Решение № 173 от 04.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Ихтиман, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200298 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. А. Ф., ЕГН: **********, адрес: гр. *, обл. *, ул „* чрез адв. А. от АК – * срещу Наказателно постановление № 24-1204-000499 от 26.03.2024г. на Началник група в ОДМВР- София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП кумулативни административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Постановено е на основание Наредба I32539/17.12.2012г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

В жалбата са изложени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, които обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В о.с.з. административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В кратко писмено становище, постъпило по делото, иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на 1 адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде определено при съобразяване постановките на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/2022.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и е подадена в законосутановения 14- дневен срок /НП е връчено на 29.05.2024г., а жалбата е подадена на 07.06.2024г., видно от входящия номер на РС Ихтиман. /, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 13.03.2024г. за времето от 07:00ч. до 19:00 ч. свидетелите П. Милев К. и Ц. С. К. – служители на ОДМВР София изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул на АМ Тракия, км 54 посока на движение град София.

На 13.03.2024г. в 11:01 часа жалбоподателят Б. А. Ф. управлявал собствения си товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „Ц 13 А“, с рег. № * по АМ Тракия, км 54 посока на движение град София, като автомобилът се движил в лентата за принудително спиране.

Полицейските служители - свидетелите К. и К. възприели движението на товарния автомобил в лентата за принудително спиране и подали сигнал на водача да спре.

Полицейските служители не констатирали наличие на техническа неизправност на автомобила, нито здравословен проблем на водача, същият бил сам в ППС. Свидетелят К. забелязал, че автомобилът е претоварен с дървен материал, като впоследствие водачът Б. Ф. споделил, че е претоварен, поради което развива по - ниска скорост и го притискат другите товарни автомобили в активната лента.

След като полицейските служители не установили наличие на техническа неизправност в ППС или влошено здравословно съС.ие на водача, свидетелят К. съставил на Б. А. Ф., ЕГН: ********** акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1085030, затова че на 13.03.2024г. в 11:01ч. на АМ Тракия 54 км посока град София управлявал товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № *, негова собственост, като се движил в лентата на принудително спиране на автомагистралата без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство – нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП.

Актът бил предявен за запознаване на водача – жалбоподателя, като същият отказал да го подпише.

След отказа на водача полицейският служител К. спрял движещ се по магистралата автомобил, управляван от свидетеля С. И. И., ЕГН: **********, на който обяснил, че водач на автомобил, който е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, отказва да приеме съставен от полицейските служители акт и той следва да се подпише, за да удостовери това обстоятелство.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение GA № 1085030 било издадено атакуваното Наказателно 2 постановление № 24-1204-000499 от 26.03.2024г. на Началник група в ОДМВР- София, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл. 53 ЗАНН вр. чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП кумулативни административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00 лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. Постановено е на основание Наредба I3-2539/17.12.2012г. отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства – акта за установяване на административно нарушение, приложените към административно наказателната преписка документи, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК, от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – справки от ОДМВР София, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите полицейски служители К. и К. и свидетелят С. И., както и от обясненията на въззивника /частично/.

Съдът цени като достоверни доказателствени източници свидетелските показания на полицейските служители, същите са логични, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. В хода на разпита си свидетелите полицейски служители не могат да възвърнат спомен относно това дали санкционираното лице е подписало съставения акт за установяване на административно нарушение, което обстоятелство, според съдебния състав, е нормално с оглед изминалия период от време между деня на нарушението и този на разпита им пред съда и множеството идентични случаи в работата на свидетелите полицейски служители, като липсата на спомен за това обстоятелство не обуславя извод за недостоверност на показанията им.

Логични и обективни са и показанията на свидетеля С. И.. Същият е независим свидетел, не познава въззивника, липсват данни по делото да има интерес да свидетелства в полза на въззиваемата страна. От неговите показания се установява как точно е бил оформен отказа на санкционираното лице Б. Ф. да подпише акта за установяване на административното нарушение.

Съдът не цени обясненията на жалбоподателя в частта им относно посочените от него причини, поради които е управлявал товарния автомобил в лентата за принудително спиране – а именно възникнал технически проблем в автомобила. В тази им част обясненията не се подкрепят от нито едно друго доказателство, събрано по делото и представляват средство за защита на въззивника. В връзка с гореизложеното представеният от въззивника рапорт от диагностика съдът не цени като относимо писмено доказателство, тъй като от него не се установява на кое точно превозно средство е извършена диагностика на 14.03.2024г., нито пък може да се установи наличие на техническа неизправност в автомобила, управляван от въззивника, на посочените в акта дата и час. На следващо място обясненията на въззивника се опровергават от показанията на полицейските служители, на които той е обяснил, че е управлявал автомобила в лентата на принудително спиране, защото последният е бил претоварен с дървесина, което обстоятелство е било възприето от свидетеля К., видно от разпита му по делото /л. 71 гръб/. И двамата свидетели полицейски служители са категорични, че въззивникът не е твърдял наличие на технически проблем в автомобила и видимо такъв не е 3 бил наличен.

Прави впечатление, че едва след разпита на полицаите, въззивникът за пръв път изложи твърдение, че автомобилът е бил натоварен с дървен материал.

Не са достоверни и обясненията на въззивника относно обстоятелството, че след отказа му да подпише предявения му АУАН, полицейските служители са му наредили да потегля с автомобила си. В тази част обясненията се опровергават от показанията на свидетеля С. И., който посочва, че след като е бил спрян от полицаите е възприел по - напред на пътното платно спрял бял микробус. Товарният автомобил, управляван от жалбоподателя е бял цвят – видно от свидетелство за регистрация на л. 13 от делото, а не както в обясненията си въззивникът посочва – син цвят.

По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган наказателни постановления като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност – видно от приетите по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и заповед № 8121К12390/03.10.2023г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок.

Съдът служебно констатира, че са спазени формата и задължителните реквизити на АУАН и на НП, съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания акт на формално основание.

От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи, че актосъставителят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.

43, ал. 2 ЗАНН, а именно отказът на санкционираното лице да подпише предявения му АУАН не е оформен по надлежния ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.

В случая в акта за установяване на административно нарушение е вписан свидетел по отказа на санкционираното лице да подпише акта, като макар и да липсва адрес на свидетеля, чрез посочване на три имена и ЕГН последният е надлежно индивидуализиран. Установи се, обаче, в съдебно следствие, че свидетелят по отказа С. И. не е възприел фактическа обстановка, при която 4 актосъставителят К. връчва на въззивника съставения АУАН за запознаване и подпис и последният отказва да го подпише, а единствено се е подписал като свидетел по отказа по указания на някой от двамата полицейски служители, като не си спомня името на полицая, който му е указал да се подпише.

Законодателят е предвидил фигурата на свидетеля по отказа да се подпише акта като гаранция, от една страна, за осъществяване на административно наказателната дейност на съответния орган дори и при отказ на санкционираното лице да съдейства, а от друга, като гаранция за санкционирания, че на същия действително е предявен акта за установяване на административно нарушение, но той е отказал да го подпише, тоест не е нарушено правото му на защита.