Решение № 183 от 27.11.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Ш., 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Й. С. като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело № 20243600200657 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на компетентния орган на Германия за признаване и изпълнение на решение постановено от несъдебен орган Kreisverwaltung Rhein-Erft-Kreis /Районна администрация Райн-Ерфт/ и изпратено за изпълнение от Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон, Германия/ за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на българския гражданин А. П. Р., роден на 08.08.1993 год., с постоянен адрес в Република България, гр. Ш., комплекс „Х.“ № 8, ет.2, ап.6, обл. Ш.. Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по немското законодателство.

Представителят на Ш.ска окръжна прокуратура намира искането за признаване на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено. Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата страна и Министерството на правосъдието.

От изготвената от Окръжен съд Ш. служебна справка от НБД население се установява, че с дата на раждане 08.08.1993 год год. е А. П. Р., ЕГН - **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Ш., комплекс „Х.“ № 8, ет.2, ап.6, обл. Ш.. Засегнатото лице е редовно призовано и се явява. Изразява готовност при покана от НАП да заплати наложената му санкция. Преди това засегнатото лице А. П. Р. е запознато с Решението на изпращащата държава. Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.

Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова санкция Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

1

Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова санкция, наложена от несъдебен орган Kreisverwaltung Rhein-Erft-Kreis /Районна администрация Райн-Ерфт/ от 14.03.2024 г., в сила от 09.04.2024 г. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския съюз – Германия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция на лице от български произход /А. П. Р./, което:

“На 15.01.2024 година в 12:42 часа на Kerpen, федерална магистрала 4, 053,350 км., посока на движение Olpe, като водач на лек автомобил с рег. № Н 6660 КВ по време на шофиране: а/ е държал в дясната ръка мобилен телефон /неправомерна употреба на електронен уред, служещ или предназначен да служи за комуникация, информация или организация/“ и б/ „нарушил забрана за изпреварване, постановена със знак 277“. Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира: а/ - съгласно §§ 23, ал.1а, 49 StVO Наредба за движение по пътищата; § 24 StVG Закон за движение по пътищата; 246.1 BKat Каталог за глобите ; б/ - съгласно §§ 41, ал.1 в съчeтание с приложение 2,49 StVO Наредба за движение по пътищата; § 24 StVG Закон за движение по пътищата; 153а BKat Каталог за глобите от разпоредбите на Германия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Ш.ска област /съдебен район на Окръжен съд Ш./, то Окръжен съд гр. Ш. е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило постоянен и настоящ адрес на територията на област Ш. в Р. България. Липсват данни, че лицето не пребивава трайно в страната.

В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.

Удостоверението е издадено и подписано на 09.10.2024 год., преведено е на български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Германия.

Закона не поставя изискване акта за налагане на административното наказание да бъде преведен.

Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и Удостоверението. Приложен е.

Изпращащата държава Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма направена частична вноска. А. П. Р. не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената му финансова санкция, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.

Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на засегнатото лице А. П. Р. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р. България.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на изпълнението на решението:

1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от 14.03.2024 г., в сила от 09.04.2024 год., за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган Kreisverwaltung Rhein-Erft-Kreis /Районна администрация РайнЕрфт/, Германия;

2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и 2 решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето и влизане в сила на решението на 09.04.2024 год. не са изминали повече от две години, и са налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и изпълнение на българската държава.

А абсолютната давност по бълг. законодателство изтича на 09.04.2027 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок – 08.04.2027 год. по законодателството на Германия.

Поради което съдът приема, че давността не е изтекла.

4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума;

7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС не се изисква;

8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;

9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице А. Р. е било уведомено за правото си да обжалва решението.

Решението е постановено от несъдебен орган на 14.03.2024 г., в сила от 09.04.2024 г.

Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване.

Производството е било писмено.

Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен.

Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 14.03.2024 година. От представена справка е видно, че на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно равностойността на 135 EUR в български лева е 264,04 лева, на разходите по административното производство – 28,50 EUR равностойността е 55,74 лева. Или общо за 163,50 EUR равностойността в български лева е 319,78 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган 3

Kreisverwaltung Rhein-Erft-Kreis /Районна администрация Райн-Ерфт/, Германия от 14.03.2024 г., в сила от 09.04.2024 г., с което на българския гражданин А. П. Р., роден на 08.08.1993 год., ЕГН – **********, с постоянен адрес в Република България, гр. Ш., комплекс „Х.“ № 8, ет.2, ап.6, обл. Ш. е наложена финансова санкция в размер на 135 EUR равностойна на 264,04 български лева и разходи по административното производство в размер на 28,50 EUR равностойни на 55,74 лева.

Или общо за 163,50 EUR равностойността в български лева е 319,78 лева /триста и деветнадесет лева седемдесет и осем стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 14.03.2024 година.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Ш. за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

Председател: _______________________