Решение № 1015 от 22.07.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер / .07.2020 год., град Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х касационен състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

Секретар: Добринка Долчинкова

Прокурор при

Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ

Като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова кАНД № 983 по описа на съда за 2020 година,

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН и е образувано по касационна жалба от РД – Варна, ДОбрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисията за защита на потребителите, представлявани от и.д. регионален директор, против Решение № 215/06.02.2020г по АНД № 5263/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, с което е отменено издаденото от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД „Контрол на пазара” при КЗП НП №В-0047598/07.06.2019г и наложената на „Рубина Травел” ООД Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.222 от Закона за защита на потребителите. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва изводът на съда за липса на осъществено на посочената в НП дата административно нарушение, излагат се съображения за неговата безспорна доказаност, и се претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В случая на отхвърляне на жалбата им правят възражение за прекомерност на евентуална претенция за присъждане на адвокатско или юрисконуслтско възнаграждене от ответната страна. В съдебно заседание, редовно призовано, дружеството-касатор не се представлява; с писмена молба гл.ю.к.Н.Н. поддръжа изцяло жалбата и настоява за уважаването й.

С отговора си по жалбата дружеството-касационен ответник чрез пълномощника си адв.Д.М. *** я оспорва, като към основанието на ВРС за отмяна на НП добавя и други аргументи за неговата незаконосъобразност, и настоява за оставяне на жалбата без уважение; претендира и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание по същество не се явява представител; с писмена молба адв.М. заявява, че поддържа отговора си по жалбата.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна дава становище за основателност на жалбата.

Касационната инстанция намира, че жалбата е неоснователна.

След анализ на събраните в производството пред него гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение въззивният съд приел от фактическа страна, че на 10.01.2019г служители на КЗП, сред които св.Филипина Т. – ст.инспектор, извършили проверка в офис на „Рубина Травел” ООД в гр.Варна, ул. ***. Повод за проверката била жалба от потребител Г.И.относно организирано от дружеството (туроператор съгл.Удостоверение за регистрация №РК-01-7726/30.05.2017г) пътуване „Онируполи – Коледният град на мечтите” за периода 15.12.2018г – 16.12.2018г, с оплаквания за некачествено предоставена туристическа услуга. В хода на проверката бил предоставен воденият от дружеството регистър на предявените рекламации, и от съдържанието му било установено, че предявената от Г.И.рекламация на 20.12.2018г не била вписана там. Констатациите проверяващите обективирали в съставения КП от деня на проверката. За установеното нарушение по чл.127 ал.1 от ЗЗП бил съставен АУАН против дружеството за това, че на 20.12.2018г „Рубина Травел” ООД не е вписало в регистъра за рекламации тази на Г.И.за некачествено предоставена туристическа услуга. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения по него не са постъпили. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.222 от ЗЗП на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500лв.

Тази фактология съдът приел за установена въз основа на писмените доказателства, приложени по АНП, и частично на показанията на св.Филипина Т.. По отношение действителната дата на предявяване на рекламацията съдът обсъдил съдържанието на постъпилия в КЗП сигнал от Г.И., според която тя е подала писмена жалба в офиса на дружеството за възстановяване на заплатената сума за некачествената услуга на 18.12.2018г, на 20.12.2018г е отправила по електронен път до туроператора напомняне за обещанието им за отговор до тази дата, а на 21.12.2018г отново по електронен път ги е информирала за намерението си да подаде сигнал до КЗП.

При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените за това срокове, в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, и то съдържа всички минимално изискуеми за редовността му реквизити от формална страна.

Независимо от горното съдът приел, че вмененото на дружеството административно нарушение е обективно несъставомерно, тъй като на 20.12.2018г потребителят Г.И.не е предявявала рекламация пред туроператора, респективно – за него не е възникнало задължение за вписване на същата в регистъра и за издаване на надлежен документ за това. Въззивният съд посочил, че в конкретния случай рекламацията е била предявена на 18.12.2018г, и именно тогава е възникнало задължението на дружеството за вписването й в нарочния регистър – такова обвинение обаче не е предявено нито с АУАН, нито пък е деянието е санкционирано с НП, поради което и обсъждането му за пръв път във въззивното съдебно производство е преценено като недопустимо. С тези съображения съдът приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като с него е санкционирано неизвършено административно нарушение, и на това основание го отменил, като осъдил КЗП да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Настоящата касационна инстанция преценява така достигнатият краен правен извод на предходната като доказателствено обвързан, обоснован и законосъобразен, изцяло го споделя и се позовава на него съгл.чл.221 ал.2 от АПК.

Възраженията на касаторите са концентрирани единствено върху наличието на доказателства за осъществен състав на нарушение, и са неоснователни.

Твърдението, че потребителката е посочила в сигнала си до КЗП 20.12.2018г като дата на предявяване на рекламацията пред „Рубина Травел” ООД, не отговаря на истината – там изрично е посочено, че това е станало на 18.12.2018г, както правилно го е възприел ВРС. Изложените в сигнала оплаквания на потребителката обаче и принципно не освобождава контролните органи от задължението им да извършат проверка на фактите и правилно да ги квалифицират, нито АНО от задължението му по чл.52 ал.4 от ЗАНН да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост преди да се произнесе по преписката и да постанови НП. Неизпълнението на тези задължения в случая е резултирало в незаконосъобразност на НП, с което е санкционирано неизвършено на 20.12.2018г административно нарушение. Датата на нарушението е един от съществените обективни признаци за индивидуализацията му, и е от решаващо значение за съставомерността му, както и за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице. Както правилно е посочил и ВРС – на 20.12.2018г „Рубина Травел” ООД не е осъществило вмененото му нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП, а въпросът за съставомерността и доказаността на осъществено такова нарушение на друга дата е извън настоящия процес при липса на предявено такова административнонаказателно „обвинение” с АУАН и съответно произнасяне с НП. В този смисъл възраженията на касаторите са неоснователни.

При горните констатации касационният съд намира, че проверяваното решение на ВРС е обосновано, правилно и законосъобразно, и не е обременено с релевираните от касатора пороци. Други такива – налагащи неговата ревизия или отмяна – не бяха констатирани и в кръга на задължителната служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното безалтернативно налага отхвърляне на неоснователната касационна жалба.

Уважаването на принципно основателната претенция за присъждане на разноски на касационния ответник е осуетено от липсата на доказателства за сторени такива, вкл. и за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция; идентичното искане на касаторите е неоснователно.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК, касационният съдебен състав Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215/06.02.2020г по АНД № 5263/2019г на ВРС, ХХІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към ГД „Контрол на пазара” при КЗП НП №В-0047598/07.06.2019г и наложената на „Рубина Травел” ООД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на 500лв. на осн.чл.222 от Закона за защита на потребителите.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.