Решение № 3942 от 08.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3942 гр. София, 08.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20211110167147 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост с административен адрес град С, гр. София, представлявана от В. Й. С., ЕГН ********** в качеството си на председател на УС на Етажната собственост , чрез адвокат Е. В. А., вписан в ПАК, е- тай: ой:юе@а1;апа80V-ра^1пе^8-еи, със съдебен адрес - град София, ул.“Любен Каравелов“ № 27 против П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес бл. .........

Ищецът твърди, че на 01.02.2021 срещу П. С. Ч. е образувано заповедно производство и на 07.02.2021 е издадена заповед за изпълнение за задълженията му към етажната собственост в общ размер на 1581, 34 лв. Сочи се, че длъжникът е възразил срещу получената заповед за изпълнение, вследствие на което съдът е разпоредил, че кредиторът има едномесечен срок да предяви установителен иск.

Твърди се, че П. С. Ч. е собственик на апартамент №33 на ет. 9 с площ от 101,17 кв.м. и 1,496 % идеални части от Етажната собственост и е собственик на апартамент №66 на ет.18 с площ от 58,23 кв.м. и 0,825% идеални части от Етажната собственост.

Твърди се, че ответникът не е заплащал дължимите към ЕС вноски от 2011. Сочи се, че тъй като един от обектите на приземен етаж се е отделил от входа, за него не възниква задължение да заплаща вноски за поддръжка и управление на ЕС. Имотът е книжарница със самостоятелен вход, притежаващ 1,995% от идеалните части.

Сочи се, че разходите за общите части трябва да се поделят между останалите съсобственици, които притежават общо 98.005% от собствеността върху сградата. Описва се, че с Решение на ОС на ЕС от 25.11.2009 година е определена вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 100 лв., а с Решение на ОС на ЕС от 21.10.2015 г. се определят следните вноски: Месечна вноска за Председател на Управителния съвет в размер на 240 лв., Месечна вноска за отговорник за абонатна станция в размер на 30 лв., Месечна вноска за касиер в размер на 80 лв., Месечна вноска за чистач в размер на 70 лв.

Твърди се, че с Решение на ОС на ЕС от 10.11.2016 г. се определя, че възнаграждението за чистач се увеличава от 70 лв. на 90 лв.

1

Описва се, че на ОС на ЕС от 20.10.2022 е извършена ревизия на касата и е установено, че ответникът има общо задължение към ЕС в размер на 1581, 34 лв., поради което било взето решение да се пристъпи към събиране на дължимото вземане по съдебен ред.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Етажна собственост с административен адрес град С, гр. София, представлявана от В. Й. С., ЕГН ********** в качеството си на председател на УС на Етажната собственост , и П. С. Ч., ЕГН **********, с адрес бл. ........, че съществува вземане на Етажна собственост с административен адрес град С, гр. София, представлявана от В. Й.

С., ЕГН ********** в качеството си на председател на УС на Етажната собственост и П. С.

Ч., ЕГН **********, с адрес бл. ........ дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 7.2.2021 година по ч.гр.дело № 5692/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: вноски за апартаменти №33 и №66 в общ размер на 1581.34 лв., представляващи дължими задължения към ЕС на бл. 298, ж.к.“Света Троица“, район Илинден, гр. София, както следва - за февруари 2018-22.85 л в. и 12.55 лв.; март 2018 - 18.81 лв. и 10.33 лв.; април 2018 - 25.70 лв. и 14.11 лв.; май 2018 - 55.97 лв. и 30.74 лв.; юни 2018 - 17.93 лв. и 9.85 лв.; юли 2018 - 17.11 лв. и 9.40 лв.; август 2018 - 23.52 лв. и 12.92 лв.; септември 2018 - 179.70 лв. и 98.66 лв.; октомври 2018 - 43.46 лв. и 23.87 лв.; ноември 2018 - 19.51 лв. и 10.72 лв.; декември 2019 21.50 лв. и 11.81 лв.; за януари 2019 - 21.20 лв. и 11.65 лв.; февруари 2019 - 22.39 лв. и 12.30 лв.; март 2019 - 19.67 лв. и 10.81 лв.; април 2019 - 17.82 лв., и 9.80 лв.; май 2019 - 17.80 лв. и 9.79 лв.; юни 2019 - 18.94 лв. и 10.41 лв.; юли 2019 - 48.66лв. и 26.74 лв.; август 2019 - 21.27 лв. и 11.68 лв.; септември 2019 - 17.82 лв. и 9.79 лв.; октомври 2019 - 20.11 лв. и 11.05 лв.; ноември 2019 - 27.27 лв. и 14.98 лв.; декември 2019 - 18.80 лв. и 10.33 лв.; за януари 2020 23.96 лв. и 13.17 лв.; февруари 2020 - 36.31 лв. и 19.93 лв.; март 2020 - 18.53 лв. и 10.18 лв.; април 2020 - 23.32 лв. и 12.80 лв.; май 2020 - 118.00 лв. и 64.79 лв.; юни 2020 - 17.94 лв. и 9.85 лв.; юли 2020 - 21.33 лв. и 9.55 лв.; август 2020 - 27.53 лв. и 15.11 лв.; септември 2020 17.39 лв. и 9.55 лв., ведно с лихва от 29.01.2021 година до окончателното изплащане на задължението.

Прави се искане за осъждане на ответника за заплати сторените в заповедното и исковото производство разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер.

Ответникът оспорва проведеното общо събрание, както и представителната власт на лицето, образувало от името на етажната собственост делото.

Твърди се, че В. Й. С. не е изрично упълномощен да образува настоящото дело и да ангажира адвокат с това производство. Твърди се, че взетите решения на общото събрание , проведено на 21.10.2020 г. не са легитимни и са в нарушение на закона за етажната собственост.

Не се спори, че представените квоти от съсобствеността отговарят на действителността, но се оспорва и се твърди, че претендираните суми са завишени и неверни.

С отговора на исковата молба се сочи, че част от задълженията са погасени по давност.

Ответникът твърди, че претенциите за неплатените суми по отношение на втория апартамент № 66 не следва да се предявяват към него. Твърди се, че за дълъг период от време - между две- три години там е живял наемател и претенциите би следвало да се предявяват към него.

С оглед на възраженията в отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, както и заключение по 2 назначена съдебно-счетоводна експертиза („ССЕ“), въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент № 33 и № 665 в ищцовата ЕС.

По делото са приети като доказателства и протоколи от общи събрания на собствениците на процесната ЕС, от които е видно, че ОС е взело решения, формиращи задължението на ответника – собственик на апартамент № 33 и № 66.

С решение от 25.11.2009 г. ЕС е определила месечна вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в общ размер на 100 лева месечно. Вноската за ответника е в размер от 0.84 дяла за апартамент 66 и 1.53 дяла за апартамент 33.

С решение от 21.10.2015 г. са взети следните решения – месечни вноски за Председател на УС (240 лева), месечна вноска за отговорник за абонатната станция (30 лева) месечна вноска за касиер (80 лева), месечна вноска за чистач (70 лева). С решение от 10.11.2016 г. месечната вноска за чистач е увеличена на 90 лева.

Видно от Протокол от ОС на ЕС от 20.10.2020 г., ЕС е взела решение за ревизия на касата на ЕС, както и да се предприемат действия по събиране по съдебен ред на натрупани задължения на ответника спрямо ЕС. Упълномощен за тези действия е Председателят на УС на ЕС В. С..

С оглед тези решения е изпратена и покана за доброволно плащане (лист 3 от делото), която ответникът е отказал да приеме.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в публично съдебно заседание, от което е видно, че собственикът на апартамент № 33 и № 66 дължи 1590,37 лева на ЕС – представляващи главница по правоотношението.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и безпротиворечиви.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции: по иска за не внесени месечни вноски за управление и поддръжка на ЕС – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с 48 ал.3 и ал.8 от Закона за управление на ЕС във връзка с чл.38, ал.2 от същия закон.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 от Закона за задълженията и договорите.

Исковата претенция е заявена от лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно о родово компетентния съд и като допустима следва да бъде разгледана по същество.

По същество

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че: - ответникът е собственик на имот в ЕС; - има взето решение на Общото събрание на ЕС, с което се определя размера на дължимите се вноски за ремонт, поддръжка и управление; - има взето решение за предявяване на исковите претенции и упълномощаване 3 на управителя за това. - че давността е била спирана и/или прекъсвана.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

Настоящото производство е започнало с подаване на заявление по реда на чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение от 07.02.2021 г. по гр. дело № 5692/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 143-ти състав. На основание чл. 415 ГПК и в законоустановения срок ответникът е подал възражение, което е довело до подаване на настоящата искова молба по реда на чл. 422 ГПК.

Претендираните задължения се основават на законосъобразни решения на ЕС.

В настоящия казус е безспорно, че ответникът е етажен собственик в процесната ЕС.

Настоящият съдебен състав приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване съобразно разпределената му тежест, че претендираните вземания се основават на решения на ЕС, обективирани в приложените по делото протоколи. Ответникът оспори съдържанието на същите, но не доказа твърденията си по отношение на размера на вземането. Доколкото решенията на общото събрание се изпълняват в определените в тях срокове или при липса на срок - в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал.

7, настоящият съдебен състав приема, че претендираните вземания са възникнали и са дължими от ответника.

Съгласно трайната съдебна практика, доколкото решенията на ОС не са отменени с влязло в сила съдебно решение, постановено в производството по чл. 40 ЗЕУС, то същото е стабилизирано и като такова е задължително за изпълнение от всички етажни собственици, независимо от обстоятелството дали същите са участвали при приемането му и дали са гласували "ЗА" или "ПРОТИВ" (Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС, Решение № 122 от 6.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1830/2018 г., I т. о.) Това ограничение за съдебен контрол кореспондира на това, че изпълнението на решенията е свързано със срок - чл. 38 ЗУЕС, тъй като е уредено специална процедура за изготвяне и оспорване на съдържанието на протокола и уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага също и процесуална бързина, включително и при изпълнение на решенията. Поради тази причина в настоящето производството не подлежи на разглеждане възражението на ответника, че самото решение е незаконосъобразно на основание грешки в идеалните части, както и възражение относно начина на разпределяне на дължимите суми. Това е така, тъй като възможността за атакуване на законосъобразността на решението, дори и спрямо императивно наложени правила от ЗУЕС, е ограничено във времето - до изтичане на 30-дневен срок от поставянето на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола от Управителя. След изтичане на този срок решенията на ОС се стабилизират и подлежат на изпълнение.