Определение № 271 от 10.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Кюстендил, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500158 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на М. Ю. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, подадена чрез пълномощника й адв.Р.Антимов от АККюстендил, същият и като съдебен адресат, с адрес: гр.Кюстендил, ул.„Демокрация“ №36А, против определение на Районен съд-Кюстендил от 23.01.2024г., постановено по гр.д.

№2180/2023г. по описа на съда, с което, на основание чл.130 от ГПК, е върната исковата молба и е прекратено производството по същото дело, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се сочи, че определението е неправилно и необосновано, иска се неговата отмяна, както и връщане на делото на РС-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на разбирането за неправилност на изводите на съда, обосновали преценката му за недопустимост на предявения иск, както и се релевират доводи за наличие на правен интерес от предявяването му.

В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Гр.д.№2180/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил е било образувано по подадена от М. Ю. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.София, чрез пълномощника й адв.Р.Антимов, срещу И. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кюстендил, искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл.47 ал.1 т.3 от СК за унищожаване на граждански брак, сключен между страните на 18.07.2020г. в гр.Нови Искър, за който е бил съставен акт за граждански брак с №0019 /18.07.2020г. на Столична община, гр.Нови Искър, поради нарушаване на забраната на чл.7 ал.1 т.1 от СК.

Ищцата е обосновала иска си с твърдението, че посоченият брак, сключен в Република България, е втори по ред, сключен между същите лица, след като двамата – български граждани, а ответникът - и американски, са сключили граждански брак на 30.03.2020г. в гр.Таварес, щата Флорида, САЩ, за което им било издадено удостоверение за сключен брак №2020 ML 1001078. Посочила е, че двамата са сключили втория брак в РБ, 1 тъй като не били запознати с възможността да регистрират в България сключения в САЩ брак, поради което е поискала унищожаване на втория брак, с изричното изявление, че съпрузите са в добри отношения, нямат деца, както и, че ищцата желае да продължи да носи фамилното си име Н. и след унищожаването на брака.

Районният съд е връчил препис от исковата молба и от приложенията към нея на ответника, с указание за възможността за подаване на отговор в срока по чл.131 от ГПК.

След депозирането на такъв, е постановил определение по чл.140 от ГПК, допуснал е доказателства, изготвил е проект за доклад по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.01.2024г.

В съдебното заседание, след като е дал ход на делото и е предоставил възможност на страните да изразят становище по доклада, съдът е обявил констатацията си, че предявеният иск е недопустим и е изложил своите доводи за това. Съдът е изтъкнал какво представлява брака, според Конституцията на РБ; какви са положителните и отрицателните предпоставки за сключването му, според СК, акцентирайки на забраната по чл.7 ал.1 т.1 от СК за сключване на брак от лице, което е свързано с друг брак (т.нар. хипотеза на двубрачие).

Районният съд в мотивите си е отбелязал още, че българското право допуска брак между български гражданин и чужд гражданин да бъде сключен пред местен орган в чужбина, като предпоставка за признаването му в Република България е да е била спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва (чл.75 ал.1 и ал.3 от КМЧП), а също и, че според чл.70 ал.1 от ЗГР, българските граждани, които са поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, са длъжни да се снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. Посочил е, че в тази хипотеза след получаване на преписа длъжностното лице по гражданско състояние следва да регистрира настъпилото в чужбина събитие и да състави съответен акт за гражданско състояние, в който случай правните последици на брака, сключен в чужбина, биха настъпили от датата на сключването му, а не от датата на регистрирането му. Също така, районният съд е изтъкнал, че съгласно чл.75 ал.3 от КМЧП, брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал.1 и ал.2, а меродавно по чл.75 ал.1 от КМЧП е правото на държавата, пред чийто орган се сключва брака, като е посочил, че в случая това е правото на САЩ, без по делото обаче да са налице данни, нито доказателства, от които да е възможно да се направи категоричен извод, че сключеният между страните в САЩ, брак удовлетворява изискването за форма по американското право.

Наред с горните доводи, съдът е посочил, че от тълкуването на разпоредбата на чл.47 ал.1 т.3 от СК следва, че на посоченото основание може да се позове всеки от съпрузите по по-късно сключения брак, съпругът от първия, както и от прокурора, като доколкото в конкретния случай двата брака, „ако въобще може да се говори, че става дума изобщо за два валидно сключени и признати от закона брака“, са сключени между едни и същи лица, поради което е счел, че в случая липсва хипотезата на двубрачие, предвидено като основание за унищожаване на брака, поради което и доколкото предпоставките за унищожаване на брака са изрично и изчерпателно изброени в СК, то не се обосновава и доказва наличие на правен интерес от предявяването на този иск.

При така установената фактическа обстановка, ОС-Кюстендил, съобразявайки фактите, установими от делото, приема от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 във вр. с 2 чл.130 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт – определение от 23.01.2024г. - за валиден и допустим такъв.

Същият, преценен по същество, е неправилен и следва да бъде отменен.

Според чл.7 ал.1 т.1 от СК, не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. Последицата от нарушаване на императивната законова забрана е уредена в чл.46 ал.1 т.1 от СК, а именно – бракът, сключен в нарушението й, е унищожаем. Чл.47 ал.1 т.3 от СК сочи кои лица са активно легитимирани да предявят иска, тъй като унищожаемостта на брака може да бъде постановена само от съда.

Въззивният съд счита, че всички изложени от КнРС доводи, обосновали становището му за недопустимост на иска за унищожаване на гражданския брак, сключен с Република България, са доводи, които касаят съществото на спора, но не и допустимостта на предявения иск.

Правният интерес на ищцата да иска унищожаване на гражданския брак, сключен с ответника в гр.Нови Искър на 18.07.2020г., е обоснован с твърдението, че това е втори брак, сключен при наличието на вече възникнало и съществуващо към момента на сключването му (с оглед чл.47 ал.2 от СК) брачно отношение. Това правно положение, според ищцата, съставлява нарушение на чл.7 ал.1 т.1 от СК - не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак, и е основание за унищожаването му.

Въпросите дали първият брак е породил правно действие или не (констатацията за което по начало не е съвсем елементарна и често изисква задълбочен фактически и правен анализ) и дали забраната на чл.7 ал.1 т.1 от СК обхваща и случаите, при които двата брака са сключени между едни и същи лица (т.е. какво се влага в понятието „свързано с друг брак“), са въпроси, на които съдът следва да даде отговор при преценката по същество – налице ли е бигамия и вторият брак между страните подлежи ли на унищожаване. Не може с аргументи по същество да се откаже разглеждане на иска. При доводи, че съдът не счита за доказана хипотезата на двубрачие, закономерната последица не е връщането на исковата молба. Дали - както е посочил в мотивите си КнРС - става дума изобщо за два валидно сключени и признати от закона брака, ще се решава при преценката за наличие на нарушение на забраната за това.

Обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна, а делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Районен съд-Кюстендил от 23.01.2024г., постановено по гр.д.№2180/2023г. по описа на съда, с което е върната исковата молба, подадена от М. Ю.

Н. и е прекратено производството по същото дело, поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на РС-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4