № 6 от 03.02.2017 г. по гр.д. № 53091/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ІІ т.о., решение № 154 от 31.10.2011 г. по т.д. № 977/2010 г. на ІІ т.о., решение № 97 от 10.02.1968 г. по н.д. № 1359/1967г. на ІІІ н.о., решение № 322 от 28.02.1973 г. по н.д. № 234/73 г. на ІІІ н.о., решение № 407/87 г. по н.д. № 365/87 г. на ВС, решение № 260/83 г. по н.д. № 216/83 г. на ВС.

4./Поставени са и следните въпроси относно приложението на принципа на справедливост:

4.1./ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултата на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?

4.2./ Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите.