Решение № 708 от 03.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Варна, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20263100500690 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 261893/30.07.2025 г. по описа на ВРС, подадена от П. Д. Е. чрез процесуален представител, срещу решение № 260014/11.07.2025 г., постановено по ГД № 3661/2020 г. по описа на ВРС, с коeто, на основание чл. 348 ГПК, съдът е постановил да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, район „Приморски", с.о. „Т.", местност „Т.", целият с площ 1036 кв.м, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план ***, при граници(съседи): ПИ ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построената в имота ВИЛНА СГРАДА в гр.Варна, с.о. "Т.", с идентификатор ***, със застроена площ 203 кв.м., на три етажа, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на в гр.Варна, целият с площ 1036 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, на обща стойност 1 271 900 лева, при начална цена определена от съдебния изпълнител. Постановено е още след извършване на проданта, получената сума да бъде разпределена между съделителите както следва: 1/9 за К. Д. Д.; 1/9 за Д. Н. Д.; 1/6 общо за Д. Н. С., К. С. С. и С. С. С.; 1/6 за Д. К. С.; 1/6 за С. С. А.; 1/6 за З. И. А. и 1/9 за П. Д. Е..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението. Процесуалният представител на въззивницата отправя искане за 1 постановяване на решение, с което да бъде постановено извършването на делбата чрез друг способ – чрез поставяне на имотите в неин дял, като дяловете на останалите съделители да бъдат уравнени в пари. Излага, че това искане е мотивирано от факта, че цялата сграда е построена от нея и за това тя не е обезщетена.

В тази връзка моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде извършена делба между страните на делбения имот чрез посочения способ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба с вх. № 261012/23.03.2026 г. по описа на ВРС от въззиваемите К. Д. Д., Д. Н. Д., Д. Н. С., К. С. С., С. С. С., Д. К. С., С. С. А. и З. И. А. чрез техния процесуален представител, с който оспорват жалбата. Процесуалният представител на въззиваемите изразява становище за правилност на постановеното от първоинстанционния съд решение. Намира искането на въззивницата за неоснователно, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Посочва още, че искането за възлагане следва да бъде направено най – късно в първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с оглед което поддържа, че същото е преклудирано, тъй като е заявено едва с въззивната жалба.

Моли така подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 262318/20.10.2025 г. по описа на ВРС, подадена от К. Д. Д., Д. Н. Д., Д. Н. С., К. С. С., С. С. С., Д.

К. С., С. С. А. и З. И. А. чрез техния процесуален представител, срещу определение № 260114/30.09.2025 г., постановено по ГД № 3661/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 261959/11.08.2025 г. по описа на ВРС, за изменение на решение № 260014/11.07.2025 г. по описа на ВРС в частта за разноските. Процесуалният представител на страните излага становище за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. Позовава се на чл. 81 ГПК, като поддържа, че направеното искане за присъждане на разноски е в срок, тъй като то може да бъде заявено до приключване на последното заседание по делото пред съответния съд. Излага становище, че постановеното от първоинстанционния съд определение № 260087/28.05.2024 г. не е акт, с който приключва делото, с оглед което счита, че молбата е подадена в срок. Позовава се на практика на ВКС на РБ, която намира за приложима в случая.

Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните от доверителите му разноски.

В срок е подаден отговор с вх. № 262558/02.12.2025 г. по описа на ВРС от П. Е. чрез процесуалния й представител, с който оспорва подадената частна жалба. Посочва, че искането за присъждане на разноски, както и представянето на доказателства за извършването им, е следвало да бъде направено към момента, в който е постановено определението на първоинстанционния съд, с което исканията по сметките не са били приети за съвместно разглеждане. В тази връзка навежда доводи, че искането за присъждане на разноски не е заявено своевременно.

2

Моли за потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248 ГПК, а в условията на евентуалност заявява, че поддържа становището си за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемите не се явяват, представляват се от адв. С., който оспорва подадената въззивна жалба, поддържа както отговора на въззивната жалба, така и подадената частна въззивна жалба. Придържа се към основанията, подробно изложени в отговора. Намира, че подадената въззивна жалба има за цел забавянето на процеса. Моли тя да бъде отхвърлена и да бъде уважена частната въззивна жалба. Претендира сторените разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството по делото е във втора фаза по извършване на делба по влязло в сила решение № 262176/06.07.2021 г. по ГД № 3661/2020 г. по описа на ВРС, което е частично отменено с Решение №615/16.05.2022 г. по ВГД № 2485/2021 г. по описа на ВОС, което е отменено Решение № 50082/19.01.2023г. по ГД № 3502/2022 г. по описа на ВКС, като е допуснат до делба следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, находящ се в гр.Варна, район „Приморски", с.о. „Т.", местност „Т.", целият с площ 1036 кв.м, трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план ***, при граници (съседи): ПИ ***, ***, ***, *** и ***, при квоти:

1/9 ид.ч. за Д. Н. Д., заместен в хода на процеса от наследника К. Д. Д., 1/9 ид.ч. за Д. Н. Д.,

1/6 ид.ч. за С. К. С., заместен в хода на процеса от наследниците Д. Н. С., К. С. С. и С. С. С.,

1/6 ид.ч. за Д. К. С.,

1/6 ид.ч. за С. С. А.,

1/6 ид.ч. за З. И. А.,

1/9 ид.ч. за П. Д. Е., както и

ВИЛНА СГРАДА в гр.Варна, с.о. "Т.", с идентификатор ***, със застроена площ 203 кв.м., на три етажа, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на в гр.Варна, целият с площ 1036 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана между съделителите Д. Н. Д., Д. Н. Д., С. К. С., Д. К. С., С. С. А., З. И. А. и П. Д. Е. при дялове:

1/9 ид.ч. за Д. Н. Д., заместен в хода на процеса от наследника К. Д. Д., 1/9 ид.ч. за Д. Н. Д.,

1/6 ид.ч. за С. К. С., заместен в хода на процеса от наследниците Д. Н. С., К. С. С. и С. С. С.,

1/6 ид.ч. за Д. К. С.,

1/6 ид.ч. за С. С. А.,

3

1/6 ид.ч. за З. И. А. и

1/9 ид.ч. за П. Д. Е..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В производството пред първоинстанционния съд са назначени съдебнотехнически експертизи, чиито предмет е определяне на пазарната цена на имотите. Първата поред експертиза е изследвала и поделяемостта им.

От първото заключение, изготвено от инж. М.А., се установява, че поземленият имот е неподеляем съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, а пазарната му стойност е в размер на 207 700 лв. По отношение на вилната сграда е посочено, че пазарната й стойност е в размер на 1 033 900 лв.

От заключението по повторната СТЕ, изготвено от инж. Р.П., се установява, че пазарната стойност на поземления имот е в размер на 185 700 лв., а на вилната сграда – 1 086 200 лв.

От изслушаните и приети заключения се установява още, че вилната сграда, предмет на делбата, представлява семеен хотел, който е изграден в груб строеж.

Настоящият състав, по отношение на извършената пазарна оценка на делбените имоти, кредитира заключението по повторната експертиза, тъй като го намира за пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени две хипотези на възлагане на неподеляемо жилище. В ал. 1 е посочено, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари, а в ал. 2 – ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. Възможността за възлагане е предвидена единствено по отношение на съсобствено жилище, но не и на съсобствен поземлен имот.

Възлагането на жилищен имот е специален способ за извършване на съдебна делба, който се явява изключение от общото правило за изнасяне на имота на публична продан съгласно чл. 348 ГПК. Целта на института е да удовлетвори жилищни нужди на определени категории съделители при кумулативното наличие на предвидените от закона предпоставки.

4

В чл. 349, ал. 4 ГПК е регламентиран преклузивен срок, в който може да бъде заявено искането за възлагане – най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК.

Видно от съдържанието на протокола от първото открито съдебно заседание след влизането в сила на решението по допускане на делбата, проведено на 17.04.2024 г., нито от страна на П. Д. Е., която се е явила лично, нито от страна на нейния процесуален представител е направено подобно искане.

От горното се установява, че искането е направено след преклузивния срок (едва с подадената въззивна жалба). Тази констатация обуславя извод за неоснователност на искането по чл. 349 ГПК. Отделно от това следва да бъде отбелязано, че между страните по делото е безспорно, че делбеният имот нито е жилище (той е семеен хотел, изграден във фазата на груб строеж), нито е бил съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, както и че не е налице и другата хипотеза, предвидена в ал. 2 – имотът, освен че не представлява жилище, никой от съделителите не е живял в него към датата на откриване на наследството.

Така направеното искане е неоснователно, като не са налице нито една от предпоставките, предвидени в ал. 1 и ал. 2 на чл. 349 ГПК. От материалите по делото се установява, че дори в проведеното открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 25.05.2025 г., в хода на устните състезания, процесуалният представител на въззивницата е поддържал искане имотът да бъде изнесен на публична продан.

Други оплаквания от страна на въззивницата не са наведени във връзка с правилността на първоинстанционното решение.

Поради съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По подадената въззивна частна жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК: