Решение № 955 от 14.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120103652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по исковата молба на „ФЕРМЕР БЪЛГАРИЯ 1” ЕООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Б***, с управител Г. А. Н., чрез адв. Д. К. от БАК, срещу В. И. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С*** и Б. Н. К. - К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б*****, с която е предявен иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от страна на ищеца на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № ******* находящ се в с. Т******, площ от 28 118 кв.м., при условията договорени между В. И. К. ЕГН ********** от една страна като заменител и приобретателя Б. Н. К. - К. ЕГН********** - като заменител.

В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил 1/4 (една четвърт) идеална част от собствеността върху недвижим имот на 18.08.2021 г. по силата на договор за замяна на недвижим имот с движима вещ от прехвърлителя Р. Х. Р.. Останалата част от имота е била собственост на наследниците на К. С. П., в чиято полза е издадено решение № * от 15.09.1997 г. на ПК гр.Камено, а именно синът й В. И. К., двама внуци - К. Х. Р. и праводателя на ищеца Р. Х. Р.. На 26.03.2025 г. управителят на дружеството узнал за сключена прехвърлителна сделка от единия от съсобствениците в имота – ответникът В. И.

К., който по силата на договор за замяна във формата на нотариален акт № *, том 38, дело № * от 08.09.2023г., извършен при Нотариус К. К. рег. № * на НК, се разпоредил с притежаваната от него ½ ид.част в полза на втория ответник Б. Н. К. - К.. Твърди се, че сделката е извършена без знанието на съсобственика и затова дружеството упражнява законовото си право на изкупуване. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК от двамата ответници са подадени писмени отговори с идентично съдържание, чрез упълномощения адв.В.Х. от БАК, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди се, че искът е предявен извън преклузивния двумесечен срок, който според ответника тече не от узнаването, а от сключване на договора, респ. неговото вписване. Твърди, че още през 2023 г. братът на управителя на дружеството е посетил кантората на ответника К., в отговор на изпратено от 1 нейна страна писмо до дружеството, с което същото е било уведомено за сделката.

На следващо място се оспорва, че по отношение на договора за замяна не намира приложение чл. 33 ЗС, доколкото в случая се касае за индивидуално определена вещ, предмет на насрещната престация. Излагат се подробни съображения за валидността на договора за замяна и се иска отхвърляне на иска. Ангажирани са писмени доказателства.

От страна на ищеца е депозирано становище по отговора на исковата молба, с което се излагат подробни аргументи за допустимостта на иска във връзка със спазване на срока за подаване на исковата молба и характера на движимите вещи посочени в договора за замяна като родово определени, поради липсата на конкретен, индивидуално идентифициращ сериен номер на климатичната система, която да я отличава от останалите от този вид на пазара.

С нарочна молба от ищеца, на основание чл. 212 ГПК е предявен инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на сключения договор за замяна между ответниците, поради неговата привидност, тъй като прикрива договор за покупко-продажба, който е приет за разглеждане по делото. Твърди се от ищеца, че е налице относителната симулация, с която страните са имали за цел да сключат договор за покупко-продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот, без тези идеални части първоначално да бъдат предложени на останалите съсобственици, респ. останалите съсобственици да бъдат лишени от правото на иск по чл. 33, ал.2 ЗС. Като допълнително основание за симулация се сочи, че липсват данни за реалното предаване на движимата вещ и паричните средства по договора за замяна. Навеждат се доводи за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на предявените инцидентни установителни искове, които се оспорват от една страна като недопустими, а от друга – като неоснователни. Ответникът твърди, че липсва правен интерес от предявените искове, както и че е налице нередовност на исковата молба, доколкото се сочат повече от едно основания за нищожност, без да е изрично евентуалното им съединяване. Твърди се, че плащането на сумата по сделката е извършено в деня на изповядването й, а климатичната система е получена заедно с фактурата, както е посочено в нотариалния акт. Оспорват се доводите за накърняване на добрите нрави. Ангажирани са доказателства.

Предявеният иск за изкупуване е с правно основание чл.33, ал. 3 ЗС.

Предявени са при условията на евентуалност искове за нищожност са с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради привидност и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради нарушение на добрите нрави.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представеното решение № * на ПК-гр.

Камено, че в полза на К. С. П. е била възстановена нива с площ от 28.121 дка, представляваща имот № ***, по плана за земеразделяне на с. Т******.

Видно от удостоверението за наследници К. С. П. е починала на 04.03.2005 г. и е оставила за свои законни наследници В. И. К. – син, К. Х. Р. и Р. Х. Р. – внуци.

Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот № *, том II, рег. № *, дело * от 18.08.2021 г., на нотариус А. Д., рег. № * на НК, с който ищецът „Фермер България 1“ ЕООД е придобил от Р. Х. Р. 1/4 (една четвърт) идеална част от процесния имот с идентификатор № *******, срещу прехвърлените в замяна в полза на Р. Х. Р. - вино на стойност 900лв. по фактура № ***г.

2

Видно от представения по делото нотариален акт за замяна № *, том IV, рег.№ *, дело № * от 08.09.2023 г. на Нотариус К. К. № * на НК, ответникът В. И. К. е прехвърлил на Б. Н.

К. притежаваната от него ½ ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № *******, находящ се в землището на с. Т******, с площ от 28118 кв.м., срещу което Б. Н. К. е прехвърлила на В. И. К. климатична система Мицубиши: MSZ-AY25VGK- Indoor/стенен тип и MSZAY25VGK-Outdoor/инвенторен агрегат, на обща стойност 1588лева, които заменителят е заявил, че е получил реално, заедно с фактура № *г. издадена от КлимаКом ЕООД, ведно с парично уравнение на пазарната стойност на земята, в размер на 14059 лв., преведени напълно от Б. К. по банкова сметка на В. К. в „УниКредит Булбанк“ АД. В нотариалния акт се съдържат разясненията на нотариуса по отношение на вписан в служба по вписванията договор за наем на целия имот, със срок от десет години, както и изявленията на страните по сделката, че считат наемодателя „Фермер България 1“ ЕООД за собственик само на ¼ ид.ч. от имота, придобита от Р. Х. Р..

Представено е платежно нареждане от 08.09.2023г. за сумата от 14060 лв. по сметка на прехвърлителя В. И. К., от наредителя “Нотариус 290- Б. К.”.

Като приложение към изисканото нотариално дело № */2023 г. е представена фактура № * от 06.07.2023 г. издадена от „КлимаКом“ ЕООД в полза на получателя В. К. Г., за климатична система MSZ-AY25VGK.

По делото е прието заключението на вещото лице А. А. по допуснатата съдебноикономическа експертиза, от което се установява, че пазарната цена на климатична система Мицубиши: MSZ-AY25VGK, закупена на 06.07.2023г. и употребявана два месеца, възлиза на 1402.81 лв. Вещото лице е определило пазарната цена на ½ ид.ч. от процесния имот на стойност от 29635,66 лв., към датата на договора за замяна от 08.09.2023г.

От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Б. А. Н. се установява, че същият е брат на управителя на дружеството ищец и не му е известно дали дружеството притежава земеделски земи в с.Т******. Отрича да е посещавал кантората на Нотариус Б. К. и да е водил разговори с нея за такъв имот.

Свидетелят Е. К. Н. – служител при Нотариус Б. К. от повече от 25години - посочва, че преди 2-3 години през зимата е видяла мъж да влиза при нотариус К. и реплики на възмущение от нейна страна. След срещата тя й споделила, че става въпрос за имот в с.Т******, който е обработван без нейно съгласие от този господин и брат му и отново са й предложили да го обработват, но тя отказала. Свидетелят е запомнила името на посетителя – Б. А... Преди тази случка не помни К. да й е споделяла за придобития от нея имот.

По реда на чл. 176 ГПК по делото е дал отговори ответникът В. К., в които категорично заявява, че е получил движимата вещ – климатична система в гр. София, преди изповядване на сделката за замяна, като вещта е била нова – неупотребявана.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените при условията на евентуалност инцидентни установителни искове с правно основание чл.26, ал. 2 ЗЗД – поради привидност и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради нарушение на добрите нрави, се явяват преюдициални по отношение на главния иск по чл.

33, ал. 2 ЗС, поради което съдът следва да разгледа първо въпросът за валидността на сделката – договора за замяна – преди да установи дали е възникнало в полза на ищеца право на изкупуване. Процесуално задължение на съда е да определи съотношението, в което се намират отделните основания за нищожност, поради което възражението на ответника в тази връзка, за нередовност на предявения иск, е неоснователно.

От заявените основания следва първо да бъде разгледан по-тежкият порок – 3 привидността на сделката, като с оглед разпределената доказателствена тежест ищецът следва да установи, че към датата на сключването на договора за замяна страните не са желали да постигнат последиците на този договор, а са прикрили действителната си воля, която е била да сключат договор за покупко-продажба. В тази връзка от ищеца са изложени аргументи, че целта на относителната симулация е да бъде сключен договор без притежаваните от В. К. идеални части първоначално да бъдат предложени на останалите съсобственици, респ. останалите съсобственици да бъдат лишени от правото на иск по чл.

33, ал.2 ЗС. В тази връзка следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 5/28.11.2012 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2012 г. на ОСГК, е дадено разяснение по прилагането на закона. В мотивите на решението е прието, че когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици /чл. 33 ЗС/, осъществената сделка не е нищожна.

Макар и разглежданият въпрос да касае хипотезите на заобикаляне на закона и противоречие със закона, изложените аргументи са валидни и в настоящия случай, в който се твърди нищожност поради привидност на сделката. По делото не са представени нито писмени, нито гласни доказателства, с които да се установят твърденията за наличие на друга – диссимулирана сделка. Само предположението, че се цели заобикаляне на закона, не е достатъчно, за да се установи относителна симулация, още повече, че нарушението на правото на изкупуване само по себе си не влече нищожност. Действително, заплащането на парично уравнение би могло да бъде отчетено като индиция за привидна сделка, но не може да дерогира пълното и главно доказване на симулацията, каквото не е проведено по делото.

Няма ангажирани доказателства, които да водят до формиране на единствен и несъмнен извод за сключване на сделка различна от обективираната в нотариалния акт. Не се устави страните по нея да са постигнали съгласие за извършване на покупко-продажба, прикрита със замяна. Затова искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

По отношение на втория въведен порок на сделката по чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва да се посочи, че несъвместимостта на резултата на сделката с правния ред и добрите нрави се установяват от самата сделка, противоречието е обективно – не зависи от знанието на страните или от вината им. В случая сключената сделка сама по себе си не е свързана с несъвместим резултат, какъвто е прехвърлянето на правото на собственост. Също така не е налице и нееквивалентност на престациите, като порок на сделката, който да доведе до нарушение на добрите нрави. Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето и се допуска цената на недвижимия имот да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В практиката на ВКС последователно се отчита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, респ. да е значителна и явна. В случая от приетото заключение на вещото лице А. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява, че пазарната стойност на придобитата по договора ½ ид.ч. от земята възлиза на 29635,66 лв. Видно от нотариалния акт за замяна, прехвърлителят на недвижимия имот е получил климатична система на стойност 1588 лв., ведно с парично уравнение на пазарната стойност на земята, в размер на 14059 лв., или обща парична равностойност 15647лв. Съдът приема, че макар и да е налице разлика в размер на 13988,66 лв., тя не е съществена и прекомерна, до степен на нищожност. Само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като преценката следва да се извършва от договарящите страни и с оглед на техния интерес. По изложените по-горе съображения съдът намира предявения иск за прогласяване на нищожността на договора, за неоснователен и недоказан.